Решение № 132 от 02.01.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Велико Търново, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ИСКРА ПЕНЧЕВА

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000183 по описа за 2024 година

С решение № 73/07.06.2024 г. по т.д. № 91/2023 г. Плевенският окръжен съд е осъдил ответника И. К. Г. от с. Глава, обл. Плевен да заплати на основание чл. 433 т. 3 вр. чл. 500 ал. 1 от КЗ на ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София сумата от 27 948,82 лв., представляваща обезщетение и ликвидационни такси за нанесени материални щети на лек автомобил Ауди А1 с рег. № EG 2**** на 31.07.2016 г. при ПТП в община Парма, Италия, настъпило по вина на ответника в качеството на водач на лек автомобил Киа Карнивал с рег. ЕН 04****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.04.2023 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил иска за разликата до предявения размер от 28 500,32 лв. като неоснователен.

С решението си Плевенският окръжен съд е осъдил ответника И. К. Г. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София деловодни разноски в размер на 4 537,41 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв..

Недоволeн от постановеното решение, в частта в която е уважен предявения против него иск за сумата от 27 948,82 лв., ведно със законната лихва върху тази сума и е осъден да заплати разноски по делото с оглед 1 уважената част от иска е останал въззивникът И. К. Г., който чрез назначения му особен представител адвокат И. Н. от ПлАК го обжалва пред ВтАС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и излага подробни доводи относно неправилна преценка на представените по делото доказателства във връзка с причиняване на ПТП с материални щети от страна на въззивника след употреба на алкохол над допустимите в Република Италия норми. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява на въззивника да е наложена санкция за извършено нарушение свързано с управление на МПС след употреба на алкохол, липсва представен констативен протокол за причинено от същия ПТП, подписан от въззивника, липсват представени доказателства за претърпени материални щети в претендирания размер, както и доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила, управляван от въззивника. Счита, че съдът не се е произнесъл по направеното от него възражение за недействителност на представената застрахователна полица и се иска от въззивният съд да приеме възражението му за основателно. Обсъждат се подробно документите представени по делото на италиански език и се прави извод, че е налице неяснота какъв е автомобила на другия участник в ПТП и кой от водачите е виновен за ПТП. Счита също, че първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по направеното от него възражение за изтекла погасителна давност на вземането и поддържа същото като се позовава на разпоредбите на чл. 110, чл. 111 и чл. 114 от ЗЗД, правейки извод, че исковете са погасени по давност, тъй като към датата на подаване на исковата молба /ИМ/ са изминали повече от 5 години от настъпването на ПТП. Моли се въззивния съд като съобрази доводите в жалбата да постанови решение, с което да отмени решението на Окръжен съд Плевен в обжалваната част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и в тази му част като неоснователен и недоказан.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника по въззивната жалба – ЗК „Лев Инс“ АД, гр.

София чрез пълномощника му юрисконсулт К. З., с който се оспорва редовността и алтернативно основателността на жалбата. Прави се възражение, че въззивната жалба е подадена извън законоустановения срок независимо от представените доказателства за подаването й чрез куриер, тъй като не е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД, чието клеймо единствено се 2 признава за достоверна дата. Поддържа, че от представените по делото в първата инстанция доказателства се установяват всички релевантни обстоятелства за уважаване на иска, а възраженията на ответника са останали недоказани. Моли се въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди решението на Окръжен съд Плевен в обжалваната част и да присъди на ответника по жалбата направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.. С отговора на въззивната жалба се представя пълномощно в полза на юрисконсулт К. З..

В о.с.з. въззивникът се представлява от назначения му особен представител адвокат И. Н. от ПлАК и поддържа въззивната жалба.

В о.с.з. ответникът по въззивната жалба ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт И. К. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и поддържа възраженията в отговора на въззивната жалба. Представя списък на разноските по делото.

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество. Неоснователни са възраженията на ответника по жалбата за подаването й извън срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, тъй като решението на ПлОС е връчено на особения представител на ответника на 17.06.2024 г., а въззивната жалба е подадена чрез куриер на 01.07.2024 г.. Неоснователни са доводите на ответника по жалбата, че в разпоредбата на чл. 62 ал. 2 от ГПК е визирана единствено възможност за изпращане на документи до съда чрез „Български пощи“ ЕАД, тъй като под изпращане по пощата следва да се разбира ползването на всяка разрешена в страната куриерска услуга.

Въз основа на ИМ депозирана на 24.04.2023 г. пред СГС е образувано гр.д. № 4776/2023 г., което е прекратено служебно при условията на 119 ал. 3 вр. чл. 113 от ГПК и изпратено по подсъдност на Плевенски окръжен съд, в района на който се намира постоянния адрес на ответника. Прието е, че ответникът има качеството на потребител.

Пред Плевенския окръжен съд делото е образувано като търговско 3 дело № 91/2023 г. и е разгледано по реда на глава 32 от ГПК като търговски спор в съответствие с установената практика на ВКС в тази насока /определение № 2778/2024 г. по т. д. № 1373/2024 г. на I т. о., определение № 315/2019 г. по т. д. № 926/2019 г. на II т. о., определение № 21/2020 г. по ч. т. д.

№ 2604/2019 г. на II т. о., определение № 612/2022 г. по т. д. № 2344/2022 г. на I т. о. на ВКС/. В същата се приема, че в хипотеза на предявени претенции от застраховател за реализиране на регресно право между страните е налице търговски спор, в който ищецът има качеството търговец, а ответникът няма качеството потребител на застрахователни услуги по смисъла на чл. 2, ал. 2 КЗ и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП , тъй като не се ползва от наличието на покрит застрахователен риск, а е деликвент.

С ИМ и допълнителната ИМ ищецът ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София е предявил срещу ответника И. К. Г. регресен иск за заплащане на сумата от 28 500,32 лв., представляваща левовата равностойност на 14 501,98 евро, заплатено обезщетение и ликвидационни такси по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в полза на собственика на лек автомобил м.м.

„Ауди А1“ с рег. № EG 2****, за причинените му имуществени щети на 31.07.2016 г. около 22 ч. при ПТП в община Парма, Република Италия на провинциален път № 95 Дела резга – Страда Ерджини Енца пред № 71, настъпило по вина на И. К. Г., в качеството на водач на застрахован лек автомобил м.м. „Киа Карнивал“ с рег. ЕН 04****, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ – 24.04.2023 г. до окончателното й заплащане. Ищецът е обосновал правото си на регрес с обстоятелството, че пред негов представител в Република Италия е образувана щета № 0000-1609-17-611505 по застрахователна претенция от собственика на лек автомобил м.м. „Ауди А1“ с рег. № EG 2****, извършен е оглед и опис на вредите върху автомобила в резултат на ПТП, направена е експертиза и остойностяване на вредите и е определено и изплатено на 20.12.2018 г. застрахователно обезщетение в размер на 14 501,98 евро с левовата равностойност 28 500,32 лв., както и с обстоятелството, че ПТП е причинено от водача И. К. Г. при управление на застрахования автомобил след употреба на алкохол над допустимите по закон норми. С ИМ се претендира заплащане и на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.

В отговора на ИМ и допълнителния отговор на ИМ ответникът И. К. Г.

4 чрез назначения му особен представител адвокат И. Н. от ПлАК е оспорил изцяло предявения иск. С отговорите са направени следните възражения: възражение за изтекла погасителна давност, тъй като давността според него е започнала да тече от датата на деликта – 31.07.2016 г. и е изтекла на 31.07.2021 г., а ИМ е подадена на 23.08.2023 г. пред ПлОС, възражение за липса на предпоставките на чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, тъй като липсват доказателства ответникът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол над допустимата по закон или в друга от предвидените в закона хипотези, липсват доказателства ответникът да е причинил процесното ПТП, тъй като липсва протокол за ПТП, подписан от него, липсват доказателства каква изобщо е допустимата в Република Италия концентрация на алкохол, с която може да се управлява МПС, липсват доказателства на ответника да е наложена санкция за извършено нарушение, свързано с управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите от закона граници – влязъл в сила административен или друг акт в този смисъл, липсват доказателства за отправена регресна покана от ищеца към ответника и надлежното й връчване, липсват доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на автомобила, управляван от ответника, липсва представен договор за сключване на застраховката, който е надлежно подписан от ответника. Според особения представител на ответника от представените по делото на италиански език и в превод на български език документи не се установяват оспорените от него обстоятелства, като наред с това липсват доказателства за действително претърпени щети от лекия автомобил м. Ауди, в резултат на посоченото ПТП и липсват доказателства кой от водачите на автомобилите е виновен за ПТП.

За да уважи частично предявения иск, Плевенският окръжен съд е приел, че са налице предпоставките на чл. чл. 433 т. 3 вр. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, искът е доказан до размера от 27 948,82 лв. с оглед заключението на вещото лице по приетата САТЕ, а възраженията на особения представител на ответника за липса на ПТП по вина на ответника и за изтекла погасителна давност са неоснователни. Съобразявайки представените по делото доклад за произшествие, справка от сектор ПП при ОД на МВР Плевен и заключението на САТЕ, първоинстанционният съд е приел, че по делото е доказано наличието на ПТП при участието на лек автомобил „Киа Карнивал“, управляван от ответника, по отношение на който е сключена застраховка 5

„Гражданска отговорност“ при ищцовото застрахователно дружество, както и че причина за настъпването на процесното ПТП е именно поведението на ответника като водач на автомобила. Приел е, че с оглед разпоредбите на чл.

433 т. 3 от КЗ и чл. 500 ал.1 т. 1 от КЗ в полза на застрахователят е възникнало право на регресен иск срещу застрахования за всичко платено на увреденото лице, тъй като вредата е причинена от ответника чрез негови действия или бездействия вследствие на употребата на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма, в който случай застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски. Приел е за доказано, че от ЗД ищец е изплатена сумата от 14 501,98 евро, но искът е основателен до размера от 27 948,82 лв. с оглед заключението на вещото лице. Приел е за неоснователно възраженията на особения представител на ответника за изтекла погасителна давност, тъй като по делото са представени доказателства за одобряването на размера на обезщетението на 05.06.2018 г. и плащане, извършено след това, а ИМ е подадена пред СГС на 24.04.2023 г..