Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1087 от 31.03.2023, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 5303/2022
Вид
Решение № 1087
Подписан
31.03.2023
В сила
28.04.2023
Състав
Десислава Йорданова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. Варна, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Йорданова при участието на секретаря Христинка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело № 20223110105303 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран от ***с иск по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация по чл.500, ал.1, т.1, предл.1 КЗ срещу М. С. М. за признаване за установено, че ищецът има вземане от ответника в качеството му на наследник на ***за сумата от 3000 лв. (три хиляди лева) – представляваща главница като частичен иск от сумата от 61 337,49 лева, дължима по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/22/113000753822 със срок на валидност от 06.03.2013г. до 05.03.2014г. във връзка с настъпило ПТП на 01.06.2013г. по вина на *** при установена от него страна употреба на алкохол в кръвта от 3,48 промила, при което са причинени неимуществени вреди на пашеходеца *** обезщетени от ищеца като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновия водач, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 25.02.2022г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение 1263/28.02.2022 г. по ч.гр.д. 2455/2022 г. по описа на Районен съд –Варна, 12 състав.

В исковата молба се излага, че на 01.06.2013 г. в с. ***водачът на л.а.*** рег. номер ******при нарушение на правилата за движение по пътищата е причинил ПТП, при което е нанесена средна телесна повреда на пешеходеца ***- двуглезенно счупване на дясна подбедрица, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта от 3.48 на хиляда, установена по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза № 703/03.06.2013 г. на Отделение „Съдебна медицина" при МБАЛ „Св. Анна-Варна" АД.

Сочи се, че по повод настъпилото пътнотранспортно произшествие е образувано наказателно производство- НОХД № 1050/2014 г. по описа на ВРС, VI с-в, в хода на което е подписано споразумение между страните, одобрено от ВРС с определение от 09.06.2014 г. излага се, че ищецът е бил застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" по полица № BG/22/113000753822, със срок на валидност от 06.03.2013 г. до 05.03.2014 г. на виновния водач. Излага се, че с влязлото в сила Решение № 5804 от 11.07.2016 г. по гр.д.

14837/2014 г. по описа на СГС, I ГО, 16 състав, потвърдено с решение 230/24.01.2017 г. по в.гр.д. 4445/2016 г. по описа на САС, ГК, 4 състав, ***е осъдено да заплати на *** сумата от 40 000.00 лв. /частично предявена от общата сума от 60 000.00 лева/, застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, причинени от двустранно счупване на дясната подбедрица, което увреждане му е 1 причинило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок от 3,5-4 месеца и остра стресова реакция и адаптационно разстройство, които травматични увреждания са причинили болки и страдания, намиращи се в пряка причинна връзка и са в резултат от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 01.06.2013 г. по вина на *** водач на лек автомобил марка **** по време на действие на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност"), ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 01.06.2013 г. до окончателното издължаване/изплащане. Сочи, че тези решения са постановени при участието на ответника като третото лице помагач на страната на застрахователя в качеството му на законен наследник на виновния водач *** и съгласно чл.

223. ал. 2 ГПК. установеното в мотивите имат обвързваща сила за тях в отношенията им със страната която ги е привлякла ***", досежно фактическите констатации на съда и правните му изводи. Въз основа на влязлото в сила решение бил издаден изпълнителен лист от 30.01.2017 г. на САС, и е образувано изпълнително дело № 20178950400364 по описа на ***, per. № ***, район на действие ОС – Варна, по което от ищеца е изплатена сумата в размер на 61 337.49 лева, с платежно нареждане ***, с която са погасени изцяло задълженията по образуваното изпълнително дело - главница за неимуществени вреди в размер на 40 000.00лв, законната лихва върху главницата, съдебни разноски и разноски по изпълнителното дело. Счита, че след изплащане на обезщетението са настъпили основания по чл. 500, ал. 1 КЗ за встъпване в правата на пострадалия и е придобито право на регрес срещу виновното лице шофирало при концентрация на алкохол в кръвта 3.48 на хиляда - *** с ЕГН: **********, за сумата от 61 337.49 лева. След смъртта на виновния водач и на основание чл. 5 от ЗН насочва претенцията си за заплащане сумата в размер на 3000.00 лева частично от 61 33 7.49 лева към М. С. М. в качеството му на законен наследник на виновния водач ***. Поради това ищецът моли искът му да бъде уважен. Претендира разноски.

В уточнителна молба от 27.05.2022 г., по повод подаденото в заповедното производство възражение от ответника, се излага, че направения от ответника отказ от наследството на бащата му, докато е бил малолетен е нищожен и не поражда правни действия. Такъв акт не би бил в интерес на детето и е нищожен.

В уточнителна молба от 31.08.2022 г. ищецът ищецът е навел възражение за нищожност на направения от ответника отказ от наследството на баща му, тъй като въпреки това вписване, ответникът е извършил конклудентни действия, с които е приел наследството.

Ответникът М. С. М. оспорва предявения иск, с подаден в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. сочи се, че вследствие на определение от 23.09.20215 г. в особената книга към ВРС е вписан отказът на ответника М. С. М. от наследството на ***, починал на 30.03.2015 г., който отказ е породил действие към момента на вписването.

Поддържа се, че отказът е действителен и ответникът не е продобивал права и задължения от наследството. На следващо място се поддържа, че предявения иск е погасен с изтичане на 5-годишна погасителна давност от деня на извършеното от ищеца плащане в посоченото от него изпълнително производство -07.03.2017 г., тъй като исковата молба е предявена на 28.04.2022 г. Иска се отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Варненския районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Предявен е положителен установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация по чл.500, ал.1, т.1, предл.1 КЗ.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и с оглед на конкретните твърдения и възражения на страните доказателствената тежест се разпределя, както следва:

В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е 1. налице застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между него и наследодателя на ответника, 2. че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка „Гражданска отговорност“, в резултат на виновно и противоправно поведение на наследодателя на ответника, чиято гражданска отговорност е застрахована при ищеца, е настъпило застрахователно събитие, за което ищецът носи риска (непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД), 3. че ответникът е управлявал МПС с концентрация в кръвта над регламентираното от закона максимално разрешено количество – 0.5 промила, 4. че причинените вреди възлизат общо на претендиратата сума, 5. че в изпълнение на задължението си по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ ищецът е изплатил 2 обезщетение за вредите, които са в причинна връзка с деликта, осъществен от наследодателя на ответника.

В случай че ищецът изпълни възложената му доказателствена тежест, ответникът следва да докаже, че е погасил претендираното вземане. В тежест на ответника е да докаже, че е извършил отказ от наследството на ***. В тежест на ищеца е да докаже възражението за нищожност на твърдения от ответника отказ от наследството.

С доклада по делото като безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване за отделени, че съобразено с влязлото в сила Решение № 5804 от 11.07.2016 г. по гр.д. 14837/2014 г. по описа на СГС, I ГО, 16 състав, потвърдено с решение 230/24.01.2017 г. по в.гр.д. 4445/2016 г. по описа на САС, ГК, 4 състав безспорни между страните са юридическите факти по т.1-4, чието установяване е възложено в тежест на ищеца. С оглед отговора на исковата молба съдът отделя за безспорно и че ищецът е извършил на 07.03.2017 г. плащане по изп.д. № ***по описа на Ч*** район на действие ОС – Варна на сумата в размер на 61 337.49 лева.

Безспорно между страните е вписването на отказ от наследството на *** от сина му М. С. ***, роден на 20.09.1999 г. под номер 208/2015 г. въз основа на определение 10979/23.09.2015 г. по ч.гр.д. 11762/2015 г. по описа на ВРС.

Спорен между страните е въпросът за действителността на вписания отказ от наследството на Свилен Нанев по заявление на ответника М. М..

От представеното удостоверение за вписване на отказа от наследство се установява, че към момента на вписването ответникът е бил на 16 годишна възраст.

Ищецът е навел две основания за нищожност на вписвания отказа.

1.Нищожност, тъй като непълнолетен няма право да се отказва от наследство, а може само да го приеме по описа.

По така наведеното възражение, съдът намира следното:

С разпореждане на председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 1/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: Допустимо ли е ненавършило пълнолетие дете да направи отказ от наследство и представлява ли той отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК?. Тълкувателното дело е образувано, поради наличие на противоречива практика на ВКС – а именно, 1. Определение № 180/30.10.2019 г. по ч. гр. д. № 3644/2019 г. на ВКС, I г. о. в което е прието, че отказът от наследство не представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК, тъй като не е изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена възможност за придобиване на такива, като в тази връзка е визирано, че разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК не следва да се тълкува разширително. Съдебен състав на ВКС е приел и че не съществува пречка по реда на чл. 130, ал. 3 СК съдът по настоящия адрес на детето да извърши преценка дали отказът от наследство е в негов интерес, макар отказът от наследство да не представлява действие по разпореждане с конкретно имущество. В 2. Определение № 160/5.10.2020 г. по ч. гр. д. № 2612/2020 г. е прието, че по отношение на отказа от наследство, извършен от недееспособни лица, не намира приложение чл. 130, ал. 3 СК, тъй като не се съдържа в изчерпателно изброените правни действия, за извършването на които е необходимо разрешение на съда.

Същият е в приложното поле на чл. 130, ал. 4 СК, съгласно която разпоредба дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения са нищожни. Отказът от наследство е едностранен еднократен формален писмен акт, с който се погасява правото на лицето да приеме наследството, т.е. по естеството си той е отказ от правото да се придобие наследството, оставено от съответния наследодател. Ето защо, отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК.

Към момента няма постановено тълкувателно решение, което да обвързва настоящия състав. Настоящият състав споделя доводите изложени в Определение № 180 от 30.10.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3644/2019 г., I г. о., ГК, докладчик съдията *** е което се излага, че в момента на смъртта на едно лице съгласно чл. 1 ЗН се открива неговото наследство, като определен кръг лица биват призовани към наследяване. Те обаче придобиват права върху наследството само ако го приемат /чл. 48 ЗН/. От момента на откриване на наследството призованите към наследяване лица разполагат с няколко правни възможности – да приемат наследството било направо, било по опис, придобивайки по този начин наследството, или да се откажат от наследството. Те придобиват от този момент правото да приемат наследството, а не права върху конкретни имущества, с оглед на което следва да се приеме, 3 че отказът от наследство сам по себе си не представлява отказ от конкретни права върху определено имущество, а изявление, с което призованото към наследяване лице изразява воля да не приеме наследството, т. е. да не придобива права върху притежаваната от наследодателя съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото такива действително са били притежавани от наследодателя. Само ако наследството бъде прието, призованите към наследяване лица придобиват от момента на неговото откриване права върху конкретните имущества, включени в наследството, като поемат и съответните задължения на наследодателя. Ако в наследството няма конкретни имущества, тъй като към момента на смъртта си наследодателят не е притежавал такива, но същото е обременено със задължения, не може да се приеме, че с факта на приемане на наследството се придобиват права. В подобна хипотеза с приемане на наследството недееспособният /малолетно или непълнолетно лице/ не придобива права, а поема само задължения, което определено не е в негов интерес. И доколкото отказът от наследство не представлява изявление за отказ от конкретни права, а отказ от предоставена от закона възможност за придобиване на такива, по отношение на него разпоредбата на чл. 130, ал. 4 СК не намира приложение. Още повече тази разпоредба не следва да се тълкува разширително.