Решение № 44 от 19.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. София, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000609 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение № 1339 от 13.08.2015г., постановено по т.д.№ 648/2009г. по описа на СГС „ВиК“ ООД, гр.Габрово е осъдено да заплати на А. А. Ч., Ю. С. П., Г. Х. М., Д. М. Б. и Б. М.

Б. на основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 10 000.00 лева- част от общо дължимо възнаграждение в размер на 42 575.82 лева за използване на изобретението „Съоръжение за обеззаразяване на води” за периода 01.01.2006г. - 31.03.2009г. /на първите трима ищци по 2 500.00 лева и на последните двама общо 2 500.00 лева/; на основание чл.86 ЗЗД сумата 2000.00 лева –част от мораторна лихва върху уважената претенция за главница за периода от 31.03.2006г. до 31.03.2009г. в размер на 18255.19 лева /на първите трима ищци по 500.00 лева и на последните двама общо 500.00 лева/; на основание чл.92 ЗЗД, вр.с чл.31,вр. чл.3 от договора сумата 300.00 лева- част от неустойка в размер на 255 407.46 лева /на първите трима ищци по 75.00 лева и на последните двама общо 75.00 лева/; на основание чл.61 ЗЗД сумата 320.00 лева, ведно със законната лихва върху всички главници /без сумата 2 000 лева мораторна лихва/ от 23.04.2009г. до окончателното плащане и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 6513.55 лева разноски по делото,

Като неоснователни са отхвърлени останалите искови претенции за следните: суми: сумата от 400.00 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението в размер на 5 000.00 лева за претърпени вреди от заплащане на държавни такси на Патентното ведомство; =сумата от

400.00 лева, представляваща част от пълния размер на

1 обезщетението в размер на 10 000.00 лева за претърпени вреди от поети от ищците разходи за представителство пред съответното ведомство по национална и международна заявка, вкл. разноски за подготовка и проучвания при оформянето и подаването на тези заявки за периода от 01.11.2005г. до датата на подаване на исковата молба; = сумата в размер на 50.00 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението в размер на 5 000.00 лева за претърпени вреди от поети от ищците разходи за проучване на пазара и търсене на потенциални лицензополучатели, за подготовка и водене на кореспонденция, изготвяне на проектодоговори и преговори с потенциални лицензополучатели; = сумата в размер на 50.00 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението за пропуснати ползи в размер на 582 000.00 лева от неполучени възнаграждения поради осуетено от страна на ответника сключване на лицензионни договори с български фирми; = сумата в размер на 50.00 лева, представляваща част от пълния размер на обезщетението за пропуснати ползи в размер на 582 000.00 лева от неполучени възнаграждения поради осуетено от страна на ответника сключване на лицензионни договори с чуждестранни фирми; = сумата в размер на 100.00 лева, представляваща част от пълния размер на претенцията за неустойка по чл.30 от договора вр. с чл.26 от договора в размер на 106 936.00 лева; = сумата в размер на 300.00 лева, представляваща част от претендирана неустойка по чл.31, вр. с чл.3 от договора в размер на 582422.25 лева; = сумата в размер на 300.00 лева, представляваща част от претендирана неустойка по чл.31,вр. с чл.4 от договора в размер на 582 422.25 лева; = сумата в размер на 300.00 лева, представляваща част от претендирана неустойка по чл.33 от договора в размер на 582 422.25 лева.

С определение № 2259 от 20.04.2015г.,постановено по реда на чл.248 от ГПК съдът се е произнесъл по направените с подадената от „ВиК4 ООД, гр.Габрово жалба възражения относно изчислението на разноските като решението е изменено и разноските, които това дружество следва да заплати са определени на 5284,23лв.

Против постановеното решение са подадени въззивни жалби от страните по делото.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Ищците А. Ч. и Г. М. са подали жалба против решението отхвърлителната му част. Към същата са се присъединили и останалите ищци в производството. С жалбата се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения при попълване на делото с доказателства, които оказали влияние върху правилността на взетото решение в атакуваната му част. Освен това жалбоподателите считат, че съдът не е съобразил част от приетите доказателства, а други – ценил неправилно.

Постановеното решение било и логически противоречиво, тъй като съдът от една страна приемал, че процесният договор не е прекратен, но от друга- че ответникът не бил длъжен да го изпълнява и по-конкретно не бил длъжен да уведомява другата страна за предприети от него действия, засягащи самия предмет на договора като демонтиране на съоръжения, изготвяне на периодични отчети, заплащане на поети задължения за разноски и др.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на тази жалба от ответната страна 2

„ВиК“ ООД, гр.Габрово, с който същата се оспорва. Тази страна счита, че не са допуснати посочените процесуални нарушения и е изразено становище за неоснователност на направените доказателствени искания и на искането да се даде възможност за увеличаване на иска.

С подадената от „ВиК“ ООД, гр.Габрово въззивна жалба решението се обжалва в осъдителната му част. В същата на първо място се прави оплакване за недопустимост на решението в частта му, с която е присъдена законна лихва, считано от 23.04.2009г. върху сумата от 300лв., представляваща неустойка по сключения между страните договор, тъй като липсвал такъв петитум, както и в частта, с която исковете претенции са индивидуализирани като част от посочен в диспозитива общ размер на съответното вземане.

Страната счита, че съдът не е сезиран с искане за установяване и защита по целия размер на претендираното вземане, а само на определена част от тях и поради това е следвало да вземе отношение по целия размер на претендираните частично вземания за възнаграждение, законна лихва и неустойка единствено в мотивите на съдебното решение, но не и в диспозитива. Посочвайки в диспозитива на атакуваното решение общия размер на претендираното вземане за възнаграждение - 42 575,82лв., на вземането за законна лихва18 255,19лв., на уваженото вземане за неустойка 255 407,46 лв. и на уваженото искане за неустойка -255 407,46лв. СГС създавал предпоставки за формиране на сила на пресъдено нещо по отношение на тези размери.

На следващо място са правят оплаквания, че решението в осъдителната му част е постановено в противоречие на материалния закон и процесуалните правила и че е необосновано.

Страната счита, че съдът неправилно е приел, че поради наличието на влязло в сила решение по гр.д.№713/2008г. на СГС са преклудирани възраженията за недействителност на договора, от който ищците черпят права си,тъй като изводът на съда не бил мотивиран с разпоредбите от договор №21/2005г. Предмет на това дело е било право, различно от претендираното в настоящия процес, доколкото индивдуализацията му не съвпадала с основанието и петитума на нито един от обективно съединените искове.

Дори обаче да се приемело, че процесният договор е породил своето действие, първоинстанционният съд следвало да обсъди валидността на клаузите, уреждащи плащания на възнагражденията. Не били обсъдени наведените в отговора на исковата молба възражения, че договорът е сключен във вреда на дружеството. От събраните по делото доказателства не било установено изобретението да има положителен икономически ефект върху дружеството. С оглед на установените обстоятелства,че управителя на дружеството подал фиктивни изходни данни при изчисляване на икономическия ефект от възможните от същия експертни заключения, следвало да се направи извода, че договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Клаузите на същия, предвиждащи минимален базов ефект от използването на едно съоражение за един месец в размер на 380лв. и отчетен ефект от използването на техническото решение, който приведен към едно съоръжение и за един месец не може да бъде по-малък от актуализирания с индекса на инфлацията 3 минимален базов ефект за съответния период / непрекъснато нарастващ/, били конкретният израз на противоречието с добрите нрави като общ обективен критерий за действителност на сделките.

Счита, че ищците злоупотребяват с формално предвиденото в договора право на възнаграждение и че същите целят да увредят ответното дружество в противоречие с разпоредбата на чл.289 от ТЗ и чл.8, ал.2, изр.първо и чл.63 от ЗЗД. Доказателствата по делото подкрепяли това становище. Позовава се на събраните гласни доказателства, като счита, че от тях се установява, че съоръженията не са ползвани за периода от 01.01.2006г. до 31.07.2006г., а само три - четири месеца „от лятото до есента“. Предвид съдържанието на уговорките в договора, възнаграждение се дължало за ползване на изобретението, а такова ползване не било осъществено, защото липсвала реална експлоатация. Счита за неправилно приравняването от съда на монтирането на 56 броя устройства на тяхното използване.

По отношение на вземанията за неустойка, този жалбоподател счита същите за недължими поради релевираното по-горе възражение за нищожност на договора. Освен това съдът определил неправилно размера на неустойката по чл.31,вр.чл.3 от договора въз основа на необоснования с доказателствата по делото за дължимост на възнаграждение за периода 01.01.2006г.-31.07.2006г. Дори да се приемело, че същата е дължима, то нейният размер следвало да се определи въз основа на размера на възнаграждението за м. декември 2005г., което било 5320лв. и съответно размерът на неустойката бил 15 960лв., доколкото последната година от действието на договора по смисъла на чл.31 от същия бил периодът от 29.11.2005г. до 29.11.2006г. , а съоръженията не били ползвани въобще през 2006г.

Съдът не съобразил и естеството на обезпеченото от неустойката задължение – тя имала за цел да обезпечи получаването на международна закрила на изобретението, по повод на което биха могли да бъдат сключени лицензионни договори с чуждестранни ползватели, но това не можело да стане без участието на ответника и поради това клаузата за неустойка сама по себе си се явявала нищожна, тъй като към момента на сключване на договора не биха могли да се презюмират вреди от неупражняването на правото на сключване на лицензионни договори въз основа на получена международна патентна закрила.

Решението в частта му, с която е уважен искът с правно основание чл.61 от ЗЗД се обжалва с аргумент за твърдяната нищожност на договора.

В тази жалба е направено искане въззивният съд да ревизира първоинстанционният съдебен акт и в частта за разноските. По повод на същото е постановено определение по реда на чл.248 от ГПК от СГС, което не е обжалвано от страните, поради което настоящият състав намира, че този въпрос е разрешен и не е предмет на въззивното производство.

Ищците са подали отговор на жалбата на „ВиК“ ООД, с който я оспорват. Изразяват становище за необоснованост на твърденията за нищожност на договора като подчертават, че същият е частично изпълнен. Поддържат, че в жалбата на ответника се сочат нови обстоятелства, които не следва да се вземат предвид от въззивния съд. считат решението в 4 осъдителната му част за правилно въпреки допуснатите нарушения при събирането на доказателствата по делото.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания и възраженията на страните, намира за установено следното

С исковата молба, допълнена и уточнена с молби от 10.08.2011г., 11.09.2013г. и 04.03.2014г. се излагат твърдения, че между ищците и ответника „ВиК” ООД, гр. Габрово е сключен Договор №21/01.11.2005г., с който страните са уредили отношенията си във връзка с правото на заявяване и получаване на патент, съсобствеността, възнагражденията и други права и задължения свързани с изобретение с наименование „Съоръжения за обеззаразяване на води”. Ответникът не изпълнил задълженията си по договора като това неизпълнение се изразявало в неподаване на заявка за международна закрила на изобретението, предмет на договора, довело до загуба на възможността за международна заявка и закрила на същото; незаплащане на такси към Патентното ведомство; непредставяне на отчети и незаплащане на договорни възнаграждения за използването на изобретението съгласно чл.26 от договора.