Решение № 184 от 09.10.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. гр.Несебър, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20232150200383 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „*********” ЕООД, срещу наказателно постановление № 02-2300161 от 15.06.2023г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 1600 лв.

Жалбоподателят излага съображения в насока, че трудов договор бил оформен по указания на проверяващите служители на ДИТ Бургас. Обръща внимание, че от проверяващите не е взет предвид договор за възлагане на работа. От съда се иска да отмени НП.

Ответната страна в производството - дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Намира, че нарушението е доказано. Моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 25.04.2023г., около 13:00 часа, от служители в ДИТ Бургас, сред които св. И. Д. – инспектор, била извършена проверка на строителен обект „******“ от ЗП в УПИ IV – общ. ****** по плана на ж-к „*****“ гр. Несебър. При проверката се констатирало, че строежът се извършва от „*********“ ЕООД, като на място бил установен А.Я.М., който извършвал дейност по подравняване на терен – обратен насип. На М. била предоставена за попълване декларация по чл.

402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 от КТ, в която той вписал, че няма сключен писмен трудов договор, изпълнява длъжността „работник“, с работно време от 12:00 до 13:00 часа и уговорено възнаграждение от 20 лв. Декларацията била попълнена от него на 25.04.2023г. в 13:00 часа. На 1 управителя на работодателя била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК, с която се изискали документи, свързани с работещите в обекта. В дадения срок бил представен трудов договор № 23 от 25.04.2023г., сключен между „*********“ ЕООД и А. М. и връчен на М. екземпляр от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ, регистриран в НАП на 25.04.2023г. в 13:57:05 часа. При така събраните данни св. Д. съставил „*********“ ЕООД АУАН № 02-2300161 от 05.05.2023г. за нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ. За цялостните резултатите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2315581 от 05.05.2023г. Видно от справка на л. 53 от делото трудовият договор между жалбоподателя и М. бил прекратен на 29.05.2023г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 02-2300161 от 05.05.2023г., призовка по чл. 45, ал. 1 АПК, справка декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 вр. чл. 402, ал. 2 КТ, трудов договор № 23 от 25.04.2023г., справка за приети и отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, протокол за извършена проверка № ПР2315581 от 05.05.2023г., уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ, свидетелските показания на актосъставителя Д. и частично – св. Г.. От посочените доказателства се установява в пълнота описаната по-горе фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира. Не може да се кредитира като имащ отношение към процесния случай, представеният за пръв път в съдебно заседание договор за възлагане на работа от 18.04.2023г. (на л. 46 от делото), тъй като същият няма достоверна дата. Въпреки твърденията в жалбата договорът не е предоставен на проверяващите по време на проверката на място, не е представен и по време на проверката на документи (въпреки че такава възможност е дадена на жалбоподателя), нито при съставяне на АУАН, като не е представен и към подадената до съда жалба. Очевидно такъв договор не е бил известен и на счетоводителя, водещ счетоводството на дружеството, тъй като от показанията на св. Г. става ясно, че същата била потърсена единствено за оформяне на трудов договор с лицето А. М., но (макар да е водила счетоводството на дружеството и гражданските договори също да подлежат на счетоводен отчет) на свидетелката не е бил известен договорът за възлагане на работа. Освен това във вида, представен по делото, не може да се приеме, че е наличен валиден договор, тъй като в съдържанието му липсват съществени елементи на договора – не е посочено възнаграждение, нито време на извършване на работата. По отношение на тези два елемента в договора е отразено, че работата ще се извърши и възнаграждението ще се определи след изрично конкретно възлагане от възложителя (чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от договора), но по делото не са представени доказателства такова възлагане да е осъществено за процесната дата 25.04.2023г. Показанията на св. Г. не могат да се кредитират в частта, в която се твърди, че трудовият договор е съставен „под давлението“ на проверяващите, тъй като в тази част се преповтарят твърденията на жалбоподателя и самата свидетелка изрично посочва, че не е очевидец на тези събития, а единствено посочва това, което й е заявено от управителя на дружеството жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № З-0693 от 15.08.2022г. на изпълнителния директор на ИА ГИТ) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени 2 императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, намира следното:

В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно която разпоредба работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Сред документите по ал. 1 са екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От фактическа страна по делото се установява, че А. М. е бил допуснат от работодателя си „*********“ ЕООД до работа на 25.04.2023г. в 13:00 часа. Наред с това безспорно се установява, че трудов договор с А. М. е сключен на 25.04.2023г., а уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е било заверено от органите на НАП на 25.04.2023г. в 13:57:05 часа. Налага се извод, че от фактическа страна по делото е доказано, че на посочената в НП дата А. М. е бил допуснат до работа и осъществявал трудови функции в процесния обект, преди да му бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал.

3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Т.е. по делото се доказва формалното извършване на вмененото с обжалваното НП нарушение. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ предвижда задължение за работодателя в тридневен срок от сключване на трудов договор да го регистрира в НАП.

Дружеството – жалбоподател е спазило този тридневен срок, но в случая НП е издадено не за нарушение на чл. 62, ал. 3 от КТ, а за неизпълнение на задължението на работодателя да не допуска до работа служител преди да са му връчени съответните документи. В законоустановения тридневен срок работодателят следва да регистрира трудовия договор и докато тази регистрация не е осъществена и не е връчено на служителя заверено уведомление, работодателят не следва да допуска работника да полага труд.

В случая на 25.04.2023г. в 13:00 часа работодателят не е получил уведомление, заверено по надлежния ред, което да връчи на работника – същото е заверено в 13:57 часа на същата дата. Ето защо дружеството безспорно е осъществило състава на нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ. Не се приемат доводите на жалбоподателя, че договорът е съставен по указания на проверяващите, които са го „подвели“. От една страна – при престиране на работна сила отношението следва да се уреди като трудово и с оглед попълнената от А. М. декларация са налице всички елементи на трудовото правоотношение. От друга страна – в правомощието на контролите органи е да обявят едно правоотношение (макар и да не е оформено надлежно) като трудово – арг. от чл. 405а, ал. 1 от КТ. Ето защо контролните органи разполагат с достатъчно правомощия и липсва необходимост за тях да „мотивират“ даден търговец да уреди отношенията с определено лице като трудови.

Преценката е изцяло на съответния работодател, като в случая (както се установява и от показанията на св. Г.) управителят на дружеството-жалбоподател е имал възможност за независима преценка по въпроса как да уреди правоотношението с лицето А. М., като се е допитал и до счетоводител и е получил съвет от св. Г. да не оформя трудов договор. Въпреки това управителят на дружеството-жалбоподател е решил да сключи трудов договор, който е продължил действието за срок от над 1 месец, поради което се налага извод, че договорът е сключен по волята на работодателя, който е уредил отношенията като трудови. Това е било и логично в конкретния случай, тъй като видно от представения в съдебно заседание граждански договор, той не съдържа част от съществени елементи на един граждански договор и няма данни за конкретни възлагания на работа въз основа на него. В същото време, в собственоръчно попълнена декларация работникът е декларирал съществени за трудовото правоотношение елементи като 3 възнаграждение, работно време, длъжност, а фактът, че е отразил липсата на трудов договор е логичен с оглед установеното, че такъв е регистриран (очевидно и връчен) на работника след проверката.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същата е неприложима с оглед специалната разпоредба на чл. 415в КТ – арг. от Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011г. по тълк.дело № 7/2010г. по описа на I и II колегия на ВАС. От своя страна и разпоредбата на чл. 415в КТ е неприложима, с оглед изричната забрана на чл. 415в, ал. 2 КТ за приложението й към нарушението по чл. 63, ал. 2 от КТ.

За извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ в чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в изключително близък до минималния размер, а именно: 1600 лв., която отговаря на тежестта на нарушението и не следва да бъде изменяна от съдебния състав.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ Бургас и на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението (вр. чл. 37 от ЗПП) за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл.