Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 569 от 02.05.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2106/2024
Вид
Решение № 569
Подписан
02.05.2025
Състав
Камелия Първанова, Димитър Мирчев, Георги Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266, ал. 2 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 93, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 93, ал. 1 и 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 2, т. 7 · Кодекс за застраховането
  • чл. 330, ал. 3 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. София, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000502106 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 92 от 22.03.2024 г. по гр.д. 567/2023 г. по описа на ОС-Перник (ПОС) „Бул Инс” АД, гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ЕИК: 831830482 е осъден да заплати на М. Ш. Х., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сума в размер на 120 000 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Д. М. Д., ведно със законна лихва върху сумата от 120 000 лв. от датата на депозиране на претенция пред застрахователя – 14.06.2023 г. до окончателното изплащане; на М. Д. М., ЕГН: ********** /чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е., ЕГН: **********/ на основание чл.

432, ал. 1 КЗ сума в размер на 170 000 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Д. М. Д., ведно със законна лихва върху сумата от 170 000 лв. от датата на депозиране на претенция пред застрахователя – 14.06.2023 г. до окончателното изплащане, както и на С. Н. Е., ЕГН: ********** на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сума в размер на 150 000 лв., представляваща неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на Д. М. Д., ведно със законна лихва върху сумата от 150 000 лв. от датата на депозиране на претенция пред застрахователя – 14.06.2023 г. до окончателното изплащане. И трите главни иска за обезщетяване на неимуществени вреди са отхвърлени за разликите над уважените суми до пълно предявените им размери от по 200 000 лв. за всеки от тях. Със същото решение, ПОС е определил и каква е отговорността за разноски и такси за страните по правилата на чл. 78 ГПК, а на процесуалния представител на ищците е присъдил и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв).

1

Отказано е изменение на акта в частта за разноските с определение по чл. 248 ГПК от 16.05.2024 г. по искане на представителя на адвоката на ищците.

Първоинстанционното решение е обжалвано в срок, както от трите ищци (с обща въззивна жалба), така и от застрахователя.

Оплакванията на физическите лица са свързани единствено с приложението на чл.

52 ЗЗД, като се счита, че обезщетенията за претърпени болки и страдания следвало да са в размер от по 200 000 лв. за всеки от тях и били присъдени необосновано ниски суми от ПОС в разрез със събраните доказателства за това, че трите ищци преживявали много тежко смъртта на Д. М. Д.. Затова от САС се иска да отмени решението в отхвърлителните му части и да се уважат исковете в пълен размер ведно с последиците от това – присъждане на мораторна лихва за забава и възнаграждение по чл. 38 ЗАдв на процесуалния им представител-адв. Р..

В жалбата на „Бул Инс” АД се съдържат доводи за това, че исковете били изцяло неоснователни. Твърди се по-конкретно, че не били налице основания за уважаване на претенциите по чл. 432, ал. 1 КЗ, доколкото нито е установено противоправно поведение на застрахован от това дружество водач, но не била налице хипотезата и за вреди от вещ при условията на чл. 50 ЗЗД, в която хипотеза, „Бул Инс” АД следва да отговаря на основание чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ. Не се установявало автомобилът да е бил в движение или престой преди или по време на инцидента, а той бил ползван за спане и греене на спящи лица в него, едно от които бил Д. М. Д.. С оглед на това се твърди, че нямало нито една хипотеза по Кодекса за застраховането, по която „Бул Инс” АД да следва да отговаря към трети увредени лица по прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Затова се настоява за отхвърляне на исковете в цялост, а в условията на алтернативност – да се намалят обезщетенията до сумите от по 100 000 лв. за майката на починалия и фактическата му съжителка и до 150 000 лв. за дъщеря му. Претендират се разноски.

Страните взаимно оспорват жалбите си като неоснователни с писмени отговори по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК.

Двете жалби са подадени в срок, от легитимирани страни в процеса, при наличие на съответен правен интерес, насочени са против съдебен акт от категорията на обжалваемите и са процесуално допустими. Пред апелативния съд нови доказателства не са събирани поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.

При преценката си, която следва да направи по чл. 269 – 271 ГПК, САС в настоящия си състав намери следното от фактическа и правна страна:

Ищците М. Ш. Х. /майка на Д. М. Д./, М. Д. М., чрез нейната майка и законен представител С. Н. Е. /малолетно дете на Д. М. Д./ и С. Н. Е. /фактически съжител на Д. М.

Д./ са предявили против „Бул Инс“ АД обективно съединени искове за обезщетяване на неимуществени вреди по реда на чл. 432, ал. 1 КЗ и във връзка с инцидент, настъпил на 20.12.2022 г. при с. Рани Луг, общ. Трън, обл. Перник, при който е починал Д. М. Д..

Тримата ищци излагат в исковата молба, че на посочената дата и място, лек автомобил 2 марка „Сузуки“ модел „Витара“ с peг. № ******* е изгорял изцяло поради настъпила техническа неизправност в областта на газовата бутилка, вследствие на което настъпва смъртта на Д. М. Д. - пътник в лекия автомобил. Сочи се, че към датата на събитието процесният автомобил е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответния застраховател. Във връзка с инцидента е образувано ДП № 126/2022 г. по описа на ОД-МВР-Перник, като преписката се наблюдава от прокурор при Окръжна прокуратураПерник.

С исковата молба се навеждат твърдения, че настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца са безспорно доказани, както и че всеки един от ищците, в качеството си на увредено има право, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, да претендира пряко от ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на виновния водач, изплащане на обезщетение за всички претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са в пряка причинно-следствена връзка с процесното застрахователно събитие. В условията на алтернативност считат, че при фактическата обстановка са налице и данни за т.нар. "случайно събитие", което изключва противоправност в действията на виновния. Допълва се, че тъй като не е установено наличие на всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД по отношение на застрахования, следвало да се приложи правната квалификация по реда на чл. 493, ал. 2, т. 7 КЗ във връзка с чл. 50 ЗЗД.

В исковата молба се сочи, че ищците са депозирали писмена застрахователна претенция на 14.06.2023 г. до застрахователното дружество ведно с всички необходими доказателства, които удостоверяват настъпването на застрахователното събитие, но въпреки това с писма от 03.07.2023 г. е постановен отказ за изплащане на претендираното обезщетение. В продължение се сочи, че вредите за ищците са в пряка връзка с настъпването на застрахователното събитие, поради което същите заявяват претенциите си пред съда.

В исковата молба се твърди, че за всеки един от ищците загубата на техния 26-годишен съответно син, баща и фактически съжител е едно от най - тежките житейски събития, поради което мъката няма как да бъде преживяна до края на живота и вредата в това отношение е непоправима и материално неизмерима. Сочи се, че пострадалият не е бил просто син, а приятел, опора, съветник, човек на когото ищците винаги са разчитали и който е бил с присъствие в живота им, тъй като са били изключително близки. спокоен живот и срещи с близки и приятели, бил е щастлив. Наведени са твърдения, че преди инцидента всеки един от ищците е бил един активен, борбен и силен човек, радвал се е на спокоен живот и срещи с близки и приятели, докато след инцидента при същите се наблюдавало наличие на негативни психологически последици, наблюдавало се промяна в поведението им - станали са избухливи, сприхави, затворени. Допълва се, че същите отказвали да общуват с други хора извън семейните си контакти, били затворени и ангажирани с постоянни мисли, дали семейството им някога ще може да преодолее сполетялата ги трагедия.Твърди се, че и към настоящия момент ищците са изпълнени с чувство за самота и безпомощност, с безперспективни мисли за бъдещето си и с чувство за безпокойство.

3

На следващо място с исковата молба се моли съда при определяне размера на обезщетението да се вземе предвид икономическата обстановка в страната и ръста на инфлацията в последните години, който нараства с бързи темпове. Твърди се от една страна, отчитайки, че справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да е безгранична и безконтролна, а от друга страна, намират, че обезщетението, дължащо се от застрахователя за компенсиране на вредите, които ищците са претърпели, търпят и ще продължават да търпят във връзка със загубата на своя близък, са в размери от по 200 000 лева за всеки един от тях, които претендират частично в размер от по 26 000 лева за всеки ищец. Впоследствие, исковите претенции са увеличени до пълните им размери от по 200 000 лв. за всеки ищец.

Ответникът “Бул Инс” АД е подал писмен отговор, като оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Сочи се, че в исковата молба липсва ясно, точно и конкретно изложение на обстоятелствата относно това как е настъпила смъртта на наследодателя.

Допълва се, че отговорността на застрахователя не е за извършен от него деликт, а произтича от закона и е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на вредата - делинквента. Намира, че в депозираната искова молба липсва изложение на фактите и обстоятелствата, от които произтича отговорността на дружеството. На следващо място с отговора се оспорват изцяло предявените искови претенции за неимуществени вреди - както по основание, така и по размер. Намира, че по делото не са налични данни, че посоченият лек автомобил на посочената дата и място е бил управляван от когото и да е. С отговора е оспорено твърдението, че поради техническа неизправност на газовата бутилка процесния автомобил е изгорял изцяло. В продължение се сочи, че от изложеното в исковата молба не става ясно от кое адвокатът на насрещната страна намира настъпилото събитие, неговата противоправност и виновността на дееца за безспорно доказани. Твърди се, че исковата молба страда от много неясноти и пороци, поради което счита, че същата следва да бъде оставена без движение, като бъдат дадени указания за отстраняване на нередовностите.

Оспорва предявените искове за неимуществени вреди и по размер, като счита същите за силно завишени. Моли за отхвърляне на предявените искове.

По делото се установява следната обстановка съобразно приетите пред окръжния съд доказателства:

По гражданското дело са приложени документи от досъдебно производство № 126/2022 г. по описа на ОД на МВР - гр. Перник, ведно с пр. пр. № 2798/2022 г. по описа на ОП - Перник.

Досъдебното производство е водено за престъпление по чл. 330, ал. 3 НК. В хода на разследването е установено, че на 20.12.2022 г. в района на с. Рани Луг, общ. Трън, обл.

Перник е бил открит изгорял лек автомобил марка „Сузуки“ модел „Витара“ с peг. № *******. При извършеният оглед в колата е констатирано наличие на трупове на три лица, като техните тела, както и дрехите, с които са били облечени, са били силно обгорели практически овъглени.Два от труповете са се намирали върху предните две седалки, а 4 третият - върху задната. В областта на краката са открити два обгорели трупове на кучета.

Още три обгорели трупа на кучета са открити за задната седалка. В досъдебното производство са били извършени съдебно - медицински експертизи за установяване самоличността на лицата, като при извършената медицинска експертиза под № 988/2022 г. на трупа на предна дясна седалка е констатирано наличието на термична травма, изразяваща се в изгаряния по главата, тялото и крайниците с разрушаване на костните структури.