Решение № 248 от 28.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Пловдив, 28.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.ова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20215300502742 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от К.П. К., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ***, против решение № 262233 от 17.08.2021 г., постановено по гр.д. № 20516/2017 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което е признато за установено по отношение на СП. ИЛ. Р., ЕГН **********, от с. Б., ул. ***, че К.П. К., ЕГН **********, не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Б., Община Родопи, одобрени със заповед № РД-18-62 от 30.06.2017г. на изп. дир. АГКК, с площ от 2233 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***; ***, *** и ***, и жалбоподателят е осъден да заплати на СП. ИЛ. Р., ЕГН **********, сумата от 1363.40 лева- разноски по делото

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на 1 ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като основателна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия СП. ИЛ. Р., ЕГН **********, с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявен от СП. ИЛ. Р., ЕГН **********, отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, за признаване за установено, че К.П. К., ЕГН **********, не е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Б., Община Родопи, одобрени със заповед № РД-18-62 от 30.06.2017г. на изп. дир. АГКК, с площ от 2233 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска; начин на трайно ползване: нива, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***; ***, *** и ***.

Ищецът твърди, че с решение на ПК № 07552 от 19.07.1993г. в полза на неговата майка С.П. Р.а е възстановено правото на собственост върху нива от 2 дка., намираща се в землището на село Б., местност Бента, при граници от изток- път, от запад- Т.К., сега имот № 001006 по КВС. През 2013г. забелязал, че имотът е обработван и установил, че с решения № 77295 от 08.05.1997г. и № 7640А от 24.03.1999г. на ПК същият имот е възстановен на наследниците на П. К. К.. След това наследниците на П. К. К., извършили делба на съсобствени имоти, вкл. процесния, който се паднал в дял на ответника К. П.

К.. Ищецът поддържа, че решенията на ПК , с които земеделската земя е реституирана на наследници на П. К. К. са нищожни, тъй като не е било подавано заявление за нейното възстановява и П. К. К. е бил жив към датата на издаването им.Поддържа, че ответникът незаконосъобразно се легитимира като собственик на имота на основание нищожните решения на органа по земеделска реституция и договора за доброволна делба и препятства упражняването на правото на собственост на ищеца върху имота.

Ответникът оспорва предявения иск и настоява за отхвърлянето му като неоснователен. Твърди, че имотът възстановен на наследодателката на ищеца 2 и този възстановен на неговия наследодател не са идентични, предвид разминаването в площта, местонахождението и границите му. Поддържа, че към момента на сключване на договора за делба неговият наследодател К.К. се е легитимирал като собственик на имота въз основа на решение от 10.08.2001г. на ПК Родопи. Изтъква, че имотът е записан в разписната книга на името на П. Г. К., а след това е записано името на неговия син- К. П. К.. В решението на ПК било неправилно записано, че имотът се възстановява П. К.

К., който към онзи момент бил жив, вместо на неговия наследодател К. П. К..

Позовава се и на изтекла в негова полза придобивна давност продължила повече от 10 години.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният отрицателен установителен иск с констатацията и решаващите фактически изводи, че наследниците на П. К. К. не се легитимират като собственици на недвижимия имот с валиден административен акт, сключеният между тях договор за делба на недвижимия имот не е породил действие и неустановяване в процеса на носещия доказателствената тежест ответник за изтекла в негова полза 10- годишна придобивна давност.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи за допуснати от първоинстанционният съд процесуални нарушения, тъй като не е конституирал като страна в процеса приобретателя на имота. Продажбата на 01.02.2018г. на имота от ответника в хода на процеса и след подаване на исковата молба в съда на 22.12.2017г. , не е основание за конституирането на приобретателя като страна по делото, с оглед разпоредбата на чл.226 от ГПК, според която ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. С т. 3 б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС се прие също, че действителният собственик на един имот има правен интерес да установи правото си на собственост и срещу праводателя, като наличието на правен интерес се обосновава с това, че както когато се снабдява с нотариален акт за собственост по давност, така и когато се разпорежда с чуждия имот ответникът на практика оспорва правата на ищеца. В този случай ищецът има 3 правен интерес да предяви иска за собственост / положителен или отрицателен/ както спрямо последният прибретател на имота, така и срещу неговия праводател, независимо че последният се е разпоредил с имота преди подаване на исковата молба.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

От приложените по делото писмени доказателства е документално установено, че с решение № 07522 от 19.07.1993г. ПК Родопи възстановява правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 2 дка., трета категория, местност „Бенка“ на С.П. Р., починала през 2003г., като ищецът се легитимира като неин наследник по закон.

С решение № 77295 от 08.05.1997г. ПК Родопи възстановява правото на собственост върху същия имот на наследниците на П. К. К.. В решението е посочено, че възстановяването е направено по заявление № 07640А от 02.06.1992г. на С. Р.а, каквото не се установява да е било подадено.

На 22.05.1997г. е постановено ново решение №77397 от ПК, с което се отказва възстановяването на земята на С. Р.а. Като мотив е посочено, че имотът е собственост на П. К. К..

На 24.03.1999г. ПК Родопи издава ново решение №7640А за възстановяване на имота в полза на наследниците на П. К. К.. В този акт нивата е описана съобразно действащата КВС и изискванията на ЗСПЗЗ приети след 1995г., с посочване на точната площ и съседи. Отразена е местност „До селото“, която се припокрива с местността „Бента“, съгласно издаденото удостоверение от кметството на с.Б. от 14.09.2015г.

Следва ново решение на ПК Родопи №А07-26 от 10.08.2001г. за възстановяване на същия имот отново на наследниците на П. К. К., като единствената разлика е в площта на земята. Следва да се посочи, че към момента на постановяване на всички решения на органа по поземлена собственост П. К.ов К. е бил жив, като е починал на 04.06.2008г., а ответникът 4 е негов син.

На 26.03.2013г. с нотариален акт за доброволна делба наследниците на П. К.ов К., поделят съсобствени имоти, като процесният попада в дял на ответника К. П. К..

С Решение по адм.д. 5371/2017г. на ПРС са обявени за нищожни решенията на ПК от 22.05.1997г., 08.05.1997г. и 24.03.1999г., последното послужило за легитимирането на съделителите като собственици на имота при делбата.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя , че липсва идентичност на имота възстановен по ЗСПЗЗ на наследодателката на ищеца и този възстановен на неговия наследодател.От повторната приета в първоинстанционното производство СТЕ се установява идентичността между имот № 560 по плана от 1947 г. и процесния. Заключението следва да бъде кредитирано, като разминаването в границите по комбинираната скица, съдът намира, че се дължи на деформациите на плана предвид изминалото време.

Идентичността на имота с този, възстановен на наследодателя на ищеца, се потвърждава от разписните листове и е констатирано от самата поземлена комисия , която отговаря за реституционната процедура на цялото землище.

Не на последно място следва да се има предвид и постановеното между същите страни решение по административното дело, с което актовете са обявени за нищожно именно, защото се отнасят до един и същ имот с възстановения на С. Р.а.

С оглед прогласяването от съда за нищожни на решенията на поземлената комисия следващи възстановяването на имота в полза на праводателката на ищеца, ответникът не се легитимира като негов собственик на основание земеделска реституция и наследяване.Нищожно се явява и решение на ПК №А07-26 от 10.08.2001г., с което отново се възстановява имотът на наследниците на П. К. К.. Предвид направеното от ищеца по делото възражение за наличието на пречка за възстановяване на собствеността върху земеделска земя с посоченото решение , съдът е длъжен да извърши косвен съдебен контрол за неговата законосъобразност. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че гражданският съд не разполага с такова правомощие. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. първо ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове, 5 независимо от това дали те подлежат на съдебен контрол. Косвеният съдебен контрол за валидност е недопустим единствено, ако върху административния акт е упражнен пряк съдебен контрол - чл. 302 ГПК, каквато хипотеза в процесния случай не е налице. В изпълнение на това свое правомощие въззивният съд приема за нищожно решение на ПК №А07-26 от 10.08.2001г. и същото не е породило действие, защото към момента на издаването му П.

К.ов К. е бил жив и не би могло неговите наследници, сред които не е С. Р.а, да подадат заявление за реституция в предвидения в ЗСПЗЗ срок. Освен това решението е издадено след решението легитимиращо наследодателката на ищеца като собственик на имота, което представлява стабилизирал се административен акт, който не може да бъде променен извън предвидените в чл. 14, ал. 7 и чл. 7а ЗСПЗЗ хипотези, които са ограничени с 2-годишен срок.

Следователно ответникът , като наследник на П. К. К. не се легитимира като собственик на процесния недвижим имот на основание твърдяната земеделска реституция и наследяване, поради което и сключеният на 26.03.2013г. договор за доброволна делба между наследниците на П. К.ов К., по силата на който процесният имот се предоставя в дял на ответника К. П.

К. не е породил вещно-транслативно действие.

По делото не е и установено ответникът да е придобил собствеността върху имота на основание изтекла в негова полза 10-годишна придобивна давност, какъвто е необходимият съгласно чл.79, ал.1 от ЗС давностен срок при недобросъвестно владение основано на нищожен административен акт.

Така с оглед поддържаното от ответника твърдение, то негова е и доказателствената тежест в процеса да установи, че спрямо него се е реализирал фактическият състав на придобивната давност. Доказателствената тежест в гражданския процес се разпределя съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.В тази връзка неоснователно жалбоподателят счита, че ищецът следва да докаже в процеса , че е осъществил непрекъснато владение върху имота за период от повече от 10 години и че е отблъсквал претенциите на ответника като собственик на имота.Освен горното следва да се посочи , че предмет на спора на заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването или 6 несъществуването на отричаното с исковата молба право на собственост на ответника. Дали ищецът се легитимира за собственик на процесния недвижим имот на конкретно придобивно основание по см. на чл. 77 ЗС или е само в позиция на правни очаквания да придобие собствеността, релевантните обстоятелства са извън предмета на спор по заявен отрицателен установителен иск за собственост.