Решение № 119 от 19.02.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. гр. Хасково, 19.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640100158 по описа за 2024 година

С подадената искова молба ищците А. С. С., ЕГН ********** и З. С. Р., ЕГН **********, двамата от ************, са предявили против ответниците А. Д. Б., ЕГН ********** и Р. В. Б., ЕГН **********, двамата от ************, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.82 от ЗЗД за сумата от 9600 лева и по чл.86 от ЗЗД за сумата 925.38 лева.

В исковата молба ищците твърдят, че с ответниците сключили Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ „Търговски обект № 3-бутик, с площ от 37 кв.м., находящ се в Център-Хасково, парцел IV-ти, с административен адрес - ************, който е определен за имот с пл. № 2908, в кв.307 по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед № 205/1981г., ведно със съответните идеални части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху описания по-горе парцел.

Твърдят, че предварителният договор сключили на 07.10.2020г., а срокът за сключване на окончателния договор бил определен на 07.10.2022г. На така уговорената дата не бил сключен окончателнияя договор по вина на ответниците, които тепърва предявили претенции за суми, различни от предварително договореното. Това им поведение обусловило правния интерес 1 у ищците да поискат от съда обявяването на предварителния договор за окончателен. По предявения от тях иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД било образувано Гр.д. № 600/2022г. по описа на Окръжен съд-Хасково. По цитираното дело било постановено Решение № 190/23.06.2023г., влязло в законна сила на 24.07.2023г., според което решение предварителният договор бил обявен за окончателен. Ищците твърдят, че имотът им е предаден на 02.10.2023г., поради която забава за тях бил налице правен интерес от завеждането на настоящия иск, като претендират да бъдат обезщетени за пропуснатите ползи под формата на наем, който биха получавали от имота, ако ответниците бяха действали като изправна страна и бяха сключили окончателния договор своевременно. Предвид изложеното по-горе ищците намират, че за тях е налице правен интерес от предявяването на настоящия иск. Освен това считат, че ответниците с несключването на окончателния договор са станали причина ищците да не получават месечен наем от обекта, т.е. изпаднали са в забава, за което дължат лихви за забава на парично вземане на основание чл.86 от ЗЗД. В този смисъл молят съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да им заплатят сумите, както следва – 9600 лева – главница и 925.38 лева – лихва за забава за периода от 07.11.2022г. до 22.01.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 22.01.2024г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.

Ответниците оспорват предявените искове и молят съда да отхвърли същите, като им присъди разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, че са сключили Предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, подробно описан в договора от 07.10.2020г., както и че така сключеният предварителен договор е обявен за окончателен по реда на чл.19, ал.3 от ЗЗД с влязло в сила съдебно Решение № 190/23.06.2023г., постановено по Гр.д. № 600 по описа за 2022г. на Окръжен съд - Хасково.С цитираното решение са били разрешени окончателно всички имуществени отношения между страните, възникнали по повод на сключения предварителен договор, в т.ч. е бил уважен иска на ответниците в настоящия процес А. Д. Б. и Р. В. Б. срещу ищците А. С. С. и З. С. С.а за заплащане на 2 неустойка по чл.92, ал.1 от ЗЗД. Решението на Окръжен съд - Хасково е влязло в законна сила на 24.07.2023г.

Няма спор също, че с платежен документ от 28.07.2023г. ищците са изпълнили всички свои задължения към съда и ответниците, които са възникнали по повод производството по гр.д.№ 600/2022г. на Окръжен съд Хасково, което е дало основание да получат препис /заверен/ от влязлото в сила Решение № 190/23.06.2023г.

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че ответниците са получили Покана за доброволно изпълнение от ищците да се явят на 15.08.2023г., за да им предадат реално имота, предмет на договора за покупко-продажба. Поканата е връчена на 14.08.2023г. На посочената дата 15.08.2023г. ищците не се явяват, за да им бъде предаден реално имота, като не са изпратили и свой упълномощен представител. В този смисъл са представените Протокол и Декларация, изготвени едностранно от ответниците и съответно носещи подписите на деклараторите и свидетели.

На 18.08.2023г. обаче е било извършено реалното предаване на имота, за което се представи Приемно-предавателен протокол, като ищците се приели също намиращия се в обекта климатик и монтирана охранителна система /СОТ/.

По делото съдът допусна събиране и на гласни доказателства:

От показанията на свид.Я. К. съдът установи, че реалното предаване на обекта е станало именно на 18.08.2023г., когато предишната собственичка я уведомила, че обектът е продаден и ще бъде предаден на новите собственици.

Свид.К., която работела като продавачка в магазина, не знае за отношенията между страните, предхождащи този момент. В същата насока са показанията и на свид.Е. М..

Разпитан бе и свид. С. С. - баща на ищеца, на когото не му е известна датата на реалното предаване на имота.

За цялостното изясняване на спора от фактическа страна съдът назначи и изслуша заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Същото не бе оспорено от страните.

От заключението на вещото лице съдът установи, че средният пазарен наем на търговски обекти в идеалния център на гр.Хасково, сходни с 3 процесния обект, за периода от 07.10.2022г. до 02.10.2023г., възлиза на 14.86 лева за един кв.м. В този смисъл месечният наем за обекта /магазин/, който е с площ от 37 кв.м., възлиза на сумата 550 лева, а годишният - на 6600 лева.

Вещото лице е дало заключение и за размера на лихвата за просрочени наемни вноски.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Според действащото законодателство договорната отговорност е уредена в нормите на чл.79-86 от ЗЗД. Уредените в чл.82 от ЗЗД имуществени вреди са два вида - претърпяна загуба и пропусната полза, като липсва дефиниция за понятието пропусната полза. В съдебната практика се приема обаче, че пропусната полза е неосъществено увеличаване на имуществото на кредитора, произтичащо от неправомерно поведение на длъжника. В настоящия случай качество на кредитор имат ищците, които според влязло в сила съдебно решение са станали собственици на спорния обект . Пропусната полза за тях безспорно ще бъде възможността да получат доход от отдаването му под наем.

Получаването на такъв доход, като се изхожда от вида на обекта и неговото предназначение, съдът намира, че е сигурно събитие, а не предположение, което обосновава извод за основателност на претенцията.

Спорен според съда остава въпросът от кой момент ответниците дължат обезщетение, защото съгласно съдебната практика и теория пропусната полза представлява елемент от фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Началният момент е важен, за да се ангажира отговорността на длъжника, тъй като само при неточно изпълнение от негова страна кредиторовото имущество би могло да се ощети. Или, следва по несъмнен начин да се установи от кой момент ищците са станали собственици на имота и са могли да се разпореждат с него, като в т.ч. го отдават и под наем и събират гражданските плодове, както и в кой момент те са получили фактическото владение върху него.

В изложения по-горе смисъл и с оглед събраните по делото доказателства, съдът намира, че следва да се определи като начален момент на неизпълнение на задължението от страна на ответниците да предадат обекта /магазин/ на ищците, момента на влизане в сила на съдебното решение по гр.д.

№ 600/2022г. по описа на Окръжен съд - Хасково, а именно 24.07.2023г.

4

Съдът счита, че това е началният момент, тъй като по време на висящността на процеса, образуван на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, не е могло да се предвиди какъв изход би бил имал този правен спор. В подкрепа на тези съждения е и приетият за разглеждане в същото производство насрещен иск на първоначалните ответници с правно основание чл.92 от ЗЗД, респективно неговото уважаване. Или с други думи, към датата 07.10.2022г. не са били налице всички условия за сключването на окончателен договор, тъй като между страните е имало неуредени отношения именно във връзка с предварителния такъв, което е видно от мотивите на цитираното решение. От тук и не е било налице задължение на ответниците да предадат владението на имота към посочената дата.

Предвид изложеното, съдът счита предявения иск за частично основателен и като такъв следва да се уважи до размер на сумата от 450 лева.

Изхождайки от заключението на вещото лице, съдът определя размера на дължимото обезщетение на сумата от 450 лева, т.е. обезщетение се дължи за времето от 24.07.2023г. до 18.08.2023г., или за срок от 25 дни. /550:30=18.25 х 25 = 450 лева/. В останалата част до пълния предявен размер от 9600 лева и за периода от 07.10.2022г. до 24.07.2023г. и от 18.08.2023г. до 02.10.2023г. иска като неоснователен следва да се отхвърли.

Като изцяло неоснователен ще следва да се отхвърли иска по чл.86 от ЗЗД за сумата от 925.38 лева, претендирани за периода от 07.11.2022г. до 22.01.2024г. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Или, трябва да е налице установено наличие на парично задължение към определен момент. В случая претенцията за заплащане на обезщетение в размер на неполучен наем е търсимо вземане и то не се дължи преди да бъде поискано. В този смисъл върху него се дължи само законна лихва от датата на поискване, т.е. от датата на предявяване на иска – 22.01.2024г.

При този изход на спора и двете страни имат право на разноски, като на ищците следва да се присъди сумата в размер на 97 лева, съобразно уважения размер на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Неоснователно съдът намира направеното от процесуалния представител на ответниците възражение за прекомерност на платеното от ищците възнаграждение за адвокат в размер на 1400 лева. Същото е изцяло съобразено с предвидения в 5 чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размер. Нужно е да бъде отбелязан и факта, че за защитата по исковете ответниците са заплатили и претендират адвокатско възнаграждение в абсолютно идентичен размер, а именно – 1400 лева.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците също се дължат разноски, платими от ищците, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно – сумата от 1340 лева.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА А. Д. Б., ЕГН ********** и Р. В. Б., ЕГН **********, двамата от ************, да заплатят на А. С. С., ЕГН ********** и З. С. Р., ЕГН **********, двамата от ************, на основание чл.82 от ЗЗД, сумата от 450 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 22.01.2024г. до окончателното й изплащане, като иска в останалата му част до пълния предявен размер от 6600 лева и за периода от 07.10.2022г. до 24.07.2023г. и от 18.08.2023г. до 02.10.2023г., както и иска с правно основание чл.86 от ЗЗД за сумата от 925.38 лева – лихва за забава за периода от 07.11.2022г. до 22.01.2024г., като неоснователни – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА А. Д. Б. ЕГН ********** и Р. В. Б., ЕГН **********, двамата от ************, да заплатят на А. С. С., ЕГН ********** и З. С. Р., ЕГН **********, двамата от ************, направените по делото разноски в размер на 97 лева, съобразно уважения размер на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.