Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2294 от 03.07.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 1858/2020
Вид
Определение № 2294
Подписан
03.07.2020
В сила
20.07.2020
Състав
ВЕЛИЧКА ВЕЛЕВА МАРИНКОВА

Цитирани разпоредби

П Р О

Т О К О Л гр. София, 03.07.2020 година

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 3 състав в публично съдебно заседание на трети юли две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА

Секретар:

Весела Венева

Прокурор:

Елка Ваклинова

Сложи за разглеждане докладвано от съдия МАРИНКОВА

НЧД № 1858 по описа за 2020 година

На именното повикване в 09,00 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА П.В. е осигурен от администрацията на затвора и взема участие лично по делото, като същото се провежда чрез видеоконферентна връзка със затвора с оглед обявената извънредна обстановка в страната.

За него в залата се явява адв. К.С., упълномощен защитник на осъдения.

ЗА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гр. София се явява инсп.М.М., с представена заповед за упълномощаването му от началника на затвора, като същият се намира на територията на затвора, отново с оглед извънредната ситуация в страната.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход на делото в днешно съдебно заседание, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА гарантира самоличността на лицето, като СЪДЪТ СНЕМА същата, въз основа на наличните по делото писмени данни:

П.Я.В., роден в гр. Пловдив на *** г., българин, български гражданин, основно образование, несемеен, осъждан, ЕГН: **********.

СЪДЪТ разясни правата на лишения от свобода в рамките на настоящото производство.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

СЪДЪТ докладва постъпила по делото справка от началника на затвора във връзка с изтърпяната част от наказанието „Лишаване от свобода“.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп.М. М. и ПРОКУРОРЪТ (общо): Нямаме искания по доказателствата.

АДВ. С.: Представям и моля да приемете похвално писмо от управителя на „С.Г.“ ЕООД, където лишеният от свобода В. работи в момента и които ясно завяват, че в случай, че бъде предсрочно освободен биха го наели на работа.

На следващо място представяме декларация от работодателя на майката на двете му деца, които декларират, че същата е в неплатен отпуск за отглеждане на малко дете до 3 г. и въпреки, че има данни по делото представяме и 2 бр. удостоверения за раждане на двете деца на осъдения В..

ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм. Не възразявам да се приемат като доказателства по делото.

СЪДЪТ прилага представените от защитата писмени доказателства по делото. По тяхното приемане ще се произнесе в края на съдебното следствие.

СЪДЪТ като взе предвид, че са изпълнение изискванията на чл. 271 до чл. 275 от НПК и на основание чл. 276 от НПК О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДЕЛОТО се докладва с прочитане молбата на лишения от свобода П.В. с искане за условно предсрочно освобождаване на същия от изтърпяване на остатъка на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, което търпи в момента.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В.: Поддържам молбата си.

АДВ. С.: Поддържам молбата. Нямам искания за събиране на други доказателства.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ

НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп.М. М.: Няма да соча други доказателства.

СЪДЪТ на основание чл. 283 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА събраните по делото писмени доказателства, включително и представените в днешно съдебно заседание такива от страните.

Счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и на основание чл. 286 от НПК

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

АДВ. С.: Моля да уважите депозираната молба за УПО на подзащитния ми като считам, че всички изисквания на закона за освобождаването на този лишен от свобода са налице и са изпълнени от него, видно от затворническото досие, от становищата и докладите, изготвени от администрацията на затвора, както и от представените днес от нас и от представителя на началника на затвора доказателства.

На първо място няма спор по отношение на това, че П.В. е изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание, реално изтърпени, за да е налице първата предпоставка за УПО.

На следващо място в закона се сочи, че в процедурата по преценка за допускане на неговото УПО могат да се ползват всички доказателства, които да сочат по отношение на характеристичните данни за осъденото лице, а освен това и за неговото семейно положение и здравословно състояние на семейството му. Както казах, за да бъде преценено дали следва да бъде освободен условно предсрочно се взимат под внимание всичките неща и ще моля, запознавайки се с доклада и със становищата, както и с плана на присъдата да се уверите в това, че този човек е направил всичко необходимо, че е изпълнил абсолютно всички възможности, доколкото в затвора могат да му се предоставят такива, за да покаже, че се е поправил и че са налице и следващите предпоставки, предвидени в закона, а именно достатъчно данни, че лицето се е поправило и следва да бъде освободен условно предсрочно.

Констатирахме, че в доклада, в който се съдържат негативни становища за него са налице и доста противоречиви данни.

На първо място видно от писмото от 03.06.20 г. са му оставали 1 г. и 15 дни, а от току-що докладваното от Вас, с което защитата се запозна и е актуално към днешна дата, на същия остават 11 месеца и 1 ден. Така или иначе при всички положения той отговаря на условията за УПО, дори нещо повече, за такива осъдени за рецидив от своята три годишна присъда той е изтърпял към днешна дата не ½, а повече от 2/3.

Становището на инсп. Д. е дадено отрицателно такова, но забележете какви са мотивите. То започва: „Налични са формалните предпоставки за УПО“ и продължава: „Лишеният от свобода В. е с дължимо поведение по време на престоя си в Казичене“. Въпреки това не била налице позитивна промяна в достатъчна степен, но въпреки всичко това е едно изцяло субективно мнение и както имах възможност по-горе да кажа и в становището, и в доклада има доста противоречиви констатации и данни. Рискът от рецидив при него според затворническата администрация е 56 т. По скалата от 40 до 80, той е среден, но е по-малко от средния. Аз не виждам нито една причина, която да налага той да продължи да пребивава в затвора и не виждам нито една опасност, нито за обществото, нито за него, нито за извършване на престъпление, ако той излезе и започне живота си от начало по нормален начин.

Двете му малолетни деца, за които представихме доказателства имат нужда от него, а видно от декларацията на работодателя на майката на децата му, същата е в неплатен отпуск. Относно трудовите му навици, представихме Ви похвално писмо от „С.Г.“ ЕООД, където работи в момента. Доволни са от него. Дават препоръките си за него, дори нещо повече, готови са да го наемат на работа веднага след изтърпяване на наказанието, като от наша страна интерес има. Относно доклада и това, което записано в него, а там пише „не е дал признаци за агресивна несдържаност, с нагласи за безпроблемно изтърпяване на наложеното наказание“, т.е. позитивна перспектива. И сега забележете и може би най-важното от целия доклад, към дата 03.07.2020 г., откакто той е влезнал в затвора не е наказван, нито едно наказание няма. И ще моля този факт да бъде отчетен подобаващо при Вашата преценка, и освен че не е наказван, той е нееднократно награждаван и сигурно и още щеше да бъде награждаван, ако не беше епидемичната обстановка.

Относно препланирането на присъдата, приемайки, че риска от вреди към обществото е към нисък, така пише в препланирането, вижте какво се планира да се работи с него. Първо да работи, но той работи в момента и ще работи, ако бъде освободен условно предсрочно. Да не се допускат дисциплинарни нарушения, да де, но той нарушения няма. Предложение от „общ“ към „лек“ режим. Безспорно това ние отчитаме като положителна оценка. Просто не виждам защо трябва да се чака време, за да бъде освободен условно предсрочно, при положение, че има доста данни, че се е поправил и нещо съществено, осъден е на 3 г. затвор, от които реално е изтърпял 2 г. и 1 месец към днешна дата и предвид разпоредбата на чл. 441 от НПК в случай, че молбата не бъде удовлетворена, пък дори и да бъде има въззивна проверка и предвид 6 месечната забрана за иницииране на ново производство, то на практика ще обърна внимание, че за него това е първото и последно такова производство. Ето защо е толкова важно и Вашето решение, защото на практика той няма да има възможност да инициира такова в случай на негативно развитие.

В заключение искам да цитирам едно постановление и една резолюция № 7/27.06.1977 г. на Пленума на ВС, което казва: „Следва да се оценява възпитателното значение на УПО и то своевременно да се постановява по отношение на осъдени, които са дали достатъчно доказателства за поправянето си, както и че за поправянето на осъдения следва да се съди по отношението му към труда и дали това той го счита за морално“. Считам, че в тази зала спор по този въпрос няма. За осъдените за първи път лица е достатъчно да е налице започнал корекционен процес, за да се счита за изпълнен този критерий за постановяването на УПО. Осъденият В. отговаря на всички тези изисквания. Аз даже не виждам какво може повече да се работи с този човек. И още едно решение, в резолюция № 76 на министрите към Съвета на Европа е изрично указано, че условно освобождаване да се дава веднага, щом се появи благоприятна прогноза. Считам аргументи и доказателства до сега, много. Генералната превенция не следва да оправдава отказ от УПО. И въпреки, че тук генералната превенция е постигнала своите цели и само, за да се покаже пред обществото, не да се поправи той, а за назидание на обществото, този човек да остане в затвора именно това се има предвид тук. Не е необходимо и на тази база само да се отказва УПО. И въпреки, че нормата на чл. 70, ал. 6 не е имперактивна за настоящия състав, където е разписано, че в случай, че Вие уважите молбата ни, може да постановите някоя от пробационните мерки по чл. 42 а, ал. 2, т. 1 и т. 4, то ние държим, че в случай, че удовлетворите нашата молба да наложите такива пробационни мерки и това наше искане е продиктувано и от желанието за по-голям стабилитет на един позитивен за нас съдебен акт.

Предвид всичко заявено от мен, аз ще Ви моля да се произнесете със съдебен акт, с който уважите молбата и допуснете УПО по отношение на подзащитния ми, като считам, че са изпълнени всички необходими от закона изисквания, и формални, и материални, за да се приеме, че той отговаря на тях.

ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА В.: Поддържам изцяло казаното от адвоката си.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА инсп.М. М.: Становището на Началника на затвора по отношение на молбата на осъдения е отрицателно. Смятам, че е налице само първата предпоставка, а именно да е изтърпяно повече от ½ от наложеното наказание. По отношение на втората предпоставка смятам, че не е налице. Рискът от вреди към обществото и рискът от рецидив са със средни стойности и към момента не са изобщо променени.

Дефицитите по проблемните зони не са преодолени и работата по тях следва да продължи.

Прогресивната система не е изпълнена в своята цялост. Лицето не е наказвано, но следва да се отбележи, че задължение е на всички български граждани и в частност на лишените от свобода е спазването на законите. Смятам, че целите и задачите, заложени в плана на присъдата не са изпълнени в своята цялост, както към това добавям и значителният остатък, който все още не е изтърпян и е в размер на около 1/3 от наложеното наказание, предвид което моля да не уважавате молбата.

ПРОКУРОРЪТ: Аз се присъединявам към становището на началника на затвора, което и до последния момент остава непроменено, дори след представените писмени доказателства от страна на защитата и след пледоарията на защитата. Аз искам да започна с обстоятелството, че института на УПО не е задължителен. Той се прилага само, когато са налице законовите предпоставки за това. Безспорно от формална страна първото изискване на чл. 70, ал. 1 от НК да е изтърпяна по-голяма част от ½ от наложеното наказание е налице, обаче що се отнася до материално правната предпоставка считам, че всички представени документи като анализ и становище от страна на затворническата администрация, които са с пряко впечатление от поведението на лишения от свобода по време на изтърпяване на наказанието сочат действително на преждевременност на тази молба и липса на основание тя да бъде уважена. Основното нещо, което на мен ми прави впечатление то е заложено, както в доклада, така и в становището на инспектор „Социална дейност“ и това е обстоятелството, че въпреки изтърпяната част от наказанието, която както каза защитата е повече от 2/3 дори, лишеният от свобода В. не приема отговорността за извършеното правонарушение и не разбира мотивите за криминалното си поведение. Точно това говори за незавършен корекционен процес и като се добави оценката на риска от рецидив, която никак не е малка - 56 т., като се добави обстоятелството, че препланирания план на присъдата носи дата 13.04.2020 г., аз считам, че са налице предпоставките тази молба да бъде отказана. Ако извлечем едно от заложените прогнозни планирания в плана на присъдата това, което подчерта защитата на В. преминаването от „общ“ на „лек“ режим, това не е нещо, което вече се е случило, това е нещо, което предстои да бъде направено, т.е. това предложение все още не е направено. Планът на присъдата именно планира и това след конкретните стъпки това предложение да бъде направено. Затова аз считам, че молбата на следва да се уважава.