Решение № 16502 от 04.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16502 гр. С., 04.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20231110140526 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба на Т. Е. К.-Я. срещу „Ю. Б.“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1614,84 лева, представляваща стойност на 2 броя неразрешени от нея транзакции, осъществени на 06.12.2021 г. от дебитна карта, открита на нейно име в ответната банка, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2023 г. до окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че на 12.07.2013 г. ищцата Т. К. - Я. е сключила договор за откриване и водене на спестовна сметка „Мега плюс“ с ответника „Ю. Б.” АД, като заявила ползване на интернет банкиране и посочила телефонен номер и адрес на електронна поща. На 07.04.2020 г. сключила договор с ответната банка за издаване на персонална дебитна карта Visa Classic BGN417099ХХХХХХ8262, която се обслужва от спестовната й сметка. На 11.12.2021 г. получила две съобщения на телефона си за извършване на вход в електронното банкиране. Ищцата твърди, че се опитала да влезе в онлайн банкирането си, но на екрана се изписало, че в момента има активна процедура, като ищцата не била инициирала такава. Установила, че няма достъп и до електронната си поща. Веднага се обадила на оператор в банката, за да бъдат блокирани дебитната й карта и онлайн банкирането. На 13.12.2021 г. посетила клона на банката в гр.К. и била уведомена, че с дебитната й карта са извършени две трансакции с краен получател - R. MADRID, като от спестовната й сметка с вальор от 06.12.2021 г. са наредени две картови транзакции, като първата е в размер на 740,55 лева, а втората – на 874,29 лева, за които е посочена като дата на операциите: 08.12.2021 г. Ищцата поддържа, че не е нареждала и не е давала съгласие за изпълнението на горепосочените картови трансакции, нито е потвърждавала извършването им, поради което ги оспорила незабавно след като узнах за тях. При електронното банкиране не е осъществявала комуникация с трето лице, освен с банката, и не съм предоставяла неправомерно персонални данни на такова лице. Твърди, че в продължение на два месеца е правила многократни опити да получа обратно липсващите в сметката й парични средства, но едва на 09.02.2022 г. й било отговорено, че не са налице основания за възстановяване, тъй като банката е изпълнила всички изисквания на действащото законодателство, включително относно установяване на идентичността на платеца. Излага доводи, че банката е станала собственик на предоставените й парични 1 средства, а рискът от отнемането или повреждането на вещта се носи от собственика.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Ю. Б.“ АД, с който оспорва предявения иск. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че извършените платежни операции са неразрешени от нея и излага твърдения, че и двете платежни операции са осъществени чрез ръчно, еднократно и безпроблемно въвеждане на съответните персонализирани средства за сигурност - точен номер на дебитната карта, точен срок на валидност и коректни символи от CVC2/СVV-2-кода на картата, които са предоставени и известни единствено на картодържателката титуляр. След като операциите са били допълнително потвърдени с приложението „софтуерен токън“ или „m-Token .....“, което би следвало да е инсталирано на мобилния телефон на ищцата операциите са били успешно осчетоводени и изпълнени автоматично от банковата информационносчетоводна система. Излага твърдения, че на 06.12.2021 г. е заявено издаването на софтуерен токън „m-Token .....“ на името на Т. Е. К.. Инсталацията на токьна е активирана на същия ден - 06.12.2021 г. по нейно искане чрез услугата „интернетбанкиране” след извършена еднозначна положителна електронна идентификация чрез нейните потребителско име и парола за вход в профила й в „е-.....“. В хода на този процес по активация на софтуерния токън, ищцата е получила и въвела два цифровобуквени кода, изпратени й по два отделни, независими канала - чрез „SMS“ на посочения от нея и регистриран в системата на банката мобилен телефонен номер:

********** и чрез съобщение на адреса на електронната й поща (имейл) ......, предоставени от нея на банката при регистрирането й като титуляр и оправомощен държател за ползване на услугата „интернет банкиране“ за посочената банкова сметка.

Излага твърдения, че в своя жалба от 10.02.2022 г. ищцата изрично е заявила, че е активирала m-token на 06.12.2021 г. и след това не e предоставяла по никакъв повод лична информация и/или информация от дебитната си карта (имена, номер, валидност и CVC код) на сайтове, което ответникът счита за извънсъдебно признание на обстоятелството, че тя лично е инсталирала и активирала приложението „софтуерен токън“ на своя смартфон, както и че е предоставила персонализираните средства за сигурност на своята дебитна карта в полза на трети, неопределени и неупълномощени лица, с което е нарушила разпоредбата на чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Твърди, че на 06.12.2021 г., както и преди и след това, не са били констатирани никакви технически проблеми със системата на банката за „интернет банкиране“, както и с ползваното от ищцата и инсталирано на същата дата допълнително приложение за потвърждаване на плащания „софтуерен токън“. Поддържа, че банка е осигурила максимално сигурната среда и необходимите условия, при които само ползвателят на платежни услуги да може да бъде динамично асоцииран по сигурен начин с персонализираните средства за сигурност, устройствата и софтуера за установяване на идентичността, и по-специално със софтуерния токън. Твърди, че в банковата система (основна, „интернет банкиране“ и всички подсистеми и приложения за сигурност) не е налице каквато и да е следа от достъп или външна намеса от трето неупълномощено лице в процеса на иницииране, подписване, одобряване и потвърждаване на процесиите две картови плащания в интернет, поради което за банката не е имало някакво съмнение в тези операции или друга възможност, освен да ги изпълни (както е и длъжна по закон и съобразно договорните си отношение с клиента), така както са наредени, което е и станало в действителност. Поддържа, че съгласно чл. 15 от раздел V, и чл. 3 от раздел VII на Общите условия ищцата е длъжна да предприеме всички разумни мерки за опазване и предотвратяване на неразрешен достъп до неговите персонализирани средства за сигурност (каквито съгласно ОУИБ са софтуерният токън „т-Token .....кодът за достъп /комбинация от потребителско име и парола/ до системата ,,интернет, банкиране" „е.....“), като неизпълнението на това задължение представлява „груба небрежност“ от нейна страна. Идентични задължения (за опазване от нерегламентиран достъп) ищцата има и по отношение на своя „Персонален идентификационен код“, с който се отключва 2 софтуерният й токън, като неизпълнението на това задължение също се счита за „груба небрежност“ от нейна страна. Ответникът твърди, че поради използвания метод на задълбочено установяване идентичността на платеца - софтуерен токън, единствените реално съществуващи две възможности и вероятности за евентуално неправомерно ползване на картата по описания начин за плащания в интернет от трето лице, е картодържателката умишлено или при условията на груба небрежност да е предоставила картата или нейните персонални идентификатори на това трето лице, или в дадени моменти картата да е била извън полезрението и контрола на титуляри, при което отново поради нейната груба небрежност третото лице да узнало нейните данни и персонализирани средства за сигурност, с което пряко е нарушила разпоредбата на чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Излага доводи, че ищцата не е спазила своето задължение по чл. 77, ал. 1 ЗПУПС за своевременно и без неоснователно забавяне уведомяване на банката, в качеството й доставчика на платежни услуги , доколкото е установила проблеми с използването на „интернет банкиране“ на 06.12. и на 11.12.2021 г., а е сторила това едва на 13.12.2021 г., поради което на основание чл. 83, ал. 2 ЗЗД във връзка с чл. 80, ал. 3 ЗПУПС, отговорността на банката не следва да бъде ангажирана. Банката, в качеството й на доставчик на платежни услуги, е предприела всички необходими и възможни мерки да осигури сигурен достъп до услугата „интернет банкиране“, като е положила дължимата грижа на добрия търговец в тази връзка. Счита, че на основание чл. 75, ал. 2 ЗЗД се е освободил от отговорност, тъй като добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението.

На следващо място излага съображения да не са спазени от ищцата изискванията по чл. 75, т. 2 ЗПУПС и същата да е предоставила на трето лице личните данни и идентификатора на дебитната карта, достъпа до електронното банкиране, изпратените кодове за активация на приложение „софтуерен токън“, посредством което процесните транзакции са осъществени, и на основание чл. 80, ал. 3 ЗПУПС не подлежат на възстановяване от банката. Излага подробни съображения за положена от дружеството грижа на добрия търговец.

По реда на чл. 143 ГПК ищецът пояснява, че при сключване на договора за Интернет банкиране с „Ю. Б." АД, страните са договорили мобилен номер и е-мейл за контакт: ......., който е включен в издадения от банката цифров сертификат. Янъкова получава на мобилния си номер съобщение- „парола", а на електронната си поща получава „потребителско име“, които следва да въведе на началната страница на банката за вход в услугата.

На 05.12.2021 г. в 22.55 часа ищцата получила на посочената електронна поща съобщение от ..... EAD за Активиране на m-Token ....., както следва: „Вашият акаунт е изтекъл и ще бъде спрян в рамките на 24 часа. Актуализирайте информацията, за да разрешите проблема". Твърди се на следващия ден- 06.12.2021 г. да е изпълнила дадените указания, отваряйки линка и предоставяйки в сайта с абревиатурата на П. Б изисканата информация във връзка с функционирането на Интернет банкирането.

Същият депо получила и няколко съобщения -на телефона (чрез приложението Вайбър): „Вход в системата за електронно банкиране на П. Б в 19.22 часа“ и „код 1, необходим за активиране на m-token", както и на ел. поща: ....... в 18.23 ч.- „активиране на на м-токън ....."- „код 2, необходим за активиране на m -token". Въвеждайки в отворения сайт изискуемите от банката данни доверителката считала, че извършва вход в електронното си банкиране, както и че инсталира m-Token за извършване на сигурни разплащания. В 18.25 часа получила и съобщение на електронната си поща:

„успешно активирахте софтуерен токън m -Токен .....". Ищцата поддържа, че не е използвала и не е инсталирала софтуерен токън m -Токен ....." Във връзка с поясненията на исковата молба ответникът поддържа, че видно от посоченото в скобите на полето за „подател“, същият е ясно индивидуализиран като „.....", който няма нищо общо с имейл-адресите и домейна на ответната банка, както и 3 че същият съдържа характерни за подобни измамни имейли от злонамерени трети лица, стилистични и правописни грешки. Ето защо намира, че доколкото същата е получавала многократно електронни съобщение от ответника е следвало да установи тези несъответствия, пропуски и грешки, да се свържи със служител на банката преди да пристъпи към изпълнение на инструкциите, съдържащи се в този имейл., но тя не е сторила това, а е проявила груба небрежност като отворила линка (препратката) от фалшивия имейл от 05.12.2021 г. и е предоставила в сайта с абревиатурата на П. Б изисканата от третото злонамерено лице информация във връзка с функционирането на Интернет банкирането. Както посочихме и по-горе, това означава, че ищцата е въвела целия набор от своите лични данни, идентификатори на ползваните платежни инструменти, кодове и пароли в отворения от нея фалшив сайт, вместо просто да последва инструкциите от автентичните съобщения с получените два кода за активация на приложението „софтуерен токън“ и да въведе получените кодове в самото приложение (предварително инсталирано на своето мобилно устройство), а не в интернет сайт, които факти и обстоятелства еднозначно квалифицират нейните действия като извършени при условията на груба небрежност.