Решение № 1475 от 30.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1475 гр. Пловдив, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330120573 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по обективносъединени искове по чл.

26, ал. 1 ЗЗД, на М. П. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез адв.

Г. против “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джава харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г, представлявано от *** К. К. за признаване за установено, че клаузата от договор за заем от *** предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер от 1,132.20 лв. е нищожна поради нарушение на ЗПК и признаване за установено, че клаузата от договора предвиждаща заплащане на неустойка в размер 754.80 лв., е нищожна поради противоречието и с добрите нрави.

В хода на производството с а предявени от ответника спрямо ищеца насрещни обективносъединени искове по чл. 79,вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума от 893,23 евро-главница по договор за заем от ***, ведно със законната лихва от 17.02.2025 г. до окончателното плащане.

Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е бил подписан договор за потребителски кредит на *** за 1900 лева при ГЛП 40.32% и ГПР 50,03 %.

1

Дължи се такса от 1132,20 лева за експресно разглеждане на заявката и 754,80 лв. за неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в определен от кредитора срок. Заемната сума е усвоена.

Заплатена е сума от около 300 лв. Клаузите са нищожни.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва исковете. Признава сключването на договора. Твърди липса на нарушение на добрите нрави, както и нарушения на ЗПК.

В насрещната искова молба се потвърждава сключването на договора с заявените клаузи, размер на ГЛП и ГПР, усвояване на заемната сума и плащане на сума от 153 лв., погасила част от договорна лихва и главница. В ГПР не е включена неустойката и таксата.

В отговора по насрещната искова молба се оспорва насрещни я иск.

Заявява се недействителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК и дължимост само на главницата. Посочва се прекомерност на лихвени процент.

Твърди се заобикаляне на закона чрез включване на такса за експресно разглеждане и неустойка. Налице са получени суми от кредитора по договора за такси и неустойка без основание.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на клаузи от договора, които касаят заплащане на такса за експресно разглеждане и 2 неустойка. Наличието на такива не се оспорва от ответника. Съгласно чл. 10а от ЗПК кредитодателя неможе да изисква заплащане от кредитополучателя на такси и комисионни свързани с отпускане и управление на кредита. Така както е оформена клаузата за заплащане на „такса за експресно разглеждане“ не става ясно, за какви допълнителни услуги ще бъде заплатено от заемополучателя. Ето защо следва да се приеме, че същата касае именно отпускането на кредита и поради това се явява нищожна на основание чл. 26 ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на разпоредба на ЗПК.

Относно клаузата за заплащане на неустойка съдът намира, че така както се твърди от страните да е уговорена същата функцията и не цели обезпечение изпълнение на поетото в договора главно задължение, а санкциониране на кредитополучателя за виновно неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за осигуряване на обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, съдът намира за установено в разрез с добрите нрави. Това задължение всъщност съставлява скрито под формата на неустойка допълнително възнаграждение за кредитодателя. Ето защо съдът намира, че тази клауза противоречи на добрите нрави и следва да бъде прогласена за нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД.

По отношение предявените насрещни искове следва да се отбележи, че признанието на ответника, че в ГПР не е включен разхода за „такса за експресно разглеждане“ и „неустойка за непредставяне на обезпечение“ сочи нарушение на чл. 11 от ЗПК. Това от своя страна по аргумент на чл. 22 от ЗПК води до недействителност на договора и по аргумент на чл. 23 от ЗПК позволява връщане от длъжника само на чистата стойност на кредита. По делото не се ангажираха от ищеца доказателства за заплащане на суми по договора, а съобразно признанието на ответника е внесена само такава от 153лв. Предвид това при отнасянето и към задължението за връщане на усвоената заемна сума съдът намира, че неплатена се явява такава от 1747 лв. или 893,23 евро. Установения размер съвпада с притендирания такъв поради, което предявения иск следва да се уважи изцяло като по отношение на 3 търсената главница, така и за законната лихва от предявяване на иска17.02.2025 г. до окончателното плащане.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски съобразно представения списък и ангажирани доказателства в размер от 51,13 евро лв. за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат Г. следва да се определи възнаграждение в размер на общо 200 евро по предявените от ищеца и спрямо него искове, доколкото същите произтичат от едно и също основание.

На ответника се дължат разноски по уважения насрещен иск съобразно представения списък и доказателства в размер от 35,73 евро за заплатена държавна такса и 51,13 евро за юрисконсутско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата от договор за заем от *** сключен между М. П. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, и “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Джава харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г, представлявано от *** К. К., предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в размер от 1,132.20 лв. е нищожна поради нарушение на ЗПК.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че клаузата от договор за заем от *** сключен между М. П. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, и “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Джава харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г, представлявано от *** К. К., предвиждаща заплащане на неустойка в размер 754.80 лв., е нищожна поради противоречието и с добрите нрави.

ОСЪЖДА М. П. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джава харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г, представлявано от *** К.К. сумата от 893,23 евро(осемстотин деветдесет и три евро и 23 евро цента) –невърната заемна 4 сума по договор за заем от *** сключен между тях, ведно със законната лихва от предявяване на иска-17.02.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 86,86 евро(осемдесет и шест евро и 86 евро цента) за разноски за производството.

ОСЪЖДА “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джава харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г, представлявано от *** К. К.в да заплати на М. П. Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, сумата от 51,13 евро (петдесет и едно евро и 13 евро цента)за разноски за производството.

ОСЪЖДА “ВИВА КРЕДИТ” АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джава харлал Неру“ № 28, АТЦ „Силвър Център“, ет.2, офис 73 Г, представлявано от *** К. К. да заплати на адвокат адвокат Д. Г., вписан в АК-Л. с № ***, съдебен адрес за кореспонденция: ***, сумата от 200 (двеста) евро за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5