Решение № 19 от 23.01.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Велико Търново, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500455 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от КПКОНПИ срещу Решение № 457/ 16.08.2023 г. по гр.д. № 957/ 2020 г. по описа на ВТОС в частта му, с която съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Комисията искове за отнемане от Н. С. Н. на основание ЗПКОНПИ в полза на Държавата на движимо имущество – лек автомобил марка БМВ 525 ТДС с рег. ВТ 01**** и лек автомобил марка Мерцедес CL 500 с рег. ВТ 95**** и сумата 11 300 лв. – паричната равностойност на лек автомобил марка БМВ 740. Жалбоподателят счита решението за неправилно. Съдът формирал погрешен извод, че не е налице значително по смисъла на закона несъответствие в имуществото на проверяваните лица, като не кредитирал заключението на вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза в частта за разходите и за исковия период изключил направените такива за задгранични пътувания на лицата с мотив, че се касаело до краткотрайни пътувания извън страната, които се покривали от предвидените в издръжката по НСИ за свободно време, културен отдих и образование. Поддържа, че ответникът Н. е пребивавал в чужбина значителен период от време, който не можел да бъде квалифициран като краткотраен, и от данните по воденото срещу него наказателно производство безспорно било установено, че престоят му там бил свързан с престъпната дейност, за извършването на която е осъден – телефонни измами от Румъния. Съдът отделно посочил, че Наредбата 1 за служебните командировки и специализациите в чужбина не намира приложение, но при липсата на изрична норма за методиката на определяне на разходите за такива пътувания, следвало този нормативен акт да се приложи по аналогия. Ако съдът считал, че предложения от Комисията начин за изчисляване на този разход не е удачен, за него съществувало служебно задължение да ги установи. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и съдът да уважи предявените срещу Н. искове.

Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника Н.. В съдебно заседание процесуалният му представител заема становище за неоснователност на жалбата. Счита за обосновани и правилни изводите на съда за липсата на предпоставките за отнемане на имущество от ответника. Моли решението да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на акта.

Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на страните и доказателствaта по делото, намира следното:

Съгласно ЗОНПИ /заглавието на ЗПКОНПИ е изм. с ДВ бр. 84 от 2023 г./ на отнемане в полза на Държавата по реда на този закон подлежи незаконно придобито имущество, за каквото се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник – чл.5, ал.1. Законни са всички доходи, приходи и източници на финансиране, за които проверяваните лица могат да докажат основанието за получаването им, като в полза на Държавата е създадена оборима презумпция – чл.107, ал.2 ЗОНПИ, че дадено имущество е незаконно, ако след проверка се установи значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и нетния доход по смисъла на легалното определение на понятието, дадено в § 1 т. 8 от ДР на ЗОНПИ – доходите, приходите и източниците на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му. Съгласно § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ „значително несъответствие“ е само това несъответствие между имуществото и нетния доход, което превишава 150 000 лв., като в тежест на ищеца е възложено да установи наличието му за целия проверяван период при изследване съгласно мотивите на КС в решение № 3/ 2012 г. на имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и 2 в края на изследвания период, увеличаването му през същия период от законни източници, направените през това време обичайни и извънредни разходи и възникналите задължения. ЗОНПИ не въвежда като предпоставка за отнемане на имуществото изхода на наказателното производство срещу проверяваното лице, както и наличието на причинна връзка между установената в рамките на това производство престъпна дейност и придобиването на имуществото. На отнемане подлежи само налично към датата на предявяване на иска по чл.154 ал.1 ЗОНПИ, респ. към датата на приключване на устните състезания имущество, т.е. което съществува реално в патримониума на проверяваното лице или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 ЗОНПИ, като само в случаите, когато наличното към датата на приключване на провеката незаконно придобитото имущество е отчуждено по възмездна разпоредителна сделка с трето добросъвестно лице или фактически липсва /освен при кражба, погиване или друго събитие, за което ответникът няма вина/, на отнемане подлежи неговата парична равностойност. В този смисъл са разясненията, дадени от ВКС с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г.

Във въззивното производство страните не спорят възприетата от първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото доказателства фактическа обстановка относно релевантните факти за предявените срещу Н. обективно съединени искове с правно основание чл.153, ал.1 във вр. с чл.141 ЗОНПИ и чл.153, ал.1 вр. чл.151 вр. чл.141 ЗОНПИ. Установено е, че срещу ответника е водено и приключило със споразумение по НОХД № 4262/2019г. на СНС наказателно производство за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. ал.2 НК, попадащо в приложното поле на ЗОНПИ съгласно чл.108, ал.1, т.23. Той е признат за виновен за това, че за времето от началото на м. март 2017 г. до 18.04.2019 г. е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 от НК – структурирано, трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, действаща на територията на страната, като същата е била създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл.209, чл.210 и чл.211 НК. От обвинителния акт става ясен механизмът, по който е действала ОПГ – членовете й са пътували до Румъния, настанявали са се в хотели и апартаменти, набавяли са голямо количество мобилни апарати и СИМ-карти за предплатени услуги от магазини на румънски мобилни оператори, извършвали са позвънявания от тях на различни български граждани и са ги въвеждали в заблуда и са поддържали същата, при което са реализирали имотни облаги. Тъй като е установено, че Н. притежава имущество, чието отнемане на основание ЗОНПИ е в зависимост от това дали то е незаконно придобито, срещу него е образувана проверка, обхващаща периода от 11.06.2013 г. до 26.07.2019 г. При проверката е направен извод за наличие на значително несъответствие между имуществото на проверяваното лице и нетния му доход, което е обусловило 3 предявяването на настоящия иск. За проверка на този извод по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза.

От заключението на същата, базирано на подробен анализ на установените с писмени доказателства данни за проверявания период, е установено, че доходите, приходите и източниците на финансиране на ответника по смисъла на § 1 т.2 от ДР на ЗОНПИ за проверявания период са от трудови и извънтрудови правоотношения, от продажба на недвижим имот, от усвоени кредити, от социални помощи и обезщетения от НОИ и от дарение и възлизат на 53 580.04 лв. Жалбоподателят не прави оплаквания срещу така приетия от ВТОС размер на доходите, приходите и източниците на финансиране и предвид неоспорването му и от насрещната страна, следва да се приеме, че това е размерът, който служи като база за изчисляване на нетния доход на ответника.

Съгласно заключението обичайните и извънредни разходи /част от тях неправилно са посочени от вещото лице като имущество по смисъла на § 1 т.4 от ДР на ЗОНПИ/ възлизат на 143 848.11 лв. без изчислените от вещото лице разходи за задгранични пътувания на ответника в Р Румъния. Сумата 143 848.11 лв. е формирана от следните разходи: за издръжка по НСИ – 60777.88 лв., за придобиване на смартфон по стоков кредит – 1 001.29 лв., за платени местни данъци и такси – 1 677.94 лв., за покупка на недвижим имот – 37 050 лв., за покупка на МПС-та – 42 427 лв., за погасителни вноски по кредити – 899 лв., за вноски по банкова сметка – 15 лв., и /виж рекапитулация на л.17 от закл./ пред въззивния съд страните не спорят перата на обичайните и извънредни разходи, взети предвид от експерта, нито изчисления размер по всяко перо. Спорен с оглед въведеното с въззивната жалба оплакване срещу първоинстанционното решение е само въпросът, дали към горепосочените разходи следва да се включат извънредни разходи за задгранични пътувания на ответника или те са част от разходите на домакинствата за свободно време и културен отдих, съдържащи се в данните на НСИ и вече включени в разходната част на анализа, и ако представляват извънреден разход, допустимо и правилно ли е той да се изчислява на базата на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. По отношение на тези разходи вещото лице е определило по 35 евро дневни и по 130 евро квартирни пари за всеки ден в чужбина, съгласно Приложение № 1 към сочената Наредба, като не е спорно, че през 2016 г. ответникът е бил в Румъния 40 дни, през 2017 г. – 91 дни, през 2018 г. – 145 дни и през 2019 г. – 39 дни или общо за проверявания период 315 дни. Изчислило е, че за целия период разходите за задгранични пътувания възлизат на 101 859.64 лв., като в тази сума е включило разход на ответницата Б. в размер на 68.45 лв. и погрешно е сумирало разходите за 2017 г. вместо на сумата 29 366.81 лв. на 30 012.20 лв. При коригиране на грешката се получава сумата 101 145.75 лв.

4

ВТАС категорично не споделя становището на първоинстанционния съд, че в настоящия казус разходите на ответника за задгранични пътувания са част от обичайните такива, включени в заложеното в статистическите данни на НСИ перо за свободно време, културен отдих и образование. Действително, всеки отделен престой на Н. в чужбина с няколко изключения е краткотраен – от 2 до 10 дни, но пътуванията не следва да се разглеждат изолирано едно от друго, а пребиваването му да се обсъди като съвкупност от множество престои през една година и при съобразяване на обстоятелствата, че ответникът не е бил трудово зает и че е осъден за престъпна дейност, осъществявана именно с пребиваване в Румъния. Видно е, че става дума за интензивни пътувания до Румъния, като общият престой надвишава многократно обичайния, свързан с отдих и почивка, който българските граждани обичайно реализират в рамките на трудовото си правоотношение съобразно полагащия им се платен годишен отпуск. Освен това, при справка в публично достъпната информационна система ИНФОСТАТ на НСИ се установява, че в структурата на общия разход по групи разходи и размер на домакинствата разходите за свободно време, културен отдих и образование заемат между 3,5 % и 4,5 %, което за проверявания период варира между 214 лв. и 308 лв. годишно. Очевидно е, че подобна сума не може да осигури престой в чужбина за времето, прекарвано там от ответника – особено през 2017 г. – 91 дни и 2018 г. – 145 дни. Налага се извод, че разходите за задгранични пътувания следва да бъдат изчислени като извънредни разходи на домакинството. В закона не е предвидена методика за изчисляване на разходите в чужбина и в зависимост от конкретния казус съдилищата прилагат различен подход.