Решение № 442 от 19.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Плевен, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.

ЖАНЕТА Д. Г. при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500705 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от ВОЕННО ОКРЪЖИЕ I СТЕПЕН – ПЛЕВЕН чрез пълномощника Началник сектор „Правно осигуряване и обществени поръчки“, той и главен юрисконсулт в Централно военно окръжие майор К. Т. А. срещу Решение № 106/ 27. 04. 2026 г. по гр. д. № 913/ 2025 г. по описа на РС – Левски.

Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 357 КТ.

Въззиваемият Р. З. Д. е изразил становище чрез процесуалния си представител адв.

Е. Р. ,че обжалваното решение е правилно и

1 законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски във въззивната инстанция.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА съображения:

Е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните

С обжалваното решение районният съд е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД- 299/ 07. 10. 20256 г. на Началника на Военно окръжие I степен – Плевен, с която на Р. З. Д. с ЕГН********** е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. С решението съдът е осъдил Военно окръжие I степен – Плевен да заплати на Р. З. Д. направените деловодни разноски в размер на 384, 47 евро (равностойността на 750 лв.), представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати процесуални нарушения, опорочаващи издадената заповед и обуславящи нейната отмяна на това основание. Посочено е, че според съдебната практика правото на защита е гарантирано, когато работникът е запознат с конкретните факти, срещу които следва да се защитава, в противен случай дисциплинарното производство е незаконосъобразно. Районният съд е приел, че е опорочена процедурата по чл.193, ал.1 КТ, в която е установено задължението за изслушване или за приемане на писмените обяснения на нарушителя. То е съществен елемент от дисциплинарната процедура. Съдът е посочил също, че обясненията следва да бъдат поискани в рамките на дисциплинарното производство и по повод решаване на въпроса за дисциплинарното наказание. Когато работодателят уведомява служителя за започналата срещу него дисциплинарна процедура по налагане на 2 дисциплинарно наказание, е длъжен да посочи точно нарушенията, за които се иска предварително неговите обяснения.

В конкретния случай първоинстанционният съд е установил липса на доказателства ищецът да е бил уведомяван за предмета и обхвата на извършваната проверка. Към този момент единствено от него е искана информация къде се намира, като конкретно е обсъждана повиквателната заповед, връчена на 19.08.2025г. в с. ***. На 26.09.2025г. ищецът е получил съобщение да напише и да остави в окръжното обясненията си, което е сторил същия ден в 08:40ч. Същия ден но в по - късен час е бил запознат с Доклада рег.№ЗНК-1072/28.08.2025г., представен в цялост и четлив вариант в проведеното последно с.з. на 25.03.2025г., съдържащ твърдения за допуснати нарушения от страна на Д..

Въз основа на обсъдените доказателства е прието, че към момента на даване на обясненията си ищецът не е бил наясно с конкретните обвинения, като едва в отговора на исковата молба ответникът въвежда ново твърдение, а именно - че нарушението се изразява в напускане на работното място без предварително разрешение, като това твърдение не се съдържа в заповедта.

Същото е конкретизирано в доклада и не е било предмет на искане на обяснения.

Освен по нарушение на процедурата, районният съд е приел по съществото на спора, че в отговора на исковата молба са изложени твърдения от ответника затова, че нарушението на Д. се изразява в неправомерно напускане на работното си място в офиса за военен отчет в гр. Левски на 19.

08. 2025 г., без ищецът да е поискал разрешение от началника на съответния сектор или негов заместник, каквито са били изричните устни указания на работодателя”. Според представената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание обаче, ищецът е допуснал няколко нарушения на чл.187 КТ, които не са индивидуализирани: посочено е, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина съгласно чл.187,ал.1(закъснение, преждевременно напускане на работа, неявяване на работа или неуплътняване на работното време), ал.3 (неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила), ал.7 (неизпълнение на законните нареждания на работодателя), злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, както и разпространяване на поверителни за него сведения) от 3

КТ. Нарушение, конкретизирано в отговора на исковата молба не е описано нито в Заповедта, нито в Доклада.

Районният съд се е позовал на установената съдебна практика на ВКС решение №339/19.11.2012г. по гр.д.№1688/2011г. на ВКС, решение №277/ 09.102012г. по гр.д. №1579/2011г на ВКС, за мотивирането на заповедта при наличие на данни за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Също така е прието, че задължителните реквизити по чл.195, ал.1 КТ могат да се съдържат, както в един акт, така и да препращат към друг, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчване на самата заповед.

Районният съд е приел за установено, че в случая заповедта не е мотивирана съгласно изискванията на чл. 195, ал.1 КТ. Деянието е описано по начин, който не позволява на служителя да разбере в какво точно се изразява извършеното от него дисциплинарно нарушение, за което му се налага дисциплинарно наказание. Констатираните пороци на заповедта препятстват защитата на служителя срещу наложеното наказание.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваното решение, като счита, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на ищеца е поискано от работодателя обяснение затова къде се намира към момента на проверката и какъв е поводът да напуска офиса, но не е уведомен за започнало срещу него дисциплинарно производство от работодателя.От доказателствата по делото не се установява кога е започнало дисциплинарното производство срещу ищеца, за да може да се установи последователността в процесуалните действия на работодателя и служителя. Ищецът е представил писмени обяснения, които са входирани на 26. 09. 2025 г. при работодателя. В тази връзка е разпитан като свидетел В.А., който е приел писмените обяснения на ищеца в 9, 30 часа на 26. 09. 2025 г. Свидетелят твърди, че след приемане на обясненията от ищеца на същия са връчени документите във връзка с дисциплинарното производство срещу него и тогава ищецът се е запознал с 4 тях и с доклада от извършената проверка от 28. 08. 2025 г. за твърдяното нарушение от ищеца на 19. 08. 2025 г. В писмените обяснения на ищеца е посочено, че същите са по повод извършена проверка от неговия началник на 19. 08. 2025 г., но не се твърди, че същите се дават от ищеца във връзка с дисциплинарно производство срещу него.

Въз основа на доказателствата по делото се налага изводът, че към датата на представяне на писмените обяснения от ищеца и към датата на издаване на обжалваната заповед ищецът е знаел за извършвана планова проверка по спазване на трудовата дисциплина, но не е знаел за започнало дисциплинарно производство срещу него за нарушение на тази дисциплина. Това обстоятелство ищецът е разбрал когато е представил вече написани обяснения пред работодателя и са му представени документите по дисциплинарната преписка след входиране на неговите писмени обяснения.Следователно към момента на даване на писмените обяснения ищецът не е знаел основната причина за изискването им от работодателя, като е приел, че същите са свързани с извършена проверка от прекия му началник, а не са свързани с констатирани нарушения на трудовата дисциплина от ищеца. По тези причини правилно районният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 193, ал.1 КТ, съгласно която работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Констатираното процесуално нарушение на дисциплинарното производство е достатъчно за отмяна на обжалваната заповед на работодателя съобразно нормата на чл. 193, ал.2 КТ. В случая липсата на информация за ищеца за същинския повод за даване на писмените обяснения се приравнява на липса на писмени обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание, тъй като, давайки обяснения без да е наясно за започналото срещу него дисциплинарно наказание, работникът не може да се защити ефективно и да представи всички относими към случая факти.

Въззивният съд възприема и мотивите на районния съд в обжалваното решение и относно липсата на конкретизация на нарушението, за което на ищеца е наложено дисциплинарното наказание, независимо от това, че тези мотиви са по съществото на спора и не са свързани с процедурата по налагане на дисциплинарното наказание. Посочването на множество 5 нарушения на трудовата дисциплина представлява неспазване на разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ, която в императивна форма изисква да се посочи точно нарушението, за което се налага дисциплинарното наказание. В случая са посочени няколко нарушения без да се конкретизира за кое от тях се налага дисциплинарното наказание.

Въз основа на посочените и обсъдени обстоятелства въззивният съд приема, че обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца е незаконосъобразна, поради което обжалваното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото следва на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл.

80 ГПК въззивникът да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 383 евро съобразно представения списък и договор за правна защита и съдействие за заплатено в брой адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 271 , ал.1, пр.1 и чл. 272 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 106/ 27. 04. 2026 г. по гр. д. № 913/ 2025 г. по описа на РС – Левски.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Военно окръжие I степен – Плевен да заплати на Р. З. Д. с ЕГН********** направените деловодни разноски в размер на 383, 00 евро, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.2, т.3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

7