Определение № 42375 от 25.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 18160/2022
- Вид
- Определение № 42375
- Подписан
- 25.11.2023
- Състав
- МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42375 гр. София, 25.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20221110118160 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на С. Н. М. срещу Д. К. Н., с която e предявен по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 14 668 лева, представляваща 1/4 от левовата равностойност на 30000 евро - неустойка за неизпълнение на задължение за прехвърляне на недвижими имоти по Предварителен договор за покупкопродажба на недвижими имоти от 24.03.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.09.2021 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56352/2021 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищцата твърди, че на 24.03.2017 г. между нея и наследодателя на ответника – Кирил Георгиев Н., бил сключен Предварителен договор за покупко-продажба на два недвижими имота, по силата на който последният се задължил да й продаде апартамент № 3, находящ се в гр. София, район Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 96, вх. А, ет. 1, състоящ се от две стаи и обслужващи помещения, със застроена площ 79,07 кв. м., ведно с избено помещение и 1,40% ид. части от общите части на сградата и толкова части от правото на строеж върху мястото, както и апартамент № 3, находящ се в гр. София, район Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“ № 155, вх. А, ет. 1, състоящ се от четири стаи и обслужващи помещения, със застроена площ 136 кв. м. ведно с мазе № 14 и 13,46 % ид. части от общите части на сградата и 15/31 ид. части от правото на строеж върху мястото.
Поддържа, че страните уговорили срок за прехвърляне на имотите – 30.09.2020 г. Посочва, че независимо, че смъртта на продавача Кирил Георгиев Н. настъпила преди уговорения срок за сключване на окончателен договор, ответникът, в качеството си на наследник на продавача, бил обвързан с изпълнението на същия, което било предвидено и в чл. 11 от договора. Сочи, че в чл. 9 от договора страните уговорили, че в случай, че имотите не бъдат прехвърлени на ищеца в уговорения срок до 30.09.2020 г., на последния се дължала неустойка в размер на левовата равностойност на 30 000 евро. Твърди, че ответникът наследил ¼ част от имуществото на Кирил Н., поради което и дължи заплащане на ¼ част от уговорения размер на неустойката. По така изложените доводи предявява разглеждания иск, като претендира и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Навежда доводи за недопустимост на производството по делото, както и за недължимост на претендираната неустойка. Прави искане за спиране на настоящото производство до приключване с окончателен съдебен акт на производството по 1 гр. д. № 1618/2020 г., по описа на СГС, I-20 състав, образувано по предявен от ищцата иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Искането за спиране обосновава с твърдение, че в предварителния договор е предвидено условие за претендиране на неустойката – в случай, че предявеният иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не бъде уважен.
В предоставения от съда срок ищецът С. М. изразява становище за основателност на искането на ответника за спиране на настоящото производство, като счита, че е налице преюдициалност на спора по гр. д. № 1618/2020 г., по описа на СГС.
Съдът, след като се запозна с доводите на страните и данните по делото, намира искането за спиране на настоящото производство до приключване на това пред СГС за основателно.
В чл. 9, ал. 1 от представения по делото предварителен договор страните по същия са предвидили, че в случай, че продавачите не изпълнят задълженията си по чл. 8 и не прехвърлят собствеността на който и да е от двата имота, чисти от тежести, възбрани и искови молби, в срок до 30.09.2020 г., купувачът може да поиска от съда на основание чл.
19, ал. 3 ЗЗД да обяви договора за окончателен. В ал. 2, на която ищецът основава вземането си за неустойка, страните са уговорили, че в случай, че купувачът не предяви иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, продавачите дължат връщане на авансово платената ½ част от продажната цена в размер на 81 350 лева, както и неустойка в размер на равностойността в лева на 30 000 евро.
Посочено е, че същите задължения продавачите имат в случай, че предявеният иск по чл. 19, а. 3 ЗЗД не бъде уважен от съда.
Като взе предвид представения от ответника препис на искова молба, разпореждане от 08.04.2021 г. по гр. д. № 1618/2021 г., по описа на СГС, I-20 състав и след извършена служебна справка съдът констатира, че по предявен от ищцата С. М. срещу наследниците на Кирил Н. (включително и ответникът Д. Н.) иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на процесния предварителен договор е образувано гр. д. № 1618/2021 г., по описа на СГС, I-20 състав, по което е постановено решение от 04.01.2023 г., същото е обжалвано и пред САС е образувано в.гр.д. № 1697/2023, по описа на САС. Последното е било е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2023 г. и впоследствие - отложено за 22.02.2024 г.
При тези данни и предвид уговореното между страните относно дължимостта на неустойката предмет на разглеждане в настоящото производство – че такава се дължи, ако иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД не бъде предявен или предявеният такъв бъде отхвърлен, съдът намира, че изходът на производството по предявения от ищцата срещу наследниците на Кирил Н. иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е от значение за правилното решаване на разглеждания спор. Ето защо производството по настоящото гр. д. № 18160/2022 г. следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 1618/2021 г., по описа на СГС, I-20 състав.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по гр. д. № 18160/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, до приключване с влязъл в сила акт на производството гр. д. № 1618/2021 г., по описа на СГС, I-20 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2