Определение № 122 от 26.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 122 гр. Стара Загора, 26.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20265500500029 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 413, ал.

1 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, срещу разпореждане №2486 от 07.11.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1345/2025 г. на Районен съд - Чирпан, III състав, в частта за разноските, представляващи заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят сочи, че в нарушение на процесуалния закон заповедният съд е намалил служебно размера на претендираното със заявлението адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Навежда довод, че същото не е прекомерно, доколкото е в размер, по-нисък от минималния такъв по смисъла на чл. 36 ЗАдв. и чл. 7, ал. 2 и ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт, като постанови издаване на заповед за изпълнение за пълния размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд - Стара Загора, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена срок от процесуално легитимирано лице и срещу съдебен акт, за който изрично в чл. 413, ал. 1, in fine ГПК е предвидено, че подлежи на обжалване, поради което същата е допустима.

Според разрешението, дадено с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в случай, че заповедният съд се е произнесъл по релевирано искане за разноски погрешно - т.е. несъобразено с правилата на чл.

1

78 ГПК, включително когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право на такива, заинтересoваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Следователно в този случай разпоредбата на чл. 248 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските не намира приложение.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районен съд - Чирпан е бил сезиран от „Е.М.“ ЕООД със заявление от 04.11.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. М.

М.,

Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 949/11.11.2025 г. за претендираните вземания, като с обжалваното отделно разпореждане № 2486/07.11.2025г. ЧРС е присъдил адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., т.е. е уважил частично претенцията на страната за разноски. Съдът е приел, че за горницата над този размер адвокатското възнаграждение до претендирания в размер на 480 лв. същото се явява прекомерно и следователно за нея не следва да бъде издавана заповед за изпълнение.

Настоящият съдебен състав намира за неправилни посочените по-горе изводи на първоинстанционния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, която намира съответно приложение и в заповедното производство, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Следователно предпоставките за присъждане на разноски в производството по чл. 410 и сл. ГПК са две - искането да е уважено и да са заплатени такси и разноски.

В случая предявените с процесното заявление вземания за главница, договорна /възнаградителна/ и законна лихва са изцяло уважени, поради което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за заявителя е възникнало вземане за сторените в заповедното производство съдебно-деловодни разноски /480 лева заплатено адвокатско възнаграждение/, като същият е представил писмени доказателства за реалното им извършване.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение з а адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Видно от цитираната разпоредба, законодателят не е предвидил възможност за съда служебно да преценява дали адвокатският хонорар е прекомерен или не, доколкото правото да се възрази срещу размера на заплатеното адвокатско възнаграждение принадлежи единствено на насрещната страна по делото.

В този смисъл са и мотивите, изложени към т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно които с приемането на действащия ГПК е отпаднало правомощието на съда служебно да 2 осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, според която само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, която обаче съдът извършва само когато същият е надлежно сезиран с искане по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Само за пълнота следва да се посочи, че обратен извод не следва и от цитираното в заповедта решение С-438/22 от 25.01.2024 г. на СЕС, съгласно което при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа.

Предвид изложеното и доколкото в развилото се едностранно заповедно производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е била приложена служебно от районния съд /при липса на надлежно сезиране/, то същият е допуснал процесуално нарушение, довело до неправилен краен извод относно размера на адвокатското възнаграждение, за който следва да бъде издадена заповед за изпълнение. А, както бе посочено по-горе, в случая са налице предпоставките за уважаване на тази претенция за цялата предявена сума от 480 лева.

Ето защо частната жалба се явява основателна, поради което заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК следва да бъде отменена в частта, с която е отхвърлено искането за включване в нея на разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, над сумата от 240 лева до общо предявения размер от 480 лева, като за тази разлика искането следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №2486 от 07.11.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 1345/2025 г. на Районен съд - Чирпан, III състав, в частта, с която е отказано издаването в полза на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК за разноските, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, над уважения размер от 240 лева до общо претендираните 480 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК в полза на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ***, срещу длъжника М. М. М. , ЕГН **********, с 3 настоящ адрес: област ***, с. С., ***, за заплащане на сумата от още 240 лева разноски в производството пред Районен съд - Чирпан за заплатено адвокатско възнаграждение, представляваща разликата над първоначално уважения размер от 240 лева до общо претендираната сума от 480 лева.

ВРЪЩА делото на Районен съд - Чирпан, III състав, за издаване на заповед за изпълнение, съгласно диспозитива на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4