Решение № 57 от 23.04.2021, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ № гр. Ловеч, 23.04.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на двадесет и пети март две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 285 по описа за 2019 година на Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

Производството е по реда на чл.84, ал.6 от

Семейния кодекс /СК/, във връзка с чл.145 и сл. от

Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на С.С.С., ЕГН: ********** , с посочен адрес: ***, майка на детето Т. С. С. ЕГН:**********, срещу Заповед № 11-РДОС-0026/20.06.2019 година на Директора на РДСП-Ловеч. Жалбата е уточнена от назначения по нейно искане правен помощник - адв. М.В. с молба вх.№1673/19.05.2020г. на АдмСЛ. По наведените в жалбата и уточнителна молба доводи, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, се иска отмяната му на основанията по чл.146 от АПК, поради липса на компетентност, неспазване на установената форма, допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправните разпопредби и несъответствие с целта на закона.

В съдебно заседание оспорващата лично и чрез процесуалният представител поддържа жалбата и уточнителната молба на изложените в нея основания. В писмена защита излага, че не са налице предпоставките на чл.84, ал.2 от СК. Счита, че посочените в заповедта „ две нерегламентирани срещу между детето и биологичната му майка “, говори за заинтересованост и опровергава посоченото в заповедта за липса на интерес за срещи и реинтеграция на детето в семейната му среда. Налице са данни и за ползване няколко курса за повишаване на родителския капацитет от Център за обществена подкрепа, които курсове и срещи са осъществявани и посещавани редовно. Счита, че издадената заповед предмет на обжалването не защитава интересите на детето, и в същата не са изложени мотиви, а само декларативно са посочени законови разпоредби регламентиращи тези отношения, от една страна и от друга страна административния орган не е направил нищо, за да подкрепи семейството на детето чрез мерки, с които разполага и да върне детето в семейната среда, а е предприел крайната мярка - вписването му в списъка за пълно осиновяване. Позовава се на

Тълкувателно решение № 1 / 2015 година на ОСГК , по ТД № 1 / 15 година, в което е посочено, че общото между хипотезите на чл.93 СК е наличието на трайна незаинтересованост на родител относно полагането на грижи на детето, както и че насТ.ването на детето извън семейството следва да се налага като крайна мярка и по възможност ограничена във времето мярка за закрила, след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството /чл.25 ал.2 ЗЗДет./, тъй като интересът на детето е с приоритетно значение. Излага, че в Закона за закрила на детето законодателят е посочил като принципи на закрила в т.2-отглеждане на детето в семейна среда, както и в т.12, че съответните институции са длъжни да оказват „подкрепа на семейството“, за преодоляване на настъпили моментни кризи или проблеми.

Ответникът

– директорът на регионална дирекция „Социално подпомагане“ /РДСП/ - Ловеч, в съдебно заседание чрез процесуалният си представител намира жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. В писмена защита излага аргументи за законосъобразност на обжалвания административен акт. Счита, че от работата на ДСП Ловеч, ДСП Тетевен и РДСП Ловеч, по случая с детето Т. В.Б., както и от събраните по делото доказателства, е видно, че майката на детето и съжителят й - Ф.Ш.Б., който, в хода на делото, припознава детето, не притежават нужния родителски капацитет да полагат адекватни грижи за отглеждането и възпитанието на детето. Сочи, че в най-добър интерес за детето Т. В.Б., ще е то да бъде вписано в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП Ловеч, като по този начин на детето се предостави възможност да живее и расте в нормална, сигурна и безопасна семейна среда, при нормални социално-битови условия.

Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане”- Тетевен, в съдебно заседание чрез процесуалният си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна и недоказана. Подробни аргументи са изложени в Становище с вх. № 4012 от 27.10.2020г. Отчитайки фактологичната ситуация до момента се сочи, че в най-добър интерес на детето Т. В.Б., е до установяване положителен „родителският капацитет“ на майката С.С.С. и на бащата Ф.Ш.Б., съчетани с личните им умения, ресурси и възможности да осигурят сигурна и безопасна семейна среда за отглеждане на същото в семейството им, както и до отпадане на всички налични или потенциални рисковете спрямо него, е необходимо да бъде потвърдено вписването му в Регистър на деца за пълно осиновяване от лица с обичайно местопребиваване в Република България, воден от РДСП - Ловеч.

Заинтересованата страна Ф.Ш.Б., конституиран като страна в производството с определение от о.с.з. на 01.10.2020г., с оглед представеното Удостоверение за раждане, издадено от Община Ловеч /на л.340 от делото/, че е вписан за баща на детето Т., заявява в Становище /на л.367/, че жалбата е основателна и моли да бъде уважена.

Излага, че по делото са налице доказателства, че майката на детето, не еднократно е ходила да види дъщеря си, макар и не по регламентирания начин, а по такъв който за нея е бил приемлив, с оглед на това, че е неграмотна. Твърди, че този факт, че е неграмотна е известен и на Дирекцията, която по никакъв начин не е спомогнала да не бъде прекъсната връзката между майка и дъщеря. Напротив детето било настанено извън община Ловеч. Посочва, че мярката с която бил ограничен по делото на Тетевенския районен съд е изтекла и той също иска да види детето, още повече, че е негов баща съгласно представения по делото акт за раждане. Цитира две молби входирани от тях до Закрила на детето вх.№ ДК/Д-12Б от 10.03.2020 година и представената от служебния адвокат на С. С. в последното съдебно заседание в която молба освен свиждане-среща с детето в последния абзац са искали и реинтеграция на детето в семейството му. Счита, че до този момент институциите мълчат и не получават никакво съдействие за да видят детето, и така още повече връзката се прекъсва и отчуждава.

Административен съд - Ловеч, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Съгласно чл.84, ал.6 от Семейният кодекс /СК/, вписването, както и отказът от вписване в регистъра, се извършва със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане, която подлежи на оспорване по реда на АПК, т.е. 14-дневен срок от деня на съобщаване, което в случая е сторено на 26.06.2019г. лично на лицето /л.17/. По делото не са налице данни заповедта да е оспорвана по административен ред. Жалбата срещу Заповед № 11-РДОС-0026/20.06.2019 година на Директора на РДСП-Ловеч е депозирана в деловодството на АдмСЛовеч на 01.07.2019г., поради което е допустима за разглеждане, като подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Според Удостоверение за раждане /на лист 7 и л.340 от делото/, детето Т. С. С. е родено на *** г. в гр. Ловеч от майка С.С.С., ЕГН **********,*** и настоящ адрес:*** и баща - неизвестен по документи. Майката С.С.С. и съжителят й Ф. Б., с когото живеят на семейни начала от 2016г., отглеждали детето в семейна среда. Б. се определял като биологичен баща на детето, но не го припознал, т.к. по това време изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. В хода на съдебното производство е приложено Удостоверение за раждане от ***г*** /на л.40 от делото/, според което Ф.Б. е негов баща.

На

31.08.2018 г. в Д“СП“ - Ловеч е постъпил сигнал от Национална телефонна линия за деца - 116-111 с данни, че се е обадило лице, в афектирано състояние, представящо се за баща на детето Т.. Това лице съобщило, че детето е „лудо“ и му създава проблеми, и отправил заплахи по адрес на детето.

При извършената проверка на постъпилия сигнал от Д“СП“ - Ловеч, детето Т. е съобщило, че е станало свидетел на упражнено насилие спрямо неговата майка от страна на лицето Ф.Б.. В Отдел „Закрила на детето“ при Д“СП“ - Ловеч е проведена работна среща на Мулти-дисциплинарния екип при работа на случаи на деца жертва на насилие или в риск от насилие, във връзка с постъпилия сигнал. Предвид констатиран риск за живота и здравето на детето, е взето решение, че в негов най-добър интерес ще е да бъде настанено в професионално приемно семейство /ППС/, като мярка за закрила, по реда на чл. 26 от ЗЗДетето.

Със

Заповед № ЗД/Д- ОВ-053/31.08.2018 г. на Директора на Д“СП“ – Ловеч /на л.24/, детето Т. С. С., е настанено до произнасянето на Съда с решение, в ППС на А.М. ***.

Мярката за закрила е потвърдена с приложеното, влязло в сила на 19.10.2018г. решение №179/05.10.2018 г. по гр.д.№867 по описа за 2018г. на Районен съд Тетевен / на л.26 и сл./, със срок на насТ.ването 3 /три/ месеца, считано от 31.08.2018г. или до настъпване на обстоятелства, даващи основание за прекратяване на предприетата мярка за закрила, като са регламентирани лични контакти на детето с биологичната му майка С.С. един път месечно, което не се спазва.

По данни от делото се установява, че са осъществени две нерегламентирани срещи без знанието на ППР и ОЗД при ДСП-Тетевен, отправени са заплахи на ППР по телефон от страна на Ф.Б.. Първата, на 09.09.2018 г. майката С.С., заедно със своя съжител Ф.Б., влизат, без предварително разрешение от О“ЗД“ при ДСП - Тетевен, в дома на приемния родител А. В.. При неочакваното посещение, детето търси помощ от приемния родител, като видимо изразява страх от вида им. Втората, в края на месец септември 2018 г. майката на детето, придружена от съжителя си, осъществяват нерегламентирана среща с детето, в градинката пред Кметството на село ****, общ. Тетевен, където детето е седяло със свои съученици, тъй както е било в междучасие. По информация от приемния родител, детето отново е изпитало чувство на страх, при срещата с майката - С.С. и определящия се за биологичен баща - Ф.Б..

От

Дирекция „СП“ - Тетевен е депозирана Молба с изх. №

СЛ/Д-ОВ-ТН/312-004/20.09.2018 г. до Районен съд - град Тетевен, с искане за вземане на мерки срещу лицето Ф.Ш.Б. по реда на Закона за защита от домашно насилие. По образуваното гражданско дело

№ 881/2018г. по описа на PC - Тетевен, е постановено Решение и е издадена Заповед за защита от домашно насилие от 16.11.2018 г., с която лицето Ф.Ш.Б. се задължава да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на детето, забранено е да приближава на разстояние по-малко от сто метра пострадалото дете за срок от 18/ осемнадесет/ месеца, „жилището“, в което същото живее в семейството на приемния родител на посочения адрес / на л.33/.

След изтичане срока на предприетата мярка за закрила, със Заповед № ЗД/Д-ОВ-ТН-073 от 30.11.2018г. на Директора на ДСП - Тетевен, е продължено насТ.ването на детето в същото ППС. Мярката е потвърдена с с приложеното по делото влязло в сила на 15.01.2019г. решение № 243 от 31.12.2018 г. на PC - Тетевен по гр. дело № 1134/2018г. / на л.38 и сл./, за срок от една година и шест месеца, считано от 30.11.2018 г. или до настъпване на основание за прекратяване на насТ.ването, или промяна на мярката за закрила.

Горепосочената Заповед №

ЗД/Д-ОВ-ТН-073 от 30.11.2018г. на Директора на ДСП – Тетевен е връчена на С.С. на 05.12.2018г. според известие за доставяне /на л.203 от делото/. В заповедта от 30.11.2018г. е записано, че може да се обжалва от заинтересованите лица по реда на Административно процесуалния кодекс в 14 дневен срок от получаването й пред Регионална дирекция Социално подпомагане – гр.Ловеч, а разпореждането на предварителното изпълнение в 3 дневен срок пред Административен съд Ловеч. Според нейното съдържание С. е уведомена буквално цитирано: “за правните последици от прилагането на чл.84, ал.2 и чл.93, ал.1, 2 и 3 от Семейният кодекс, а именно „осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато детето е настанено в приемно семейство и родителя в срок до 6 месеца от датата на насТ.ването по административен ред, съгласно Закона за закрила на детето, без основателна причина не е поискал прекратяване на насТ.ването в срока по чл.93, ал.2 от СК“, край на цитата /л.202/.