Решение № 4558 от 13.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4558 гр. Пловдив, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Боева при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело № 20215330113319 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Л. П. И., ЕГН ********** против Х. С. С., ЕГН **********, с която е предявен иск с правна квалификация по чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД.

Ищцата твърди с договор за дарение, обективиран в нотариален акт от 22.05.2012 г., да е прехвърлила на ответника /бивш з./ ½ ид.ч. от собственото й жилище – апартамент № ..със ЗП от 58,05 кв.м. – СОС с ид. № ... с адрес: ....., ведно с изба №.. и 0,759 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж.

Отношенията прекъснали, ответникът работел в чужбина, спрял да контактува, ищцата не можела да разчита на помощ и съдействие, а имала трайна нужда от издръжка, предвид пенсиониране, влошено здравословно състояние, необходимост от лекарствени медикаменти, средства за покриване на битови нужди и консумативи, грижи и пр. Въпреки устно отправените искания, ответникът отказал, като ИМ следвало да се счита за покана за даване на издръжка.

Предвид изложеното се моли за отмяна на дарението до ½ ид.ч. спрямо ответника и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска. До раздялата с д. на ищцата през 2019 г. издръжка не била искана. Възразява за изтекъл срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД. Оспорва да е налице нужда от издръжка, ищцата разполагала с достатъчно средства за покриване на нуждите си; живеела в собствен имот във фактическо съжителство с другия съсобственик, имала прилични доходи. Тя подпомагала финансово дъщеря си след раздялата им. От 2019 г. ответникът не работел, търсел реализация в Р. България, за да помага на една от дъщерите си.

1

Здравето му било влошено и пътувал до Канада с медицинска цел. Към момента заплащал месечна издръжка на д. Е. С. в размер на 300 лева. Позовава се на ТР № 1/21.10.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГК. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на иска, в тежест на ищцата е да докаже наличието на договор за дарение на сочените ид.ч. от процесния недвижим имот, изпадането си в трайна нужда от издръжка, размера й и отправянето на покана за предоставянето на такава.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесната претенция, в т.ч. пълно и точно изпълнение на договорните задължения за даване на издръжка на ищцата, която покрива задълженията по договора, както и възраженията си в отговора за липса на възможност за даване на такава, поради собствено затруднено материално положение.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема иска за неоснователен по следните съображения:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен твърденият договор за дарение на ½ ид.ч. от НИ /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 4657/29.04.2022 г. – л. 121-122/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Между страните няма спор, че ответникът е бивш з. на ищцата, както и, че фактическата раздяла между бившите съпрузи, е била през 2019 г.

Ищцата твърди да е отправяла устни искания за предоставяне на издръжка към ответника, които останали неудовлетворени. Ответникът твърди, че до фактическата раздяла с дъщерята на ищцата през 2019 г., последната не е отправяла никакви искания спрямо него, а след раздялата – не били комуникирали по никакъв начин.

Относно спорния въпрос за наличието на отправена покана за предоставяне на издръжка, адресирана до ответника, са събрани гласни док. средства.

Св. А. И. /д.на ищцата/, заявява, че е присъствала на разговори, в които майка й е обяснявала за здравословното си състояние на ответника и за нуждата от подпомагане, като посочва, че молбите били отправяни към двамата, но според нея били насочени предимно към ответника, като по-платежоспособен. Първите такива разговори били през 2015 г., когато се родило второто им дете и ищцата отишла при тях за два месеца да им помага, след което по телефона, както и през 2019 г., когато св. и ответникът се прибрали – преди раздялата им през ...

Съдът приема, че от събраните гласни док. средства не се установява ищцата да е отправила надлежно искане спрямо ответника да й бъде осигурявана издръжка, поради изпадането си в трайна нужда от такава. Писмена покана преди исковата молба нито се твърди, нито се установява да е била изпратена/връчена. От показанията на св.

И. /преценени и съобразно чл. 172 ГПК/, не може да бъде направен еднозначен извод, 2 че ищцата е отправила искане конкретно към ответника за предоставяне на издръжка, док. св. изрично сочи: „Майка ми е имала нужда, ние като семейство, роднини, да й помогнем ... Молбата е била отправена към нас, по-конкретно към него... Да покаже той благодарност към нея, затова го е молила за помощ“, като впоследствие заявява, че изнесеното от нея – че молбата е била отправена предимно към него, е нейната оценка на отправените от майка й молби. В обсъдените части показанията не се кредитират като доказващи искане за издръжка, т.к. не пресъздават факти, а представляват личен извод, умозаключение и интерпретация на изявления, в изгодна на поддържаната от ищцата теза.

Неустановяването на този елемент от фактическия състав на претенцията, принципно обуславя отхвърляне на иска, тъй като ищцата не доказва да е уведомила ответника за възникнала й нужда от издръжка за минал период, преди подаване на исковата молба, съответно да е отправила надлежно искане да й бъде осигурявана такава.

Както приема обаче ВКС в трайната си и непротиворечива съдебна практика, при този иск е необходимо да бъде изследвано и дали дарителят е изпаднал в трайна нужда, която може да е била факт, както към датата на поканата, отправена преди исковата молба /каквато в случая – няма/, така и към датата на исковата молба, която сама по себе си също има значение на покана /в т.см. Решение № 435/ 2.11.2011 г. по гр. д. № 1370/2010 г., IV г. о., Решение № 473/ 20.01.2012 г. на ВКС гр. д. № 263/2011 г., IV г. о., Решение № 293 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1302/2010 г., IV г. о., Решение № 172 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2012 г., IV г. о. и др./.

Исковата молба има характер на покана, поради което и следва да се приеме, че до приключване на устните състезания /арг. чл. 235, ал. 3 ГПК/, се е осъществил факт с правно значение в хода на висящ исков процес, който съдът е длъжен да съобрази. В тази връзка, възражението в ОИМ за изтекъл срок по чл. 227, ал. 3 ЗЗД не се споделя.

Както бе посочено – писмена покана нито се твърди, нито установява да е била изпратена/връчена преди исковата молба, поради което за такава следва да се приеме последната, съобразно цитираната съдебна практика, в който случай няма как да е изтекъл едногодишният срок.

Съгласно чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, дарението може да бъде отменено, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са – трайната нужда от издръжка на дарителя, искането, отправено от него до дарения и отказът на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.

Безспорно се приема както в теорията, така и в съдебната практика, че договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната от закона причина, която да я оправдава – т. нар. основание на сделката.

Договорът за дарение не прави изключение от това правило, но за разлика от възмездните сделки, разпоредителното действие е свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя – да прояви щедрост, алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора, поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде наложено по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за 3 благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при които за дарителя се поражда правото, материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на дарението.

Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати възникналата правна връзка. Едно от основанията за отмяна на дарението е предвидено в чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД. В тази хипотеза, отмяната на дарението може да се иска, когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Договорът за дарение е едностранен, правни задължения възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морални задължения, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице. Законодателят, с разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД, свързва определени обстоятелства в правнорелевантни факти, при които моралното задължение на дарения се трансформира в правно и неговото неизпълнение поражда правото на дарителя да иска отмяна на направеното дарение. За да бъде уважен искът за разваляне на дарението, е необходимо дарителят да е изпаднал в трайна нужда, да няма средства за своето съществуване и да е поискал от надарения необходимата му издръжка. Тъй като даването на издръжка е морално задължение, което се превръща в правно от момента на поискването му, отказът от доставянето на такава е основанието да се иска отмяна на договора. Доказателствената тежест относно необходимостта от издръжка, както и относно наличието на покана за плащане и отказа от страна на ответника, лежи върху ищеца.

От данните по делото е видно, че ищцата – дарител е човек на възраст – родена през .... От писмените доказателства във връзка със здравословното й състояние, се установява, че страда от хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, като през годините е претърпяла операция за отстраняване на жлъчката /л. 91/ и гинекологична операция /л. 92/. Последно е била хоспитализирана в началото на 2020 г. с диагноза „други бактериални пневмонии“ /л. 96/. За необходимостта от прием на лекарствени медикаменти и разходваните в тази връзка суми са представени фискални бонове за периодите м. 08.2021 г. – м. 05.2022 г. и м. 08.2022 г. – м. 11.2022 г., от които се установява, че част от стойността им е поета от НЗОК. Остатъкът от сумите за медикаменти по месеци е както следва: за м. 08.2021 г. – 90,22 лева /л. 32/; за м.

09.2021 г. – 99,14 лева /л. 31; 78/; за м. 10.2021 г. – 102,55 лева /л. 78; 80-82/; за м.

11.2021 г. – 242,94 лева /л. 82-85; 88/; за м. 12.2021 г. – 227,74 лева /л. 85-86; 88-89/, от които 70 лева са заплатени за извършен преглед /л. 85/; за м. 01.2022 г. – 89,16 лева /л.

86-87/; за м. 02.2022 г. – 130,54 лева /л. 88-90/; за м. 03.2022 г. – 9,45 лева /л. 146/; за м.

04.2022 г. – 216,93 лева /л. 146-148/; за м. 05.2022 г. – 100,40 лева /л. 148/; за м. 08.2022 г. – 142,45 лева /л. 239/; за м. 09.2022 г. – 134,68 лева /л. 240-241/; за м. 10.2022 г. – 151,59 лева /л. 241-243/ и за м. 11.2022 г. – 116,21 лева /л. 243/. Други доказателства за здравословното състояние или необходимост от лечение, които да бъдат взети предвид от съда, не са ангажирани. Няма конкретни данни например за нужда от специален хранителен режим или извършване на възстановителни и поддържащи процедури. От представените фискални бонове за закупени хранителни продукти не може да се направи извод за необходимостта от спазване на такъв режим, съобразно който за ищцата да са препоръчителни определени храни, чиято стойност да се явява извънредна или многократно надвишаваща принципно необходимата такава, предвидена като част от средномесечния разход на лицето по статистически данни. От показанията на св. И. също не се установява необходимост от конкретно лечение – 4 споменава се за операция, но само на база св. показания не могат да бъдат направени изводи дали такава е нужна или жизнеопределяща, както и каква би била стойността й, като доказателства в тази насока не са ангажирани, поради което няма как да бъдат съобразени от съда като разход.