Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1621 от 20.12.2024, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3772/2024
Вид
Решение № 1621
Подписан
20.12.2024
В сила
18.01.2025
Състав
Ангел Ташев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1621 гр. Пазарджик, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220103772 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.318 и сл.от ГПК.

Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. А. В., ЕГН **********, от гр. С., ул. „***“ № 10, против В. А. В., ЕГН **********, от гр. С., ул. „***“ 10, като моли съда да постанови решение, по силата на което да прекрати гражданския брак между страните поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство. След прекратяване на брака, съпругът да възстанови предбрачното си фамилно име Т., семейното жилище, находящо се в гр. С., ул. „***“ 10 да бъде предоставено за ползване на съпруга.

Ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 02.09.2005 г.. От брака имат две деца, които към настоящия момент били пълнолетни. Посочва се, че първоначално отношенията им били добри.

През 2018 г. заминали да живеят и работят в Германия. След 2020 г. започнали да не се разбират и се карали често, поради което през м. март 2024 г. съпругът се прибрал в България и заживял на семейни начела с друга жена. Оттогава не поддържали никакви контакти, чувстват се отчуждени и отдалечени.

Счита, че бракът между двамата е дълбоко и непоправимо разстроен.

В проведеното съдебно заседание ищцата се представлява от адвокат Е. П. от АК Пазарджик, надлежно упълномощен, като моли съда да уважи исковата молба и да прекрати брака.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира ОИМ, като излага доводи за допустимост и основателност на претенцията. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име Т..

1

В проведеното съдебно заседание при редовност на призоваването ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 02.09.2005 г. страните сключили граждански брак в гр. С., с акт за граждански брак № 19 от 02.09.2005 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак № 0055441 на общ. С..

По делото е разпитан свидетелят С. А. В. - сестра на ищцата, която заявява, че през месец март 2024 г. съпрузите се разделили, като ответникът имал връзка с друга жена. Сочи, че от месец март, ищцата не поддържала никаква връзка с ответника.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като логични и последователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.

Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание.

Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения.

Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.

Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че между страните липсва изискваната чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Случилото се преди около девет месеца окончателно разделно живеене на съпрузите, сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл.15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.

Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да 2 намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.

С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка – чл.49, ал.3 СК.

Семейното жилище следва да се предостави за ползване на ответника, в каквато насока е отправено искането.

По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК направено от ответника, съдът намира същото за основателно и след прекратяване на брака съпругът следва да носи предбрачното си фамилно име Т..

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т.е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС Пазарджик определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50 лева, от която следва да се приспадне сумата от 25,00 лева внесена от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответницата следва да заплати сумата от 25,00 лева, представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод сключения на 02.09.2005 г. граждански брак с акт за граждански брак № 19 от 02.09.2005 г. на общ. С. граждански брак от Н. А. В., ЕГН **********, от гр. С., ул. „***“ № 10 и В. А. В., ЕГН **********, от гр. С., ул. „***“ 10, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК, във връзка с чл.326 ГПК, след прекратяване на брака В. А. В. да носи предбрачното си фамилно име Т..

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. С., ул „***“ № 10, се предоставя за ползване на съпруга В. А. В., ЕГН ********** .

ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, от гр. С., ул. „***“ 10, да заплати по сметка на Районен съд Пазарджик, допълнителна държавна такса по бракоразводното производство в размер на 25,00 лева /двадесет и пет лева/.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Окръжен съд Пазарджик.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________

3