Решение № 397 от 15.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20221001000094 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 261361 от 30.09.2021г., постановено по търг. дело № 1204/2019 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 14 състав е признал за установено на осн. чл.422, ал.1 ГПК по иска, предявен от „Банка ДСК“ЕАД срещу „Главстройремонт“ ЕООД за сумата от 20 153, 85 лева, съставляваща неизпълнено задължение за връщане на предплатена сума на основание чл.2.4. от договор за наем от 05.05.2004г. и чл.2.4. от договор за наем от 25.01.2005 г. и анекс №1 от 25.03.2005 г., ведно със законната лихва от 12.07.2017г. до окончателното погасяване, за която сума по ч.гр.д. № 46990/2017г. по описа на СРС, 70-и състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.08.2017г.

Със същото решение са отхвърлени като неоснователни предявените от „Главстройремонт“ ЕООД срещу „Банка ДСК“ЕАД насрещни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.232, ал.2 ЗЗД в размер на 15 665,20 евро и с правно основание чл. 92 ЗЗД в размер на 3 902,52 евро, предявен като частичен от пълния размер на иска 7 805,04 евро, като неоснователен.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Главстройремонт“ ЕООД, с която се обжалва първоинстанционното решение, като неправилно с искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, с присъждане на разноски, по съображения подробно изложени в жалбата.

Твърди се, че постановеният съдебен акт е недопустим тъй като исковата молба е 1 била предявена от лице, което не притежава надлежно представителна власт по отношение на ищеца „Банка ДСК“ЕАД. учредена процесуална

Освен недопустимо решението на съда било и неправилно поради това, че се основавало на Констативен протокол от дата 10.03.2015г., който въпреки, че ищецът по повод на направено искане към него по чл.183 ГПК да представи оригинала е заявил, че не е в състояние да изпълни това си задължение тъй като не се намирал при него, съдът е допуснал особено съществено нарушение на съдопрозводствените правила като не е изключил представения по делото препис от доказаталствата по делото. Вместо съдът да приложи разпоредбата на чл.183 ГПК да задължи насрещната страна да приложи документа в оригинал по делото и при неприлагането му да го изключи от доказателствения материал, СГС вместо това е основал на него цялото си съдебно решение като е приел, че с този несъществуващ документ ответникът е признал съществуването на задължението предмет на настоящото дело.

Твърди също така, че ответникът изрично бил оспорил верността и автентичността на Констативния протокол от 10.03.2015г. с твърдения, че този документ не е подписан от представляващия ответното дружество Н. З., както и че с него не са уредени съществуващите отношения между страните по посочения в протокола начин, като по повод на направеното оспорване е предприел насрещно доказаване, но въпреки това съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е зачел доказателствената стойност на същите и е основал решението си единствено на оспорения документ.

Сочи се също така, че неправилно в производството по чл.193, ал.1 ГПК съдът е възложил доказателствената тежест за ответника, вместо на ищеца тъй като твърденията на ответника били, че този документ не е подписан от Н. З.- управител на ответното дружество и при това положение следвало на основание чл.193, ал.3 ГПК тежестта за доказване да се разпредели и носи от „Банка ДСК“ЕАД, тъй като същата е представила и се е ползвала от ксероксното копие на документа.

Твърди се в жалбата, че неоснователно първоинстанционният съд не е допуснал до разпит по реда на чл.176, ал.1 ГПК на представляващия насрещната страна – г-жа В. М., която чрез обясненията си дадени по този ред да разясни пред съда подробно обстоятелствата по съставянето на оспорения документ, както и действителните отношения между страните, основани на специфичен ненаименован договор обусловен от съществуващи паралелно с договора за наем кредитни отношения по повод сключен договор за банков кредит. Твърди се също така в жалбата, че съдът изобщо не бил обсъдил доводите на ответника, че по изрично споразумение между страните погасяването на задълженията му по договора за банков кредит е следвало да става посредством прихващане с наемните вноски по договорите за наем, поради което и прекратяването на двата договора за наем от страна на банката е станало непосредствената причина за невзможността на кредитополучателя да погасява своевременно задълженията си по договора за банков кредит.

На последно място се твърди в жалбата, че първоинстанционният съд неоснователно 2 не е приел за разглеждане направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност като не са били верни изводите на съда, че това възражение е преклудирано като заявено след изтичане на срока за отговор на исковата молба. Сочи се че същото било своевременно заявено тъй като спорът би търговски и след пренасянето му по подсъдност пред СГС съдът бил задължен да проведе двойна размяна на книжа.

Поради изложените съображения се иска отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и вместо него да се постанови друго, с което предявеният от „Банка ДСК“ЕАД положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК да бъде отхвърлен като неоснователен, както и да бъдат уважени предявените от ответника насрещни искове.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Банка ДСК“ЕАД е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се заявява становище за неоснователността на въззивната жалба по съображенията изложени в отговора.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Въззивната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирана страна, имаща право и интерес от обжалване, насочена е срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която ищецът „Банка ДСК“ ЕАД е предявил срещу ответника „Главстройремонт“ ЕООД иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за сумата от 20 153, 85 лева, съставляваща неизпълнено задължение за връщане на предплатена сума на основание чл.2.4. от договор за наем от 05.05.2004г. и чл.2.4. от договор за наем от 25.01.2005 г. и анекс №1 от 25.03.2005 г., ведно със законната лихва от 12.07.2017г. до окончателното погасяване, за която сума по ч.гр.д. № 46990/2017г. по описа на СРС, 70-и състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.08.2017г.

Съобразно изложените в исковата молба твърдения по силата на сключен между страните на 05.05.2004г. договор за наем на обособени части „Мегатекс“АД е предоставил на ищеца „Банка ДСК“ЕАД ползването на пети етаж от административна сграда, находяща се на адрес гр. София, бул. „Александър Стамболийски“№205, работни помещения № 501526 с обща площ от 1 312, 60 кв.м. за наемна цена от 7 900 евро месечно. Ищецът-наемател изпълнил договорното си задължение по т. 2.4. от договора и на 14.05.2004г. заплатил на наемодателя предплата в левовата равностойност на 7 900 евро, която сума страните уговорили да служи като гаранция за плащане на суми и е следвало да бъде прихваната от последния дължим наем. След прехвърлянето на правото на собственост на наетия имот, на 10.09.2004г. бил сключен анекс № 1 към договора, с който новият собственик - ответникът 3

„Главстройремонт“ ЕООД заместил „Мегатекс“ АД и придобил всички права и задължения по първоначалното наемно правоотношение, вкл. това за връщане на платения от ищеца гаранционен депозит - т. 1.1. от анекса. Срокът на наемния договор бил продължаван неколкократно от страните.

Сочи се и че на 25.01.2005г. между страните по делото бил сключен и нов договор за наем на част от първия етаж на сградата от 42 кв.м., сутерен от 337 кв.м., четвърти етаж — работни помещения с площ от 747.70 кв.м., работни помещения № 1-5 на девети етаж с площ 200.70 кв.м. Срокът на този договор бил продължаван с анекси № 2/22.02.2007г., а по отношение на сутеренните помещения и част от първия етаж - със споразумение № 4/20.06.2012г., до 25.01.2018г. Ищецът изпълнил договорното си задължение по т. 2.4. от договора (изм. анекс № 1 от 25.03.2005 г., т. 2) и на 25.03.2005г. заплатил предплата в размер 18 048.40 лева с ДДС, която сума съгласно сключения на 25.03.2005г. анекс към договора подлежала на прихващане от наема за последния месец. С анекс № 3/25.07.2011г. договорът бил частично прекратен по отношение на обектите на четвъртия етаж. По отношение на обектите на деветия етаж договорът бил прекратен с предизвестие, получено от наемодателя на 04.08.2011г., а отношенията между страните в тази връзка били уредени с приемо-предавателен протокол от 13.08.2012г.

С предизвестие от 22.01.2013г. Банката заявила намерението си за прекратяване на договора в 6-месечен срок и по отношение на сутерена, обособената част от първия етаж и пети етаж - т.е. за окончателно прекратяване и на двата наемни договора.

Срокът изтекъл, но банката продължила да ползва помещенията, на което наемодателят не се противопоставил. На 28.02.2014г. Банката отправила ново едномесечно предизвестие за прекратяване и на двата наемни договора и с изтичането му договорите били прекратени, считано от 31.03.2014 г. Наемателят заплатил наемната сума и за последния месец на ползването - м.03.2014г. и режийни разходи.

Твърди се, че съгласно уговореното между страните при прекратяване на договорите за наем, в случай, че наемателят е изпълнил изцяло задълженията си за заплащане на необходимите косумативни разходи и, или, не са констатирани виновно причинени вреди за имота, наемодателят бил длъжен да върне гаранционния депозит. В случая бил съставен констативен протокол от 08.09.2014 г. с описание на вредите, които са нанесени в освободените от Банката помещения и които наемодателят претендира да му бъдат възстановени, и е отправил изявление за начина на заплащане на дължимите суми. Поради което ищецът претендира, че с плащането е изпълнил задължението си и ответникът му дължи връщане на сумите внесени като гаранционен депозит.

Ответникът „Главстройремонт“ ЕООД, с отговора на исковата молба е оспорил вземането с твърдения, че не дължи исковата сума. Твърди, че страните били обвързани от различни от твърдените от ищеца правоотношения. Първото от тях било обусловено от договора за наем от 05.05.2004г. и договор за кредит № 39/10.09.2004г., които били взаимно свързани. С анекса № 1/10.09.2004г. към наемния договор настъпила субективна новация погасили се правата и задълженията на „Мегатекс“ АД, на чието място като страна в 4 договора встъпил ответникът. С анекса се променил и самият характер на наемния договор, който се обвързал с договорките по сключения на същата дата договор за кредит № 39/10.09.2004г. По силата на договора с наемната цена се погасявали дължимите от ответника месечни вноски по кредита — чл.1.2 от анекс № 1 и чл. 17.1 от договора за кредит. Относно връзката между анекс № 1 и договора за кредит се позовава и на нормите на чл. 8 от договора за кредит, респ. чл. 1.3. от анекса и чл.15, б. „н“ от договора за кредит, чл. 1.4. от анекса и чл. 7, чл. 4 от анекс № 3/22.02.2007г. към договора от 05.05.2004г.

Сочи се, че договорът за наем от 25.01.2005г. аналогично бил обвързан с договор за кредит № 72/25.01.2005г. - чл. 2.4. от договора за наем, чл. 2.3., чл. 2.6., чл. 2.7, чл. 3.3. от договора за наем, вр. чл. 4 от договора за кредит, чл. 15, б. „р“ от договора за кредит, чл.