Определение № 208 от 06.07.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Перник, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно частно наказателно дело № 20231700600354 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 345 от НПК, във вр. с чл.306, ал.3, във връзка с чл.341 и чл.189 от НПК.

Образувано е по подадена частна жалба от М. Н. М., с настоящ адрес ***, ЕГН:********** срещу определение от 14.06.2023г. по н.о.х.д. №50/2022 по описа на РС гр. Брезник, с което същият е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата 280 лева, представляваща сторени разноски за предоставена правна помощ по дело №50/2022г.

Съгласно разпоредбата на чл.306, ал.3, във вр. с ал.1, т.4 от НПК определението подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК, която урежда производството пред въззивната инстанция за проверка на определенията и на разпорежданията – от чл.341 до чл.345 вкл. от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл.342, ал.1 от НПК частната жалба срещу акт по чл.341, ал.2, във връзка с чл.306, ал.3 от НПК се подава в 7-дневен срок от връчването на препис от него. От приложеното по делото съобщение за връчване се установява, че атакуваното определение е получено лично от жалбоподателя на 21.06.2023 г. Жалбата е подадена в деловодството на Районен съд гр. Брезник на 23.06.2023г.., поради което същата е подадена в законоустановения срок и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

В жалбата си М. твърди, че съгласно чл.23, ал.2 от Закона за правната помощ, която същият е получил в случаите по чл.21, т 2 ЗПП по свое искане, не дължи възстановяване на разноските на НБПП за такава помощ.

След като се запозна с приложените към делото материали, въззивният съд установи, че фактическата обстановка, приета от районния съд по атакуваното определение, се подкрепя от 1 събраните по делото доказателства. Същевременно, направените от Районен съд – Брезник изводи са правилни и законосъобразни.

Изложените фактически обстоятелства от Районен съд - Брезник се установяват от събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Преценявайки същите, въззивният съд намира за правилно атакуваното определение на РС-Брезник. То е такова, тъй като е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 НПК, съгласно която: „Когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник”. В тази насока е и ТР № 4/2010 г. на ОСНК на ВКС, според което „Подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.”

В случая именно поради искането на подсъдимия за назначаване на служебен защитник в хода на съдебното производство му е бил назначен като служебен защитник адвокат В.П.П..

При това положение, съдът намира, че служебният защитник адвокат В. П. е изпълнил добросъвестно задълженията си като процесуален представител на обвиняемия по делото, а и обвиняемият не е възразил срещу осъществената от назначения му като служебен защитник адвокат В.П. защита.

Законът не предвижда хипотези, изключващи приложението на чл.189, ал.3 НПК при положение, че обвиняемият бъде признат за виновен и процесуалното представителство под формата на служебна защита е било осъществено. В този случай винаги обвиняемият следва да бъде осъждан да заплаща сторените разноски по делото. Такива същият не дължи единствено в хипотезата на признаването му за невиновен или при прекратяване на наказателното производство, които основания не са налице в настоящия случай.

Поради изложеното, неоснователен е доводът на обвиняемия за неправилното му осъждане за заплащане на адвокатско възнаграждение за назначения му служебен защитник.

Ето защо, съдът намира, че жалбата на М. Н. М. следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение на Районен съд – Брезник следва да се потвърди.

Мотивиран от изложеното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение №23 от 14.06.2023 г., постановено по НОХД № 50/2022г. по описа на Районен съд – Брезник, с което М. Н. М. е осъден да заплати на Националното бюро за правна помощ сумата 280 лева, представляваща сторени разноски за предоставена правна помощ по производство №50/2022г.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3