Решение № 882 от 01.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 882 гр. Пловдив, 01.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20255330200906 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8507157033, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП. на жалбоподателя е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 2500 лева за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят, „РАФИ-65 РБ“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата, прави искане за отмяна на обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Редовно призован, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозирана писмена молба от представляващия страната, с която поддържа жалбата и искането, моли да бъде даден ход на делото.

Въззиваемата страна АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА - чрез процесуалния си представител - юрисконсулт С. - Г., с писмено становище към съпроводителното писмо и в съдебно заседание, излага съображения за законосъобразност на обжалвания електронен фиш, моли същият да бъде потвърден, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

Обжалваният електронен фиш е издаден за това, че на 07.05.2024г. в 23:24 часа е установено нарушение с електронен фиш номер №85070157033, с ППС товарен автомобил „МАН“ 26.463 ФНЛ, рег. № ********, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория Евро 2, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община Марица, за движение по път 64 км 45+850, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има маршрутна карта, но платената категория е по-малка от измерената. Посочено е, че нарушението е установено с устройство №10681, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 64 км 45+850. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.102, ал.2 от ЗДвП и е отразено, че на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на дружеството-жалбоподател се налага имуществена санкция от 2500 лева, като собственик, на когото е регистрирано ППС.

От приложените и събрани в хода на производството писмени доказателства се установява, че въпросното ППС е собственост на „РАФИ-65 РБ“ ЕООД, ЕИК 202038382, както и че на датата на соченото нарушение е било заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път 64 км 45+850, включен в списъка, приложение към т.1 на Решение №101/2020г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние - тол такса, като отразеното в становището на електронната система е, че има маршрутната карта, но декларираната категория в маршрутната карта, е за ППС с техническа допустима максимална маса над 12т. с 3 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства е над 12т. с 5 оси, т.е. декларираната категория е по - малка от заснетата. Т.е. в маршрутната карта не са декларирани 2-те оси на ремаркето.

Според чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него. Съгласно другата разпоредба, на която е основан електронният фиш, а именно тази на чл.179, ал.3б от ЗДвП собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата /всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9/, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от 2

Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозно средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.

Правилно за констатираното нарушение е издаден електронен фиш, доколкото към датата на извършване /07.05.2024г./, съответно установяване на нарушението посредством електронната система за събиране на пътни такси, е влязло в сила допълнението на разпоредбата по чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с ДВ, бр.13 от 2024г., в сила от 13.02.2024г., с което се предвижда издаването на електронен фиш и за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Актуалната редакция на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал.3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, поради което приложението й се налага в настоящия случай. Така установената фактическа обстановка, съобразно събраните доказателства, е правилна. С оглед на изложеното правилно е посочено, че е била нарушена разпоредбата на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Въпреки това обаче следва да се посочи, че към момента на постановяване на настоящото решение е налице произнасяне на СЕС, а именно Решение от 21 ноември 2024г. по дело С 61/23, според което: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година, относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер“. От това следва да бъде прието, че в случая е нарушено изискването за пропорционалност. В тази вр. - съгласно член 9а от Директива 1999/62: „Държавите-членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“. В цитираното решение е посочено, че директивата не съдържа по-точни правила що се отнася до определянето на посочените санкции на национално равнище и по-специално не предвижда изрично какъвто и да било критерий за преценка на пропорционалността на подобни санкции. Според съображение 42 от решението: „Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от 3 националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции. „В тази връзка е прието, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите членки що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера на глобата. Принципът изисква и отчитане на конкретните обстоятелства по случая.

Така СЕС посочва в съдебния си акт, че ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции и поконкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение. По-специално разглежданата в главното производство система от наказания не позволява да се вземе, предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При налагане на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата/ имуществената санкция, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това, дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. В съображение 53 и 54 от решението е посочено: „При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза.

В този смисъл в Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15г. се приема, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата, относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидената възможност имуществената санкция по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата. Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл.26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на 4 компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса /изцяло или частично/, причините за това и дължината на изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство, наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл.27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай. В тази посока налагането на разглежданата имуществена санкция във фиксиран размер от 2500 лв., за което е издаден процесният ЕФ, се явява в противоречие с принципа за съразмерност, нормативен израз на който е чл.9а от Директива 1999/62/ЕО, съгласно която норма Държавитечленки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания както се посочи трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи, като тези условия са кумулативни. При това положение съдът няма как да измени/ да прецезира наложеното наказание като го намали, предвид фиксираният размер, така както е поискал процесуалния представител на въззиваемата страна.