Решение № 260008 от 05.01.2023, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е №

Гр.София, 05.01.2023 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-14 състав, в о т к р и т о съдебно заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ

ГЕОРГИЕВА при секретаря Христина

Цветкова, като разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд.дело №1165 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от Сдружение „А.“, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Л.М., в качеството му на Председател на УС, чрез адв.

И.Я. - САК против „Т.Е.“ ООД с ЕИК ********, със седалище управление,***, с правно основание чл. 95, ал. 1 и ал.2 ЗАПСП, вр. чл. 95а, ал.1, т.1 ЗАПСП за осъждането му да заплати на Сдружение „А.“ сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева), като частичен иск от 39 500 лв. – за обезщетение, изчислено по реда на чл. 95а ЗАПСП, в минимално предвидения от закона размер от 500 лв., за вреди настъпили в резултат от неправомерно използване на дублажни версии на чуждестранни филми - обекти на сродни на авторските права от страна на „Т.Е.“

ООД, ЕИК ********, от всяко едно от извършените 79 нарушения за периода от

01.02.2019 г. до 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от деня на завеждане на иска до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените от А. съдебни и деловодни разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение.

Моли съда, на основание чл. 956, ал. 1, т. 6 ЗАПСП, да осъди ответника публично да разгласи на диспозитива на решението за своя сметка в два всекидневника и една национална телевизия в часови пояс, определен от съда.

В срок, ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Излага доводи, че липсва активна процесуална легитимация за ищеца да предявява искове от името на авторите, както и че не е ясно кое е субективното материално право, предмет на делото. Оспорва да са настъпили вреди, изразяващи се в пропуснати ползи – възнагражденията, които артистите – изпълнител биха получили, тъй като не са представени доказателства за уговарянето им, оспорва и твърденията за излъчване и предаване на произведенията.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие за установено от фактическа страна следното: Установи се от справка в публичния регистър на лицата, извършващи дейност по колективно управление на права по чл.

94г ЗАПСП, публикуван на интернет страницата на Министерството на културата, че ищецът Сдружение „А.” е регистрирано като организация за колективно управление на авторски права, съгласно чл. 94а, ал. 1, т. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), която управлява и защитава правата на артистите- изпълнители (актьори), респ. на техните наследници, вписано на основание чл. 94а и сл. от ЗАПСП. Съгласно представените като доказателства по делото членски договори от 06.12.2012 г., 17.07.2012 г., 02.07.2019 г. между сдружението и носителите на права - негови членове, А. има неизключителното право от тяхно име да разрешава използването срещу възнаграждение на произведенията - обекти на авторски и сродни права, по начините, описани в чл. 76 от ЗАПСП, включително чрез излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел и сателит на изпълненията на артистите- изпълнители. Разпоредбата на чл.95в, ал.1 ЗАПСП урежда процесуална субституция за тези организации и то във формата на процесуална суброгация, при която в отклонение от изискването на чл. 26, ал. 4 ГПК носителят на съответното индивидуално материално право не следва да участва в процеса като съищец – чл. 95а, ал. 2, изр. 3 ЗАПСП

(сегашен чл. 95в, ал. 2, изр. 3 ЗАПСП).

Притежаването на правото на иск по чл. 95 ЗАПСП от организациите за колективно управление на права е предвидено и в нормата на чл. 94с, ал. 2 ЗАПСП.

Законодателят освобождава организациите за колективно управление на права от необходимостта да доказват индивидуални права на управление на конкретни произведения и автори, след като веднъж са ги вписали или декларирали пред Министерство на културата - чл. 95в, ал. 2, изр. 2 ЗАПСП.

От представените по делото доказателства и извършеният оглед на компакт диск в съдебно заседание на 01.06.2021 г., по делото се установи, че Д.Г., Д.К., Р.П.и Т.Г.озвучават дублажа на произведенията, дублажни версии на български език на епизодите от серийното аудиовизуално произведение „Пълна къща“, всеки епизод от което е самостоятелен обект на сродни права. Дублажът е бил осъществен в звукозаписно с. „Д.М.С.“ ЕООД, като са записани множество епизоди с участието на артистите-изпълнители. Дублажът на аудио - визуално произведение е резултативен акт от озвучаване на изпълнение на роля във филм или друго аудио-визуално произведение. Резултат на дейността е обективирана под формата на звукозапис, като легална дефиниция за звукозапис е дадена в § 2, т. 8 и т.

7 от ДР на ЗАПСП –резултата от звукозаписване, което е фиксирането върху траен материален носител на поредица от звуци по начин, позволяващ тяхното възприемане, възпроизвеждане, излъчване по безжичен път или предаване чрез кабел или друго техническо средство.

Доколкото целта на дублажа на едно аудио-визуално произведение е да бъде пригодено за друга форма на използване пред различна аудитория, която ползва различен от оригиналния език, възникват и други авторски и сродни права на авторски права, като за артистите, дублиращи ролите – това е сродното право на артиста-изпълнител върху неговото изпълнение, по смисъл на чл. 72, т. 1 във връзка с чл. 74 и с обхвата по чл. 75 и чл. 76 от ЗАПСП, и сродните на авторското право права на продуцента на звукозаписа на дублажа по чл. 72, т. 2 от ЗАПСП върху звукозаписа на дублажа. В резултат, за артистите-изпълнители участващи в дублажа на посоченото произведение, върху тяхното изпълнение, са възникнали сродни на авторското права- чл. 74 от ЗАПСП. От представените еднотипни договори между ищцовото сдружение и артистите - изпълнители се установява, че те са сключили договори за колективно управление на права по смисъла на чл. 94 от ЗАПСП с ищеца, което включва изпълнителските права върху актьорски изпълнения при излъчване на актьорски изпълнения по безжичен път, препредаване по кабел или друга електронна съобщителна мрежа, както и звукозаписване или видеозаписване върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение (чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗАПСП).

Договорите се отнасят за авторски или сродни на авторските права, които вече са възникнали, и евентуално за такива права, които в бъдеще ще възникнат върху все още несъздадени обекти на авторското право (чл. 2 и съответно чл. 3 от цитираните договори).

В конкретния случай, от данните по делото се установява, че през процесния период от 01.02.2019 г. до 31.05.2019 г., те са участвали при звукозаписа на дублираната версия на серии от „Пълна къща“ в програмата Екидс излъчвана от национална кабелна телевизия "Евроком" от Студио Доли. През 2019 г. А. установява, че за този период произведенията многократно са били предавани в програмата на ЕКИДС, което е видно от представените с исковата молба справки за приложението на процедурата за мониторинг на А., утвърдена от Председателя на УС на 22.01.2019 г. В хода на делото този факт на ползването по смисъла на чл. 18, ал. 2, т. 4 и т. 5 от ЗАПСП – чрез предаване и препредаване по кабел и чрез сателит в посочения период, се установи от справката и от огледа на компакт диск със запис на произведенията, които съдът цени в тяхната съвкупност .

При тези данни, съдът от правна страна приема следното:Исковите претенции имат правно основание в чл.95 от ЗАПСП, уреждащ т. нар. иск за обезщетение, чрез който носителят на защитено от ЗАПСП авторско или сродно право може да се защити срещу нарушение на правата му, ако от нарушението са произлезли вреди.

Основателността на иска предполага нарушение на закриляни от специалния ЗАПСП права, каквото е налице във всички случаи, при които обектът на авторски и сродни права се използва без съгласие на правопритежателя и без законът да допуска използването независимо от волята на последния. Предмет на иска по чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е обезщетението, което нарушителят следва да заплати на носителя на правото, за да репарира негативните последици от нарушението. Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Вредите може да са както имуществени, така и неимуществени, видно от ал. 3 на същата норма. За да бъдат уважен предявеният иск с правно основание чл.

95, ал. 1 от ЗАПСП, следва да са налице следните предпоставки: 1) да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 от ЗАПСП; 2) да е налице нарушение от страна на ответника на авторското право, чиято закрила търси ищецът; 3) вреди, възникнали от извършеното нарушение за авторите на произведенията, за които ищецът претендира обезщетението; 5) размера на обезщетението.

Съгласно чл. 76, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2 от ЗАПСП артистът-изпълнител има изключителното право да разрешава срещу възнаграждение излъчването на неговото изпълнение по безжичен път, предаването и препредаването му по кабел, както и звукозаписването или видеозаписването на изпълнението, възпроизвеждането на записите върху звуконосители или видеоносители и тяхното разпространение, въз основа на отделен писмен договор, с който се уговаря и размера на дължимото възнаграждение. В качеството си на предприятие, което осъществява обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или чуждестранни радио- или телевизионни програми, ответникът е ползвател на произведения по смисъла на § 2, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗАПСП. Относно възраженията на ответника съдът счита, че продуцентите на звукозаписа на дублажа, както и продуцентите на звукозаписа имат правен статут на ползватели по смисъла на § 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП относно изпълненията на артистите- изпълнители. Договорът между артиста – изпълнител (вкл. на артиста – изпълнител на дублажа) и продуцента на звукозаписа (вкл. и на звукозаписа на дублажа) е специален вид на особените случаи на ползване на произведение, посочени в чл. 41 и чл. 42 от ЗАПСП, т. е касае се за вид изпълнителски договори.

Продуцентът на звукозапис има двойно качеството – като титуляр на собствени права, сродни на авторското право върху записа на аудио—визуалното произведение, защитими от ЗАПСП (чл. 86 от ЗАПСП) и като ползвател по смисъла на § 2 от ДР на ЗАПСП по отношение на правата на артиста – изпълнител. Същите уреждат различни права, които не се изключват.

Установи се, че между страните, респ. между ответника и артистите изпълнители няма сключен договор, по силата на който да е разрешено да разпространението по кабел на произведенията, поради което използването им за процесния период се явява неправомерно. Представените договори с Доли медиа студио ЕООД, не касаят процесния период и съдът намира, че същите са неотносими. С оглед на горното, налице са предпоставките за присъждане на обезщетение за неправомерно използване на обекти на авторски и сродни права, на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.

С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените искове са доказани по своето основание. Последиците от неправомерно използване на обекти на авторски и сродни права са уредени в разпоредбата на чл. 95 от ЗАПСП, която предвижда, че който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.

Съдържанието на обезщетението е определено в чл. 95, ал. 2 ЗАПСП, според който обезщетението включва всички вреди, пряка и непосредствена последица от нарушението. Вредите може да са както имуществени, така и неимуществени, видно от ал. 3 на същата норма. Елементите от сложния фактически състав на цитираната разпоредба, изискват кумулативно наличие на следните предпоставки: