Определение № 9857 от 07.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9857 гр. София, 07.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Александър Ангелов Въззивно частно гражданско дело № 20241100512147 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Жалбоподателите Б. С. и А. Ч. обжалват определение от 05.09.2024 г. по гр. д. № 34506/2024 г. на СРС, 47 състав, с което е прекратено производството по делото по отношение на предявените от тях искове за намаляване на неустойка поради прекомерност и за връщане на заплатената в повече сума за неустойка. Жалбоподателите посочват, че уговорената в договора им с ответника неустойка се реализира чрез задържане на предварително заплатената от тях сума, поради което не е възможно да защитят правата си чрез възражение за намаляване на неустойката срещу иск на ответника за заплащането , а единствено могат да предявят това свое право чрез самостоятелен иск. Излагат и съображения за това, че искът за прогласяване нищожността на неустойката е различен от този за намаляването , като главният предявен от жалбоподателите иск е именно за прогласяване на нищожност на неустойката, а евентуално, ако се установи, че тя е действителна, те искат да бъде намалена поради прекомерност спрямо действителните вреди. Жалбоподателите излагат и съображения, свързани със съществото на спора, предмет на първоинстанционното производство.

След като обсъди доказателствата по делото и доводите на жалбоподателите, съдът намира следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на жалбоподателите Б. С. и А. Ч., в която те са предявили няколко иска, свързани със съществуването на неустойка по договор, който са сключили с ответника. Те искат неустойката да бъде прогласена за нищожна или евентуално да бъде унищожен договорът в частта относно уговорената неустойка. Заедно (кумулативно) с тези искове относно действителността на неустойката жалбоподателите са предявили и искове за връщане на заплатената от тях по договора сума, която е задържА. от ответника и представлява именно неустойката по договора. Исковете за заплащане на паричната сума също са предявени на 1 евентуални основания – като дадено без основание (в случай че неустойката бъде прогласена за нищожна), като дадено на отпаднало основание (в случай че клаузата за неустойка бъде унищожена или съдът приеме евентуално въведеното основание относно това, че договорът е развален), както и като дадено на неосъществено основание (в случай че съдът приеме евентуалното основание относно това, че договорът между страните е прекратен). Последното основание, което жалбоподателите са въвели в исковата молба, е твърдение относно прекомерност на неустойката спрямо действителните вреди, които е понесъл ответникът. На това основание те са направили искане до съда да постанови решение, с което да намали размера на неустойката поради прекомерност, както и да осъди ответника да заплати разликата между заплатената от жалбоподателите сума за неустойка и определения от съда намален размер на неустойката.

С разпореждане от 31.07.2024 г. съдът е дал указания на жалбоподателите да уточнят дали предявяват самостоятелен иск за намаляване на размера на неустойката. В отговор на тези указания жалбоподателите са заявили, че те не могат да предявят възражението си относно намаляването на размера на неустойката като защитно средство в производство по иск на насрещната стрА. за заплащането , тъй като сумата, представляваща неустойка по договора, вече е заплатена от тях на ответника, който е задържал тази сума. Поради това те са потвърдили, че предявяват именно иск за намаляване на неустойката, съединен с иск за осъждане на ответника да заплати разликата между заплатената от тях сума и размера, до който съдът намали неустойката. С облажваното определение от 05.09.2024 г. първоинстанционният съд е приел, че искането за намаляване на размера на неустойката не може да бъде заявено като самостоятелен иск и поради това този иск е недопустим, както и свързаният с него иск за връщане на част от заплатената сума, при което е прекратил производството в тази му част.

Правото на длъжника да иска намаляване на размера на неустойката съгласно чл. 92, ал. 2 ЗЗД представлява потестативно право, тъй като чрез неговото упражняване длъжникът едностранно намалява размера на вземането за неустойка на кредитора, като така засяга неговата правна сфера. Според чл. 124, ал. 3 ГПК потестативно право може да бъде предявено чрез иск само в предвидените от закона случаи. Следователно, самостоятелен конститутивен иск за упражняване на потестативно право е допустим единствено при изрична законова уредба (като напр. искът за разваляне на договор за прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижим имот по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, искът за отмяна на дарение по чл. 227, ал. 3 ЗЗД и др.). Дори когато законът допуска предявяване на конститутивен иск като средство за упражняване на потестативно право обаче, е необходимо да е налице правен интерес от предявяването на иска, което е обща предпоставка за допустимостта на всички искове съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК.

Според чл. 92, ал. 2 ЗЗД при възражение на длъжника за прекомерност на неустойката (както и за частично или неточно изпълнение) съдът може да намали нейния размер, когато са налице посочените в закона предпоставки. Макар разпоредбата да предполага, че упражняването на правото за намаляване на неустойката се осъществява по съдебен ред, 2 това не означава, че законът предвижда самостоятелен конститутивен иск за тази цел.

Длъжникът няма правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за намаляване на неустойката, тъй като това право е защитно средство срещу претенцията на кредитора за заплащане на неустойка. Следователно, ако кредиторът не претендира вземането си за неустойка чрез осъдителен иск срещу длъжника, длъжникът няма интерес да заяви правото си за намаляване на неустойката в самостоятелен съдебен процес. За разлика от други потестативни права, чрез които се създава или прекратява правоотношение (например при разваляне на договор или обявяване на договор за окончателен), упражняването на правото на длъжника да иска намаляване на неустойката има за последица единствено промяна в размера на вземането за неустойка. Поради това, когато кредиторът не търси изпълнение на това вземане, упражняването на защитното средство на длъжника срещу вземането е лишено от смисъл, а съответно липсва и правен интерес за длъжника от предявяване на подобен конститутивен иск.

В настоящия случай, както са посочили и жалбоподателите, кредиторът ответник няма интерес от предявяване на осъдителен иск за заплащане на неустойката, тъй като тя е удържА. от вече заплатените от жалбоподателите суми по договора. Това обстоятелство не изменя характера на възражението на длъжника относно размера на неустойката, което остава защитно средство, насочено срещу размера на вземането на кредитора. И в този случай не е налице интерес от самостоятелен конститутивен иск за намаляване на размера на неустойката. Упражняването на правото на длъжника да иска намаляване на размера на неустойката трябва да бъде свързано с искане за възстановяване на заплатената в повече сума – иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Това е така, тъй като поначало правото да се иска намаляване на неустойката може да бъде упражнено само преди тя да бъде доброволно заплатена от длъжника. След плащането на неустойката това право се погасява. То може да бъде упражнено само ако заплащането представлява удържане на неустойката от вече заплатени по договора на друго основание суми, които иначе би следвало да бъдат възстановени на длъжника, и е съчетано с искане за възстановяване на заплатените в повече суми за неустойка.

Следователно, когато неустойката е удържА. от вече платени суми, както в настоящия случай, длъжникът има правен интерес да иска връщане на заплатените в повече суми, след като съдът намали неустойката въз основа на направено от длъжника възражение относно нейния размер. В този случай длъжникът не упражнява самостоятелно правото си да иска намаляване на размера на неустойката, тъй като това искане е свързано и представлява предпоставка за уважаването на предявен осъдителен иск. Поради това и в разглеждания случай не е налице правен интерес от самостоятелен конститутивен иск за упражняване на правото за намаляване на неустойката.

В конкретния случай жалбоподателите са предявили иск за връщане на заплатената на отпаднало основание сума, след като бъде уважено възражението им относно размера на неустойката, удържА. от ответника. Този иск е допустим, а в рамките на производството по него съдът следва да разгледа и въпроса относно размера на неустойката, който е 3 предпоставка за уважаването на иска. Същевременно обаче производството по този иск също е прекратено от първоинстанционния съд. Трябва да се има предвид, че в случаите, когато се иска връщане на дадена сума, за която се твърди, че е отпаднало основанието, ищецът следва да заяви и размера на сумата, която иска да му бъде възстановена. При липса на такава конкретизация искът е с неуточнен размер и не може да бъде разгледан. В този случай съдът следва да даде указания на ищеца, каквито не са дадени на жалбоподателите в първоинстанционното производство, и едва ако те не бъдат изпълнени, да прекрати производството по делото. Указания следва да бъдат дадени и относно това дали ищците претендират сумата да им бъде заплатена солидарно или разделно, съответно в какъв размер сумата се претендира от всеки от тях, като се съобрази и че правилата за връщане на даденото на отпаднало основание не предвиждат кредиторова (активна) солидарност.

В обобщение, следва да се приеме, че не съществува правен интерес от предявяване на самостоятелен конститутивен иск за намаляване на размера на неустойката по договор.

Поради това в тази част жалбата относно прекратяването на производството по този иск е неоснователна. От друга стрА., жалбата е основателна по отношение на прекратяването на производството по делото по осъдителния иск за връщане на част от заплатената сума в резултат на упражняване на възражението за намаляване на размера на неустойката по договора – този иск е допустим, като съдът следва да даде указания относно уточняването на размера на претендирА.та сума.

С оглед на гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Б. А. С. и А. Р. Ч. срещу определение от 05.09.2024 г. по гр. д. № 34506/2024 г. на СРС, 47 състав, с което е прекратено производството по делото по отношение на предявения от тях иск за намаляване на неустойка поради прекомерност с оглед размера на действително претърпените вреди.

ОТМЕНЯ определение от 05.09.2024 г. по гр. д. № 34506/2024 г. на СРС, 47 състав, с което е прекратено производството по делото по отношение на евентуално предявения иск за връщане на заплатената в повече сума за неустойка, която е заплатена на отпаднало основание с оглед на направеното възражение за прекомерност на неустойката.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 47 състав за продължаване на производството по евентуално предявения иск за връщане на дадената на отпаднало основание сума, представляваща неустойка, удържА. от заплатените по договора между страните суми, с оглед на упражненото от ищците възражение относно прекомерността на нейния размер спрямо действителните вреди, претърпени от ответника, като съдът следва да даде указания на ищците относно размера на този иск, както и относно това дали сумата се претендира солидарно или разделно от ищците.

Определението, в частта, в която частната жалба е оставена без уважение, може да се 4 обжалва пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите, а в частта, в която жалбата е уважена, не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5