Решение № 1120 от 15.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1120 гр. Пловдив, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300501332 по описа за 2025 година

Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на „Аксес Файнанс“ АД против Решение № 1029/ 09.03.2025 г., постановено по гр. д. № 14597/24 г. на Районен съд – Пловдив, с което е признато за установено в отношенията между страните Д. П. А., ЕГН ********** от с. М., ул. „*** и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ***, че сключеният помежду им договор за кредит „Бяла карта“ от ***г. и Анекс от 25.09.2021г. са нищожни на основание 22 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД и е осъдено дружеството „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК*** да заплати на Д. П. А., сумата от 550 лв. направени по делото разноски. Дружеството жалбоподател „Аксес Файнанс“ АД изразява несъгласие с приетото от районния съд като счита за неправилни изводите за това, че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК на посочените от съда основания. Оспорва се приетото от съда, че посоченият ГПР е неверен поради това, че в неговия размер не са включени застрахователни премии, заплащани към третото лице.

Постъпил е отговор по въззивна жалба от въззиваемата страна Д. П. А., в който се излагат доводи в подкрепа на обжалваното решение, вкл. че е установено наличието на задължение за плащане на такси, като условие в процесния договор, което е включено в Тарифата за дължимите такси към платежно Бяла карта, както и това, че застрахователната премия е процент от общото задължение на потребителя, което също се олихвява като главница по 1 потребителския договор. Иска се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски и от двете страни.

ПОС като взе предвид представените доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Съдът е сезиран с иск за недействителност на договор за „Бяла карта“ от *** и анекс към него от ***на основание чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност установяване и прогласяване в отношенията между страните по договора недействителност на основание чл.146 вр. с чл.143, ал.1 ЗЗП на разпоредбите на чл.1, ал.3 и ал.4 от анекс от 25.09.2021г. към договора за „Бяла карта“ от *** От фактическа страна в обстоятелствената част е описано възражението на ищцата за предявената недействителност поради липса на верен годишен процент на разходите в договора, който в резултат на начисляваните такси и застрахователни премии е по-висок от посочения в чл.4 от договора размер – 46.2%. В тази насока се прави довод, че таксите във връзка с ползването на платежната карта и поддържането на сметка към нея са задължителни за потребителя поради това, че кредитът се ползва и погасява чрез нея и следва да намерят отражение в ГПР. На второ място в ГПР не са включени застрахователните премии по сключена застраховка, като в подписания анекс към договора за кредит „Бяла карта“ от *** не е посочен действителният размер на ГПР, съответно изменения с оглед застрахователните премии, който е в значителен размер – 1% от общото задължение по договора към последно число на месеца. Застрахователната премия се заплаща от ответника и се трансформира в главница по ДПК, която главница се олихвява.

Видно от представения по делото Договор за кредит „Бяла карта“ от *** , с предмет предоставяне от кредитополучателя на револвиращ кредит в максимален размер от 1000 лева, усвоим чрез международна платежна карта Бяла карта, в частта на т.4 от него е уговорено „ГПР на заема: 46,2% ; ГПР по всеки Договор за кредит „Бяла карта“ е изчислен при вземане на следните допускания:“ кредитополучателят да изпълнява своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора; пълният размер на кредита е усвоен от кредитополучателя незабавно след активация на предоставения му платежен инструмент; лихвата и другите разходи се начисляват в съответствие с тези усвоявания и погасявания на главницата и съгласно клаузите, предвидени в договора за кредит. От представения Анекс към Договора за кредит „Бяла карта“ от *** с предмет предложена застраховка от „Аксес Файненс“ ООД като необвързан застрахователен агент на застрахователя „Застрахователно дружество ЕВроинс Живот“ ЕАД , при която е предвидено размерът на дължимата премия да се отразява и начислява от кредитодателя като усвоена главница от предоставения кредитен лимит по договора, платима от кредитополучателя по уговорените в договора срокове, съответно включена в общото задължение към цялата усвоена и непогасена главница / чл.1, ал.4 и чл.2 от анекса/ .

С обжалваното решение съдът е отчел качеството на потребител по сключения от ищцата с ответника като кредитор договор за кредит съобразно чл.9 ЗПК, по отношение на което 2 правоотношение са предвидени специални правила по гл.VI ЗПК, вкл. при резултат заобикаляне на Закона – нищожност съгласно чл.21, ал.1 ЗПК, както и при неспазване на определени изрично посочени изисквания - неговата недействителност съгласно чл.22 ЗПК.

В настоящият случай неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК във връзка с ГПР и изискванията на чл.19, ал.1 ЗПК, с оглед посочения в договора годишен процент на разходите – 46,2% с възнаградителна лихва – 43,2%, без възможност от съдържанието на договора, които точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, както и какво представлява разликата от повече от 2% между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Последното съставлява неяснота за потребителя относно точния размер на оскъпяването, в което всъщност се изразява недействителността на договора поради неспазване изискването на Закона. Освен от горното е констатирано и несъответствие с посочения в договора ГПР от 46,2 % и общата сума на плащанията, несъответна на действителните, поради това, че още при самото сключване на договора чрез предвидено заплащане на такси за теглене и други по Тарифа за дължими такси, както и по анекса от 25.09.2025г. заплащане и на застраховка, невключени в ГПР, поради което неспазване изискванията на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. При тези фактически и правни изводи е уважен изцяло главния иск, които фактически и правни изводи се споделят от въззивната инстанция, като съответстващи както на представените по делото писмени доказателства с оглед посоченото съдържание на кредитното правоотношение между страните по сключения и анексиран впоследствие договор за кредит, така и като цяло от практиката на въззивния състав в насока приложението на императивните правни норми на ЗПК във връзка с начина на формиране и отразяване на ГПР в потребителските договори, водещи до противоречие или заобикаляне на тези норми при прилагане на правна последица - недействителност съобразно специалната разпоредба на чл.22 ЗПК.

На основание чл.269 ГПК разгледани поддържаните доводи в жалбата не променят крайния правен извод за наличие на основание за прогласяване недействителността на процесния договор на основание чл.22 ЗПК, доколкото неяснотата относно начина на формиране на ГПР относно броя и вида на включените в него разходи остава неясен и необоснован в процесния договор и анекс към него. На първо място по довода, свързан с посочването от жалбоподателя, че единствените такси за теглене на пари в брой чрез предоставената платежна карта са предвидените такива за услугата „теглене на пари в брой на чужд ПОС терминал“, както и при „теглена на пари в брой от АТМ в държава извън ЕИО“.

Действително съгласно разпоредбата на чл.19, ал.3, т.3 ЗПК са посочени кои разходи се изключват от задължителните елементи за изчисляване на ГПР - тези за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор , сключен с потребителя. Т.е. дори и да се приеме, че откриването на сметката не е задължително, то процесните коментирани такси се изключват от обхвата на елементите на ГПР при неговото изчисляване в случай, че разходите свързани със сметката са посочени 3 ясно и отделно в договора между страните, което означава именно обосноваване по ясен и разбираем начин именно на Годишния процент на разходите в посочения размер от 46.2 %, обуславящ яснотата относно всички разходи на потребитеял във връзка с договора. В настоящия случай изискваното за приложение на изключението по чл.19, ал.3, т.3 ЗПК не може да се приеме , че е налице, вкл. поради липса на обоснован и ясен начин за вида и броя на включените разходи в ГПР.

Неоснователен е и поддържаният довод относно процесните застрахователни премии, които се явяват включени в размера на общото задължение по кредита като процент от него, което по същината си представлява предвиждащия се погасителен план на видовете плащания по договора, принципно платима от ответника, но е предвидено и олихвяване наред с останалите задължения на потребителя по договор. За този разход наред с останалите разходи по договора не може да се направи извод, че е включен при формирането на годишния процент разходи по договора и във всички случаи води до оскъпяване на кредита чрез заобикаляне на Закона. Последното е в нарушение на императивната разпоредба на чл.21, ал.1 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, поради което предявеният иск от потребителя за установяване недействителност на процесния потребителски договор се явява основателен.

С оглед гореизложеното жалбата е неоснователна, а обжалваното решение ще се потвърди като правилно и законосъобразно.

На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва се присъдят направените разноски за адв.възнаграждение съобразно представения ДПЗС към ОВЖ в размер на 600 лева, което не следва да се намали до минималния размер по Наредба №1/2004г, сега Наредба за възнагражденията за адвокатската работа, по възражението на жалбоподателя за неговото намаляване под минимума на НМРАВ, тъй като съобразно указанията СЕС по Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 съдът не е обвързан с посочените минимални възнаграждения в наредбата, които служат принципно за базисен ориентир при тяхното формиране.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр. I ЗЗД, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 1029/ 09.03.2025г. постановено по гр. д. № 14597/ 2024г. по описа на ПРС – ХХ гр.с., с което е признато в отношенията между страните - Д. П.

А., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ***, че сключеният помежду им договор за кредит „Бяла карта“ от *** и Анекс от *** са нищожни на основание 22 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо ЗЗД.

Осъжда „ Аксес Файненс“ АД, ЕИК: *** да заплати на Д. П. А., ЕГН: ********** сумата 600 лева / шестстотин лева/ - разноски за адв. възнаграждение за въззивната инстанция.

4

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5