Решение № 260260 от 07.02.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10911/2020
- Вид
- Решение № 260260
- Подписан
- 07.02.2023
- В сила
- 07.02.2023
- Състав
- АНЕЛИЯ ЗДРАВКОВА МАРКОВА, ВАНЯ НИКОЛАЕВА ИВАНОВА, ДЕСИСЛАВА АЛЕКСАНДРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.195, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.8, б.а · Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време
- чл. 67, ал. 3 · Закон за държавния служител
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 178, ал. 1, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 179, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 3, изр. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 7 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 188, ал. 2 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 2, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.46, ал.2 · Закон за нормативните актове
- чл. 136, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл.140 · Кодекс на труда
- чл. 140, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 143, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл.6 · Конституция на Република България
- чл.9, ал.1,2 и 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.1,2 и 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл.9, ал.1,2 и 3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 07. 02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд,
Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав в публичното заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА
Мл.с-я ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
При секретаря Юлиана Шулева
И прокурора сложи за разглеждане
В.гр.д.№ 10911 по описа за 2020 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 187072 от
29.08.2020 г. по гр.д.№ 68112 по описа за 2019 г. на СРС, Второ ГО, 79-ти състав се:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.С.П., срещу „С.Д.В.Р.“, осъдителни искове с правно основание чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва:1 598 лв.,представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от 247 часа за периода от 21.11.2016 г. до 21.11.2019 г., които часове са разлика между положен от ищеца на длъжността „младши експерт“ в 07 РУ - СДВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 21.11.2019 г. до окончателното плащане, както и 200 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.01.2017 г. до 20.11.2019 г.
В тежест на ищеца, в полза на ответника са присъдени разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба от П.С.П., ищец пред СРС. Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение. Неправилно СРС бил приел, че не е налице празнота в уреждане на възнаграждението по ЗМВР и не бил приложил правилото на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Позовава се на чл.46, ал.2 ЗНА. Последното правило намирало приложение независимо, че ЗМВР бил специален закон. Приложимо било и правилото на чл.140 КТ. СРС бил проследил правната уредба за процесния период, но достигнал до неправилни правни изводи. При това СРС бил нарушил принципа за равнопоставеност на лицата, предоставящи наемен труд, арг. се с чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС. Решението било постановено в разрез със съдебната практика на ВКС.
Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се постанови друго, с което претенциите да бъдат уважени.
Разноски се претендират.
По въззивната жалба е постъпил отговор от СДВР, ответник пред СРС. Излагат се доводи за правилност на така постановеното решение. Сочи, че извънредния труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи и бил с продължителност 8 часа, а не 7 часа, както било предвидено в чл.140 КТ.
Затова счита, че неприложимо било правилото на чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ, където положения 7 часа нощен труд се заплаща като 8 часа след умножаване с коефициент 0,143. Законодателят бил решил часовата норма за нощния труд в МВР да бъде различна от тази в Кодекса на труда. Затова правилата на КТ не намирали приложение. Съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР била 8:8, което било различно от това по КТ, където съотношението било 7:8, където законодателят ги приравнявал с коефициент 0,143. Съдебната практика на ВКС също приемала, че ЗМВР е специален закон.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 14.09.2020 г.
Въззивната жалба е подадена на 25.09.2020 г./по пощата/; от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че непълнота на закона по смисъла на чл.46, ал.2 ЗНА не съществува. ЗМВР изрично бил разграничил извънредния труд от нощния такъв. Затова КТ не намирал субсидиарно приложение. Разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР предоставяла законова делегация на министъра на вътрешните работи да определи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители. В изпълнение на законовата делегация министъра на МВР бил издал и съответните разпоредби. По отношение отмяната на тези разпоредби, приложимо било правилото на чл.195, ал.1 АПК, съгласно което отмяната била в сила от деня на влизане в сила на съответното съдебно решение на ВАС,т.е. за периода от приемането ѝ до отмяната с влязло в сила съдебното решение, актът (наредбата) се считал за законосъобразен и пораждал валидни правни последици..
НСОРБ била издадена за приложението на КТ, а не на ЗМВР. Не било налице и нарушение на чл.8, б.а от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. В този смисъл била и съдебната практика на ВКС. С исковата си молба ищецът претендирал допълнително възнаграждение за извънреден труд, което се формирало от преизчисляването на нощния труд в дневен. Доколкото нормалната продължителност на нощния труд за служителите в системата на МВР бил 8 часа, дневната също била 8 часа, не било необходимо да се преобразуват часове нощен труд. Отделно от това следвало да се посочи, че превръщането на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 не водело до фактическото полагане на извънреден труд, тъй като извънредният труд бил труд, полаган извън нормалната продължителност на работното време.
Поради изложеното искът бил изцяло неоснователен и като такъв е отхвърлен.
Вземането за лихва имало акцесорен характер и за дължимостта му следвало да се установи възникването на главния дълг. Съдът не формирал правни изводи за наличие на главен дълг. Ето защо и претенцията за мораторна лихва била неоснователна и като така изцяло е отхвърлена.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Ищецът твърди, че полага труд като младши експерт в 07 РУ-СДВР-София и като такъв има статут на държавен служител. Сочи, че работата му била организирана на 12 часови смени, а отчитането на работното време било сумарно. Съгласно чл.187, ал.3 вр. с ал.5, т.2 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Извънредният труд в този случай се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. А съгласно чл.178, ал.1,т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащало допълнително възнаграждение за извънреден труд. За периода 21.11.2016 г.- 21.11.2019 г. бил положил общо 1728 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 съобразно чл.9, ал.2 НСОРЗ, възлизал на 1975 часа. При така извършеното преизчисление и при изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50 % съгласно чл.187, ал.6 ЗМВР, задължението на ответника възлизало на 1598 лв. Ищецът претендира и лихва за забава върху всяко едно месечно задължение в общ размер на 200 лв.
С отговора по исковата молба ответникът оспорва исковата молба и твърди, че положения от ищеца нощен труд не следва да се преобразува и заплаща като извънредно положен. Сочи, че положеният от служителя нощен труд е начислен и получен от ищеца ведно с месечните му възнаграждения, съобразно заповедите на министъра на вътрешните работи. Приложим в случая бил ЗМВР, който е специален закон по отношение на КТ. Следвало да се има предвид и, че ищецът като полицейски служител получава допълнителни материални блага, вкл. и по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд по чл.187, ал., ал.5,6 и 7 ЗМВР.
С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 95159 от 20.05.2020 г. първоинстанционният съд е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че в процесния период ищецът е работил при ответника като е полагал труд от 22 ч. до 6 часа при сумарно изчисляване на работното време за тримесечен период /л.106 пред СРС/.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че ако приложим правилото на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, се получават 220 часа труд, положен от ищеца, но незаплатен.
Стойността на тези 220 часа извънреден труд, получени от приравняването на нощния труд към дневен възлиза на 1571,64 лв. Лихвата за забавеното изпълнение по плащането на главницата, което следвало да стане в месеца, следващ отчетния период, възлиза на 192,30 лв.
Заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза не е било оспорено от нито една от страните.
Спорът се свежда до това дали са приложими правилата на КТ, респ.чл.9, ал.1,2 и 3 от НСОРЗ по отношение на служителите на МВР и от тук приложим ли е коефициент 1,143 относно приравняването на 7 часа, отработени през нощта на 8 часа, отработени през деня, както и това за работа по трудово правоотношение.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд - 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на работното време на държвните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица - чл.
187, ал. 1 ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени
- сумирано за тримесечен период- чл.
187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период - чл.
187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл.
187, ал. 5, т. 2 вр., ал. 6 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 188, ал.
2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи - чл.
187, ал. 9 ЗМВР. За процесния период – 21.11.2016 г.- 21.11.2019 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., липсва изрично правило, аналогично на чл.
31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.
Това означава, че националното ни право изключва служителите на МВР от обхвата на общия правен режим, като едновременно с това не предоставя на тези държавни служители възможност за преобразуване на нощния труд в дневен.
Разпечатката съдържа 57 от 128 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6473395c-f7ae-4151-bcbb-4a1e1df08500