Решение № 3893 от 09.12.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3893 гр. Варна, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20223110104580 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявен о т „Българска банка за развитие“ ЕАД, ЕИК 121856059 със седалище и адрес на управление **** срещу Ж. С. В., ЕГН ********** и А. Д. В., двамата с адрес г**** иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за относително недействителен по отношение на ищеца на сключения между ответниците брачен договор № 132, том IV, рег. № 6904/19.12.2019г., вписан в СВп вх.рег. № 10890/23.12.2019г., акт № 79, том XV В ЧАСТТА, в която съгласно чл.2 и чл.3, б. В, б. Г, б.

Д и б. Е и б.Ж, по отношение на придобитото от съпрузите по време на брака им недвижимо имущество се прилага законов режим на разделност и същите стават изключителна собственост на съпругата - 1./ ателие № 6, находящо се на адрес **** с площ от 30,40кв.м., ведно с прилежащите му 0,6095% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от 12.12.2019г. в жилищна сграда с идентификатор *** разположена в ПИ с идентификатор ***; 2./. 0,30кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес **** целият с площ от 1209кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от 29.11.2021г.; 3./ паркомясто № 4, находящо се на адрес **** с площ от 14,45кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-1864/16.05.2008г., последно изм. от 12.12.2019г. в жилищна сграда с идентификатор *** разположена в ПИ с идентификатор ***; 4./ паркомясто № 5, находящо се на адрес **** с площ от 14,45кв.м., ведно с прилежащите му 0,2378% ид.ч. от сградата, представляващо имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от 12.12.2019г. в жилищна сграда с идентификатор *** разположена в ПИ с идентификатор

***; 5./ 5,74кв.м.ид.ч. от ПИ, находящ се на адрес **** целият с площ от 1209кв.м., представляващ имот с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, одобрени със заповед № РД-18-64/16.05.2008г., последно изм. от 29.11.2021г. до размер на ½ ид.част от горепосочените имоти, собственост на ответника Ж. С. В..

1

Исковата претенция се основава на следните фактически твърдения изложени от ищеца в исковата молба и уточняващи я:

Ищецът има качество на кредитор спрямо ответника Ж. В., последният договарял като солидарен съдлъжник по договор за банков кредит № 940/22.06.2018г. и анекси № 1/2018г., № 2/2018г. и № 3/2019г. към него. Страни по договора за кредит са ищецът, като кредитодател, „Бул аква фиш“ ООД- кредитополучател и Ж. В.- солидарен съдлъжник. По договора е отпуснат кредитен лимит от 2570000лева. Усвоеният кредит е в размер на 1913535,30лева.

Поради неизпълнение на задълженията за плащане по договора, с писмо от 24.09.2019г. банката е уведомила кредитополучателя и съдлъжника за допуснатото просрочие и е упражнила правото си да обяви вземането по договора за изцяло предсрочно изискуемо. За събиране на вземанията си, ищецът се снабдил срещу кредитополучателя и съдлъжника В. със заповед за незабавно изпълнение и изп. лист издадени на 23.11.2020г. от РС Добрич по ч.гр.д. № 3243/2020г. По молба на ищеца от 04.12.2020г. е било образувано изп. д. с № 591/2020г. по описа на ЧСИ рег. № 901 с район на действие ОС Добрич.

Заповедта за незабавно изпълнение е била връчена на длъжниците и е влязла в сила, като неоспорена.

Посочва, че понастоящем задълженията на ответника В. по договора за кредит са изцяло изискуеми и не са погасени.

Твърди, че след възникване на вземанията по договора, с процесния брачен договор ответникът В. се е разпоредил със свое имущество безвъзмедно в полза на съпругата си поставяйки процесните имоти като придобити по време на брака им в изключителна собственост на съпругата, с което и по отношение на тях е била прекратената семейната имуществена общност.

Счита, че с така извършената безвъзмездна сделка ответникът е увредил интересите му, доколкото е намален активът на имуществото на длъжника, от което ищецът би могъл да удовлетвори вземането си. Качеството на кредитор, ищецът е имал още преди сключване на атакуваната понастоящем сделка. Доколкото сделката е сключена след възникване на вземането му по договора за кредит, то знанието на ответника В. се предполагало. Тъй като ответницата е съпруга на ответника В., а атакуваната сделка е с безвъзмезден характер, знание за увреждане у нея не се изисквало, а и то се предполагало.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника В., с който искът се оспорва първо като недопустим, евентуално като неоснователен.

Срещу допустимостта на производството се излагат следните съображения:

Кредиторът не е предприел действия спрямо главния длъжник по събиране на вземането си в 6-месечния срок от падежа на задължението. С изтичане на този срок, бидейки той преклузивен, се твърди да се е погасило и самото поръчителство.

Срещу основателността на иска се излагат следните възражения:

Оспорва ищецът да има качество на кредитор спрямо него към момента на сключване на атакувания договор. Твърди, че кредитополучател по договора за кредит е дружеството „Бул аква фиш“ ООД. Вземането на банката е обезпечено с имущество на кредитополучателя- два залога на търговското предприятие на дружеството, което се твърди да е достатъчно за удовлетворяване интереса на кредитора. Имуществото предмет на брачния договор никога не е било предмет на обезпечение по банковия кредит.

Обосновава сключването на брачния договор единствено с обстоятелството, че средствата послужили за придобиване на имотите по него са изцяло на съпругата му и нейните родители.

2

Твърди, че в случая е неясно дали ответникът е договарял като поръчител или солидарен длъжник, защото в договора не били посочени задълженията на солидарния съдлъжник, каква отговорност носи при неизпълнение от страна на кредитополучателя, нито пък дали е усвоявал от отпуснатата в кредит сума, което като факт се оспорва да е така. В тази връзка твърди, че договореностите между страните разкриват признаци ответникът да е договарял като поръчител. Тази неяснота обаче счита, че опровергава качеството му на длъжник на ищеца.

На следващо място, твърди да няма данни вземането да е обявено за предсрочно изискуемо, поради което следвало да се приеме, че най- рано този факт се е осъществил при подаване заявлението по ч.гр.д. № 3243/2020г. на РС Добрич, т.е 23.11.2020г. Следователно, атакуваният договор се явява предшестващо сключен, което изключвало приложното поле на чл. 135, ал.1 ЗЗД.

След това, оспорва материалноправната легитимация на ищеца позовавайки се на постановките на ТР № 5/29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които разпоредителната сделка с имот СИО може да бъде атакувана за личен дълг на единия съпруг само по отношение на частта от предмета на сделката собственост на съпруга- длъжник.

Накрая, твърди, че е налична кореспонденция водена между страните от 16.05.2019г. по повод подписване на анекс № 3, където ищецът е дал съгласие ответникът В. да бъде освободен от отговорност като солидарен длъжник и заменен с новоизбрания управител Радосвет Петрунов Рачев. В подкрепа на това, на ответника е бил предложен за подпис и договор за встъпване в дълг и освобождаване на съществуващия съдлъжник от м.05.2019г.

Тези обстоятелства се твърди, че изключват намерение и знание у него за увреждане на кредитора при подписване на атакувания брачен договор.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника В..

Изложените в него възражения са идентично по съдържание на тези на ответника В..

Срещу допустимостта на производството се излагат следните съображения:

Кредиторът не е предприел действия спрямо главния длъжник по събиране на вземането си в 6-месечния срок от падежа на задължението. С изтичане на този срок, бидейки той преклузивен, се твърди да се е погасило и самото поръчителство.

Срещу основателността на иска се излагат следните възражения:

Оспорва ищецът да има качество на кредитор спрямо него към момента на сключване на атакувания договор. Твърди, че кредитополучател по договора за кредит е дружеството „Бул аква фиш“ ООД. Вземането на банката е обезпечено с имущество на кредитополучателя- два залога на търговското предприятие на дружеството, което се твърди да е достатъчно за удовлетворяване интереса на кредитора. Имуществото предмет на брачния договор никога не е било предмет на обезпечение по банковия кредит.

Обосновава сключването на брачния договор единствено с обстоятелството, че средствата послужили за придобиване на имотите по него са изцяло нейни и на родителите й.

Твърди, че в случая е неясно дали ответникът е договарял като поръчител или солидарен длъжник, предвид че в договора не били посочени задълженията на солидарния съдлъжник, каква отговорност носи при неизпълнение от страна на кредитополучателя, нито пък дали е усвоявал от отпуснатата в кредит сума, което като факт се оспорва да е така. В тази връзка твърди, че договореностите между страните разкриват признаци ответникът да е договарял като поръчител. Тази неяснота обаче счита, че опровергава качеството му на длъжник на ищеца.

На следващо място, твърди да няма данни вземането да е обявено за предсрочно изискуемо, поради което следвало да се приеме, че най- рано този факт се е осъществил при 3 подаване заявлението по ч.гр.д. № 3243/2020г. на РС Добрич, т.е 23.11.2020г. Следователно, атакуваният договор се явява предшестващо сключен, което изключвало приложното поле на чл. 135, ал.1 ЗЗД.

След това, оспорва материалноправната легитимация на ищеца позовавайки се на постановките на ТР № 5/29.12.2014г. на ОСГТК на ВКС, съобразно които разпоредителната сделка с имот СИО може да бъде атакувана за личен дълг на единия съпруг само по отношение на частта от предмета на сделката собственост на съпруга- длъжник.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В о.с.з. исковата молба и отговорът се поддържат. В рамките на предоставения срок и двете страни ангажират писмени защити, в които доразвиват правните си съображения по съществото на спора.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, след съобразяване становището на страните и приложимия закон, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е конститутивен иск за обявяване на относителна недействителност на клаузи от брачен договор с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД до размера от 1/2ид.ч.

Разпоредбата, предвижда, че кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. А когато действието е възмездно, нужно е и лицето, с което длъжникът е договарял да е знаело за увреждането. Разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗЗД въвежда оборима презумпция, че знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника. Т.е с предявяването на иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото предмет на атакуваното увреждащо действие или да упражни правото по вземането си, без да се зачитат разпоредителните действия на длъжника.

Уважаването на така заявената искова претенция, възлага в доказателствена тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване, установяване на твърдението му, че има качество на кредитор с неудовлетворено вземане спрямо ответника В. по договор за кредит от 22.06.2018г., който с брачен договор от 19.12.2019г. се е разпоредил безвъзмездно в полза на съпругата си ответника В. със свое недвижимо имущество при знание за увреждане на кредитора си. Доказването на тези твърдения, възлага в тежест на ответниците пълно и главно установяване наведените от тях положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпят благоприятни за себе си правни последици в т.ч., че действието по сключване на договора не е увреждащо правата на кредитора.