Решение № 307 от 20.07.2021, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Горна Оряховица , 20.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. НиколоваПетрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Николова-Петрова Гражданско дело № 20214120100698 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД.

Ищецът В. ЕМ. П. с ЕГН **********, с адрес: град Г.О. ул..., чрез пълномощник – адвокат Н.К. от ВТАК, със служебен адрес и адрес за призоваване : град Г.О. ул..., твърди в исковата си молба, че ищецът е потребител на електрическа енергия за битови нужди, като захранването с електрическа енергия до недвижимия имот на ищеца е прекъснато поради забавеното плащане на месечната сметка за ток. Твърди, че ответникът е издал фактура № ТП 3301345909/02.02.2018г. и фактура № ТП 3301361009/12.04.2018г., всяка на стойност 19 лв., като с тези две фактури ответното дружество е начислило наказателна такса за възстановяване на захранването до обекта на потребителя. Твърди, че ищцата е заплатила двете такси в общ размер на 38,00 лв. Счита, че ищцата - потребител не дължи на „Енерго Про Продажби" АД сумата от 38,00 лв., начислена й като такси за възстановяване на захранването с електрическа енергия, както и че същата е заплатена без основание.

Счита, че формалните основания за начисляване на такси за възстановяване преноса на електрическа енергия от страна на „Енерго - Про Продажби” АД следва да бъдат търсени в актуалните общи условия на дружеството, и след като с Решение № 798/20.01.2017г., постановено по АД № 3069/2016г. на ВАС, са отменени ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014г. на ДКЕВР, към настоящия момент приложение намират ОУДПЕЕЕ на 1

„Енерго - Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ-061/07.11.2007г. на ДКЕВР. Твърди, че в посочените Общи условия изначално липсва текст, който да дава право на „Енерго Про Продажби” АД да начислява и да изисква плащане на такси, като предпоставка за възстановяване на доставката на електричество. Счита, че условията и редът за възстановяване на прекъснато електрическо захранване са посочени в чл.21 от ОУ, като съгласно ал.1, „когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати на ,,Енерго-Про Продажби” АД и „ЕРП Север” АД всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването, т.е. не е предвидена възможност за начисляване на такса за възстановяване на прекъснатото електрическо захранване, каквото изискване е имало в чл.37,ал.1 от отменените ОУПЕЕ, одобрени с Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР. Твърди, че липсват причини едностранно начислената такса в размер на 19,00 лв. за възстановяване на електрическото захранване да бъде схващана като разход по смисъла на чл.21,ал.1 от действащите ОУ, тъй като тази такса е предварително и презумптивно определена, без да бъдат съобразени действителните разходи, осъществени по повод прекъсването или възобновяването на електрическото захранване. Посочва, че така ответното дружество е въвело една наказателна такса, чието заплащане противозаконно се вменява като задължение за потребителите, за да могат последните да упражняват правото си да получават доставка на електрическа енергия.

Счита, че клаузата на чл.21 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби” АД, одобрени с Решение ОУ061/07.11.2007г. на ДКЕВР, противоречи на чл.122-124 от ЗЕ, в които са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с електрическа енергия от енергийните предприятия.

Твърди, че посочената клауза е неравноправна по смисъла на чл.143,т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителите, произтичащи от закон. Счита, че липсва законова регламентация относно дължимост от страна на потребителя на допълнителни такси или възстановяване на разходи, които предприятието евентуално е направило или би направило по повод изпълнение на това му законово и договорно задължение за възстановяване на електрическото захранването. Заявява, че единственото условие, поставено от закона относно възстановяването на захранването, е да са отпаднали причините наложили неговото прекъсване. Посочва, че в случая потребителят е отстранил причините, довели до преустановеното доставяне на електрическо захранване, поради което не е следвало да му се начислява и изисква допълнителна такса на възстановяване на доставката на електричество.

Счита, че дори действително да се извършени някакви разходи от доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването с електрическа енергия, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ да се възстанови снабдяването на клиента с електрическа енергия.

Заявява, че при наличието на договорни отношения между потребителя и доставчика, при уреждане на спорните отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Посочва, че ако начисляваната от „Енерго - Про Продажби” АД такса за 2 възстановяване на електрическо захранване е в предварително определен размер на разходите за „прекъсване и за възобновяване на снабдяването", то това би означавало, да бъде дадена свободата на икономически по-силната страна да изисква авансово (предварително) заплащане на разходи - и то, не на реално реализирани, а на едностранно и произволно определени по размер. Заявява, че така клаузата на чл.21 от ОУ ДПЕЕЕ поставя електроснабдителното дружество в господстващо положение спрямо потребителя, поради което същата е неравноправна по смисъла на чл.143,т.18 от ЗЗП, доколкото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за вреди, поради включване и изключване на снабдяването, без същите да бъдат доказвани по какъвто и да било начин.

Твърди, че „Енерго - Про Продажби” АД няма каквито и да било правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му се следва. Цитира разпоредбите на чл.20,ал.1, чл.14,т.2 от ОУ ДПЕЕЕ, като формира твърдение, че „Енерго-Про Продажби” АД изначално по никакъв начин не е ангажирано с фактическото прекъсване и възобновяване на снабдяването с електричество, които действия обичайно се извършват от друго дружество - „Електроразпределение Север" АД, и съответно - таксата за възстановяване преноса на електрическа енергия в размер на 19,00 лв. е посочена в Ценоразпис на услуги предлагани от „ЕРП Север” АД, с който ищецът не е бил запознат, нито се е съгласявал. Поради това твърди, че „Енерго-Про Продажби” АД изначално не е извършило никакви разходи във връзка с прекъсване и възобновяване на снабдяването с електрическа енергия до процесния недвижим имот, доколкото тези дейности са осъществени от друго юридическо лице - „ЕРП Север" АД, при което процесните суми в общ размер от 38.00 лв. са начислени и събрани от „Енерго-Про Продажби” АД неоснователно.

Счита, че в случая с осъществен фактическият състав на чл.55,ал.1 от ЗЗД, тъй като още при самото получаване на сумите по процесните две фактури, всяка в размер от 19,00 лв,. е липсвало основание за преминаване на блага от имуществото на потребителя в това на „Енерго-Про Продажби” АД, поради което последното дължи възстановяване на недължимо заплатената му сума. Цитира съдебна практика : Решение № 125/07.08.2015г. по т. д. № 990/2015г. на ВКС, Решение № 3232/15.07.2019г. по гр. д. № 4992/2019г. на РС Варна, Решение № 3278/16.07.2019 г. по гр. д. № 6437/2019г. на РС Варна, и др.).

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК 103533691, да заплати на Виолета Емилова Карягина с ЕГН ********** сумата от 38,00 лв., представляваща сбор от начислени и събрани без основание суми фактура № ТП 3301345909/02.02.2018г. и фактура № ТП 3301361009/12.04.2018г., всяка на стойност 19 лв., по банкова сметка в „Първа инвестиционна банка” АД с IBAN : BG97FINV91501117460787, BIC: FINVBGSF. Моли съда да присъди в полза на ищеца направените съдебни разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.

3

В съдебно заседание, ищцата, чрез процесуалния си представител – адв. Н.К. от ВТАК, поддържа исковата молба. Признава фактите, че след образуване на настоящото съдебно производство ответникът е възстановил на ищцата процесната сума. Заявява, че с поведението си ответникът е станал причина за образуване на делото и дължи в полза на ищцата сторените разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение в пълния му размер. Излага подробни съображения в писмени бележки. Моли съда да присъди в полза на ищцата всички сторени по делото разноски.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление град Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., депозира писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, чрез процесуалния му представител – адв. АН. М. от ВТАК, със съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Рафаил Попов” № 14.

Ответникът заема становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен изцяло. Твърди, че не дължи заплащане на всяка една от процесните суми в размер на 19.00 лв., тъй като те са върнати своевременно на ищеца.

Заявява, че В.Е.К. е потребител на ел.енергия за обект в гр. Г.О. ул... Твърди, че на 20.12.2017г. от ответното дружество е издадена фактура на стойност 162,07 лв. за ползвана, измерена с годно средство за измерване, и отчетена електрическа енергия, за обекта в гр.

Горна Оряховица, като срокът за плащане на фактурата е 10.01.2018г. Посочва, че на 20.02.2018г. от ответното дружество е издадена фактура на стойност 185,72 лв. за ползвана, измерена с годно средство за измерване, и отчетена електрическа енергия, за обекта в гр.

Горна Оряховица, като срокът за плащане на фактурата е 12.03.2018г. Заявява, че стойността на фактурите не е платена в срок, поради което ответното дружество е предприело действия за прекъсване на захранването на обекта. Не оспорва факта, че снабдяването с електрическа енергия действително е било прекъснато два пъти за процесния обект. Твърди, че сумата по просрочената фактура е заплатена от абоната след падежа, когато са заплатени и 19 лв. такса за възстановяване на подаването на електрическа енергия, като абонатът е включен в списък за възстановяване на електрозахранването, което е и извършено.

Посочва, че претенцията на ищеца за заплащане на сумите в общ размер на 19 лв. се основава на разпоредбата на чл.55,ал.1,предложение 1 от ЗЗД, като се твърди, че тази сума е получена от ответника при начална липса на основание, поради което и подлежи на връщане. Заявява, че вземането, основано на тази разпоредба, възниква от момента на престирането /на даването на нещо/ без основание, от който момент започва да тече и давността /чл.114,ал.1 от ЗЗД/. Сочи, че задължението за връщане на даденото при начална липса на основание в хипотеза на чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД обаче е безсрочно правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение, като такъв няма определен и в закона. Твърди, че за да е налице неизпълнение на безсрочно парично задължение, законът изисква покана на кредитора 4 чл.84,ал.2 от ЗЗД, като изключение от това правило изрично е предвидено в чл.84,ал.3 ЗЗД само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана. Счита, че задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага /чл.69,ал.1 от ЗЗД/, тъй като то възниква от момента на даване на недължимото, но автоматично не определя падежа на задължението и не води до забава на длъжника. Заявява, че за да настъпи падежа на безсрочното задължение е необходимо длъжникът да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл.84,ал.2 от ЗЗД, като именно от този момент може да се счита, че длъжникът е в неизпълнение, забава. Посочва, че възникването и изискуемостта на вземането ясно са разграничени от законодателя в разпоредбата на чл.114,ал.2 от ЗЗД, където изрично е прието, че когато вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т.е. възникването на задължението е отделен правен институт, чийто момент не съвпада с падежа, дължимостта на същото.