Решение № 203 от 25.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Варна, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20253100502037 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И. Й. Г. от гр. П., подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2862/26.07.2025 год., постановено по гр. дело № 20243110104055 по описа на РС-Варна за 2024 год., поправено с Решение № 3998/10.11.2025 год. по същото дело, с което в производство за делба на съсобствен имот във фазата по извършването й е изнесен на публична продан, на основание чл.

348 от ГПК, недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, район О., ул. Д., ***, със застроена площ от 73, 35 кв. м, ведно с принадлежащата му изба и 1, 7987 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, съсобствен между И. Й. Г. и Т. Й. Г. при равни квоти от по 1 / 2 ид. част за всеки един, върху който апартамент лицето И. Н. И.ов ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.

Варна има учредено пожизнено право на ползване и е оставена без уважение възлагателната претенция на съделителя И. Й. Г. по чл. 349, ал. 2 ГПК.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на доказателствата, в резултат на което решението е и необосновано. Твърди се, че решението е постановено при неправилно приложение на нормата на чл. 349, ал. 2 ГПК и чл. 69, ал. 2 ГПК. Въззивникът счита, че анализът на доказателствата обосновава извод, че по отношение на него са налице условията на чл. 349, ал. 2 ГПК да му бъде възложен делбения апартамент.

1

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което делбата на съсобствения апартамент да бъде извършена по способа, установен в чл. 349, ал. 2 ГПК и апартаментът да се възложи на въззивника, а делът на съделителката Т. Й. Г. бъде уравнен в пари. Претендират се и разноските за настоящото въззивно производство.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна Т. Й. Г. писмен отговор на жалбата не е подаден.

В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата си.

В съдебно заседание въззиваемата Т. Й. Г. не се явява, не се представлява и не изразява становище.

Съдът съобрази следното:

Производството е за делба във фазата по извършването.

С влязло в сила на 05.12.2024 год. решение № 4005/11.11.2024 год. по гр. дело № 4055/2024 год. по описа на РС-Варна е допуснат до дебла недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр. Варна, район О., ул. Д., ***, със застроена площ от 73, 35 кв. м, ведно с принадлежащата му изба и 1, 7987 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, съсобствен между И. Й. Г. ЕГН ********** от г. П. и Т. Й. Г. ЕГН ********** от гр. П., при равни квоти от по 1 / 2 ид. част за всеки един от съделителите, върху който апартамент лицето И. Н. И.ов ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. Варна има учредено пожизнено право на ползване.

От заключението на съдебно-техническата експертиза от 20.03.2025 год., изслушано в първата инстанция (л. 91-93 от делото на ВнРС) и от извленията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че апартаментът е реално неподелям и от него не могат да се обособят две самостоятелни жилища. Пазарната стойност на допуснатия до делба апартамент (т. нар. „гола собственост“) е 198 700 лева (101593, 70 евро), при отчитане на учреденото в полза на трето лице пожизнено вещно право на ползване.

В срока по чл. 349, ал. 4 ГПК съделителят И. Й. Г. (формален ответник по иска за делба) е направил искане имотът да му бъде възложен на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, а делът на съделителката Т. Й. Г. да бъде уравнен в пари.

В писмено становище съделителката Т. Г. е оспорила заявената от И. Г. възлагателна претенция с доводи, че условията на чл. 349, ал. 2 от ГПК не са налице, а делбата следва да се извърши по способа, установен в чл. 348 ГПК.

От справка № 514298/10.04.2025 г., изд. от АгВп – София, е видно, че липсват вписани актове, от които да се изведе извод, че съделителят И. Й. Г. притежава жилищен имот на територията на РБългария.

От справка от Община П. за облагаеми имущества и декларирани дА. по ЗМДТ (л. 85 от делото на РС-Варна) е видно, че съделителят И. Й. Г. няма декларирани недвижими имущества на територията на общината.

Със споразумение от 14.01.2020 г., сключено между И. Й. Г. ЕГН ********** и Т. Й. Г. ЕГН **********, от една страна в качеството им на заветници по саморъчно завещание на покойния В.С.В., починал на *** год., и И. Н. И.ов ЕГН ********** от друга, подписалите го страни са се споразумели за следното: 1) И. Н. И.ов притежава по силата на завещанието и волята на завещателя вещто право на ползване – доживотно и безвъзмезднно, върху ползваната от него и приживе на завещателя част от завещания апартамент № 41, в гр. Варна, ул. Д., ***, а именно: хол с тераса и общо 2 ползване на баня, тоалет, кухня и коридор, като ще продъжи да ползва тази част от жилището и занапред; 2) По силата на завещанието и волята на завещателя целият апартамент е собственост по завещание на И. Й. Г. и Т. Й. Г., които ще ползват останалата част от жилището: спалня с тераса и общо ползване на баня, тоалет, кухня и коридор; 3) В периода на летните отпуски всяка година И. Н. И.ов да предоставя ползването на целия апартамент на И. Й. Г. или Т. Й. Г. за период от 14 дни и след предварителното му 7-дневно уведомяване за точния период, като първите двама ще заплащат данъците за имота и дължимите вноски към етажната собственост за „Фонд ремонт и реконструкция“, а последният ще заплаща таксите към етажната собственост за ползване и поддръжка на общите части.

Не е спорно по делото, че съделителите И. Й. Г. и Т. Й. Г. – съсобственици на делбения имот въз основа на частно завещателно разпореждане (завет), извършен в тяхна полза от В.С.В., б. ж. на гр. Варна, починал на *** год., са и негови наследници по закон – внуци на починалия преди наследодателя В.С. негов брат – Ж.С.Ж., починал през 1996 год.

От показанията на свидетелката П. И.ова О., без родство и дела със страните, се установява следното:

Свидетелката познава ответника И. Г. от 40 години. Единственото жилище, което ответникът притежава е в гр. Варна, като преди това жилището е било на В. – роднина на неговата майка. Жилището се намира до ЖП-гарата, на шестия етаж, състои се от две стаи, кухня, баня и тоалетна. И. Г. живее в гр. П. в жилището на баща си, включително и понастоящем; преди смъртта на В., И. Г. също живеел П.; идвал от време на време да се грижи за В. и отсядал в апартамента. В. С. починал 2019 г. Около две седмици преди В.С. да почине, ответникът И. Г. е бил във Варна, грижил се за В.С., водил го по болници. Според свидетелката работата на ответника е свързана с командировки и той често отсядал във Варна, докато В. С. бил жив.

От показанията на свидетеля Г. И.ов О., без дела и родство със страните, се установява следното:

Приятели са с ответника от деца. Знае, че ответникът притежава апартамент в гр. Варна до ЖП-гарата, състоящ се от две стаи, коридор, кухня, две тераси, баня, тоалетна, който наследил от чичото на неговата майка. Свидетелят е идвал с ответника във Варна, за да правят текущи ремонти на апартамента; свидетелят е транспортирал мебели за апартамента – спалня, кухненски шкафове. Ответникът се грижел за В..

Когато В. починал, две седмици били с ответника във Варна. Ответникът идвал и периодично, когато имало нужда; имал лични вещи в апартамента.

С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл. 349, ал. 2, изр. първо от ГПК ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при открИ.е на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари.

Според задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ТР №1/2004 год. на ОСГК на ВКС на РБ, фактическият състав на възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК включва следните кумулативни елементи: делбеният имот да има характер на жилище; да е неподеляем; съсобствеността да е възникнала от наследяване; съделителят с възлагателна претенция да е наследник (без значение по закон или назначен за такъв със завещание); да не притежава друго жилище и при открИ.е на наследството да е живял в него, т. е., в делбеното жилище.

3

Установено е по делото, че допуснатия до делба имот е жилище, което е неподеляемо. Заявилият претенцията за възлагане съделител И. Й. Г. не притежава друго жилище. Установено е по делото, че двамата съделители са и наследници по закон на завещателя В.С.В., б. ж. на гр. Варна, починал на *** год.

В случая, макар и съсобствеността между двамата съделители върху имота да е възникнала от завет (сделка с послесмъртно действие, от вида „mortis causa“), не е налице т. нар. комбинирана (смесена) съсобственост, тъй като заветът е в полза на лица, които са и наследници по закон на завещателя, при което и имотът не губи наследствения си характер. Разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС на РБ, че съсобствеността е комбинирана (смесена), когато е възникнала в резултат от повече от един юридически факт са приложими единствено в хипотезите на придобИ.е чрез правна сделка на част от наследствения имот от лице, което е извън кръга на наследниците (по закон или завещание), а настоящият случай, предвид приетото по – горе, очевидно не е такъв.

Не е установено обаче чрез пълно доказване наличието на последният елемент от фактическия състав на възлагателната претенция по чл. 349, ал. 2 по ГПК, а именно: заявилият претенцията за възлагане съделител И. Й. Г. да е живял в жилището към момента на смъртта на наследодателя В.С..

В закона липсва легално определение на изискването „да е живял в него“, т. е., в жилището, чието възлагане съделителят претендира. Съдебната практика приема, че това изискване предполага трайно фактическо състояние, което е продължително във времево отношение – установяване и пребиваване в делбения жилищен имот с цел използването му по предназначение (т. е., за живеене), независимо от целта на това пребиваване – било за задоволяване на жилищна нужда, било за осигуряване грижи за наследодателя поради здравословни проблеми и напреднала възраст.

Установено е по делото, че съделителят И. Й. Г. живее в гр. П.; идвал е в процесното жилище „от време на време“, когато наследодателят В.С. е имал нужда [от помощ и грижи]. Установено е още, че приживе на наследодателя В.С., поискалият възлагане съделител И. Г. „често отсядал“ във Варна (т. е., в процесното жилище), когато бил в командировка. Установено е също, че в период от около две седмици преди смъртта на В.С. през ноември 2019 год., съделителят И. Г. е живял в жилището – грижил се е за В.С., водил го по болници.

При това положение не може да се приеме, че при открИ.е на наследството на В.С., съделителят И. Й. Г. е живял в жилището по смисъла, вложен в чл. 349, ал. 2, изр. първо от ГПК. Обстоятелството, че в период от около две седмици преди смъртта на наследодателя В. С., съделителят И. Й. Г. е живял в делбеното жилище, а след смъртта на майка си през 2015 год. е посещавал „от време на време“ наследодателя В. С., когато последният е имал нужда от помощ и грижи, не удовлетворява изискването за трайно фактическо състояние, което е продължително във времево отношение, съобразно разясненията, дадени с т. 8 от ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС на РБ.

Разпечатката съдържа 43 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/646d7382-98c2-4167-9657-761d86de2736