Решение № 113 от 06.07.2023, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 58/2023
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 06.07.2023
- В сила
- 26.08.2023
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова, Светлана Кънчева Чолакова, Атанас Дечков Христов
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.43 т.5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
- чл.54 ал.2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Разград, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия М. Йорданова
Членове:
Атанас Д. Х.
Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно гражданско дело № 20233300500058 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 5 от 16.01.2023 г. по гр.д № 320/2022 г. на РС -Кубрат, съдът е отхвърлил иска на Н. А. Н. и П. Г. Н. против „Стефко-Стефан“ ЕООД за признаване на установено спрямо ответника, че е собственик по давностно владение върху 221кв.м., отразени в жълта щриховка в изготвена комбинирана скица и в червено в проект за изменение на КККР, погрешно отразени като попадащи в югозападна част от поземлен имот с идентификатор ********* по КККР на село *** община ***, както че е налице грешка в кадастралната карта изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имот с идентификатор *********. По отношение на претенцията за осъждане на ответника да предаде владението върху процесната част от 221км.м., производството е прекратено с определение №243 от 21.06.2022г.
Подадена е въззивна жалба от Н. А. Н. и П. Г. Н. чрез пълномощник.
Счита решението за постановено при нарушение на закона и практиката.
Моли същото да бъде отменено и постановено ново, с което да бъде уважена 1 претенцията. Сочи, че неправилно и незаконосъобразно не са кредитирани доводите и доказателствата, не е изяснена правилно фактическата обстановка.
Твърди, че ползва придобития имот в цялата му площ от 1370 кв.м. повече от десет години и никой не е имал претенции до началото на 2021г., когато ответникът предявил такива и завзел част от него. Счита, че ответникът не е собственик на част от имот с КИД********* с площ 221кв.м., която част попада в придаваемата на ищците част от ткехния имжот ****. Констативния нотариален акто, от който черпи правата си ответникът, не се ползва с материална доказателствена сила. Както, че регулационни план от 1969г. е приложен. Така част от ПИ ********* тогава парцел ******* в кв. 47 е закупена и платена на 10.05.1982г. от Н. А. Н. с частен договор от П. П. М. за придаваемо към неговия имот дворно място от 400кв.м. част от имот *** кв.***по плана на село ***. П. П. М. е син на П. М. П., който е продал само ½ ид.ч. от същия имот през 1975г., видно от приложения от ответника нотариален акт от 16.04.1975г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК другата страна депозира отговор. Намира подадената жалба за неоснователна, а постановения съдебен акт за правилен обоснован и законосъобразен. Сочи, че нотариалния акт по реда на чл.587 ГПК макар да не се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите на нотариуса за принадлежността на правото на собстеност, същият притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица. Тъй като поризводството е по чл.54 ал. ЗКИР, възраженията на въззивника в тази ччаст са ирелевантни. Сочи, че не доказано, че приобщеният протокол за оценка на придаваеми се по регулация недвижими имоти от 11.06.1980г. е относим. Не е ясно кой общински имот се придават по регулация 290 кв.м. към парцела на въззивника.както от кой общински имот се придават тези части по регулация към парцела на въззивника. По отношение на същия имот е било налице отчуждаване за улица. Както за липса на налични два съседни имота, тъй като между процесните стои имот с идентификатор *********, че не са налице хипотезите на чл.33 ал.1 и ал.2 ЗТСУ/отм/. Моли за потвърждаване на решението, като претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа жалбата. Сочи, че от разпитаните свидетели категорично се установява владението на спорното място в продължение на 40 години. Както, че плана от 1969г. е приложен. Доказано плащане за закупуване на бивша част 2 от общинска улица от страна на Общината, така и за заплащане на пирдаваемите части на единия от наследниците н и съсобственици на имот №***, а именно П. П. М. през 1982г. От тогава насам до 2021г., владеят тези придаваеми части. Прилага списък по чл.80 ГПК
Въззиваемата страна в с.з., поддържа отговора на въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Сочи, че не е налице приложен регулационен план по отношение на процесните имоти, не е налице нито една от хипотезите на чл.33 ЗТСУ/отм/ Прилага списък по чл.80 ГПК.
Разградският окръжен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Настоящата инстанция, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и прецени събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 от ГПК, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред първата инстаниция е образувано по исковата си молба от Н. Н. и П. Н.против „Стефко-Стефан“ ЕООД, за признаване на установено по отношение на ответника, че е собственик на 221кв.м. , отразена с жълта щриховка в изготвена комбинирана скица и в червено в поректа за изменение на КККР и представляваща част от поземлен имот с идентификатор **********, която заснета грешно попадаща в югозападната част на имот с идентификатор ********* по КККР на с.***, общ.***, обл.***, собственост на ответника. Както, че е допусната грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота им, като част от имот с идентификатор *********. Сочат, че с нот. акт № ***, том ***, дело ***г на нотариус при PC – ***закупили в условията на СИО - Дворно място цялото от 1370 кв. метра, с уредени сметки по регулация ведно с построените в него – къща, плевня, хамбар и дюкян, за което бил отреден урегулиран парцел ***, кв.***по плана на село ***, община ***. Имотът закупили от родителите на първия ищец, които на свой ред са го придобили съгласно сделка 3 обективирана в Нотариален акт № ****, том ***, нот. дело **** г. на нотариус при PC – ***. Поради това, че през 1970 г. съгласно действащия регулационен план имотът е бил с неуредени регулационни отношения, заявяват, че на 11.06.1980г. А. Н. А. е закупил придаваемото му се към имота общинско място (бивша улица) от 290 кв. м. по регулация съгласно протокол от същата дата на ОбНС ***. На 10.05.1982 г. първият ищец с частен договор е закупил от П. М.
М. придаваемото се към имота дворно място от 400 кв. м част от парцел ***, кв.****по плана на село ***. Твърдят, че към 1995 г. парцел ***, кв. ***вече е бил с уредени регулационни отношения с площ от 1370 кв. м. и семейството ползвало имота в цялата му площ от 1370 кв. м. повече четиридесет години.
Освен сградите, в дворното място имали плодни дръвчета, орехи, лозе и много земеделски култури. Заявяват, че никой не е имал претенции към имота им, включително и към владяните от тях придаваеми към него части до началото на 2021 г., когато управителят на ответното търговско дружество ги уведомило, че е купил съседното дворно място и че те са завзели част от него.
Твърдят, че са възразили, че мястото е тяхна собственост, но ответникът не се съобразил с това и отсякъл десетки техни овощни дръвчета и завзел част от двора им като поставил ограда. След като установили, че имотът им попадал не в един, а в няколко поземлени имота, наели правоспособна геодезическа фирма за изготвяне на проект за изменение на кадастралната карта и регистри на село ***, община *** в частта за ПИ *********, **********, ********* и *********, за да се измени и отговаря КККР на действителните граници на имота им съгласно регулационния план, собствеността и необезпокояваното им владение повече от 40 години. Проектът бил приет от АГКК съгласно Удостоверение №********* г. и изпратен за становище на заинтересованите лица. С изх. № 17-77/01.04.2022 г. на СГКК Разград им бил връчен отказ за изменение на КККР в посочените части с мотиви, че са постъпили възражения само от едно от заинтересованите лица, а именно ответникът по настоящия правен спор и че е налице спор за материално право по отношение на ПИ ********** и *********.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че по нот. акт № ****, том **, дело №**** г. на КНС, парцел *** площта на недвижимия имот – обект на разпореждане е била 1370 кв. м. с неуредени сметки по регулация, но ищците не навеждали твърдения от кои парцели и в какъв размер се е следвало придаване към техния имот, за да се урегулира, тъй като по плана от 1969 г. не 4
„фигурирал“ вече имот държавна собственост в неговата западна и югозападна част. Твърди, че регулационните предвиждания (вътрешни регулационни линии на урегулирани поземлени имоти - частна собственост), по плана от 1969 за процесните парцели не са осъществени, поради което регулационният план в тази му част не е приложен. По отразеното в плана не е видно корекция на установена с предишен план граница досежно процесните имоти по кадастрална основа, освен югозападната граница на имот *** с отчуждаване за път. Заявява, че с изтичането на сроковете по §6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени, съответно създадени по силата на 3 Актът е постановен на 16.01.2023 неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел, образуван от два маломерни имота, се прекратява. Т.е. ако не бъде приложен по предвидения в ЗТСУ (отм.) ред до 31.09.2001 г. (ЗУТ е обнародван ДВ, бр.1/2001 г., в сила от 31.03.2001 г. + 6 месеца по §8/§6 ЗУТ), след изтичане на този срок отчуждителното действие на плана се прекратява. Досежно давността заявява, че от една страна искът е недопустим при позоваване на друго придобивно основание – в случая договорно, а от друга и неоснователен, тъй като при действието на ЗТСУ не е допустимо не само придобИ.ето по давност на реални части, но и на идеални части от дворищнорегулационни парцели чрез владение на реални части.
Твърди се, че няма грешка при заснемане на кадастралната основа в кадастралната карта, одобрена 2009 г. на с. *** по отношение на процесните имоти, тъй като няма грешка при заснемането на кадастралната основа на дворищно регулационния план, понеже парцеларните граници по приложения регулационен план от 1932 г. са нанесени като имотни в плана от 1969 г.
От събраните доказателства се установява следната фктическа обстановка:
С н.а. за покупко-продажба на № ***, том **, дело № *** г. на нотариус при РС–*** А. Н. А.-баща на първия ищец закупил имот – дворно място от 1370 кв. м, находящо се в с. ***, съставляващо парцел ***, планоснимачен № *** в кв. ***по плана на селото, с неуредени регулационни отношения.
Съгласно Протокол за оценка на придаваеми се по регулация недвижими имоти от 11.06.1980 г., приходна квитанция същият е заплатил придаваемото 5 се към имота общинско място от 290 кв. м. по регулация. С договор от 10.05.1982 г. Н. А. Н. закупил от П. П. М. дворно място от 400 кв. м., част от парцел *** в кв. ***по плана на село ***, в договора е посочено, че мястото е маломерно и се придава към съседнитке имоти. С н.а. № ****, том ****, дело № **** г. на нотариус при РС–***. А. Н. А. и С. М. А.а продали на ищците недвижим имот находящ се в с. ***, обл. ****, представляващ дворно място от 1370 кв. м., с уредени сметки по регулация ведно с построените в същото къща, плевня, хамбар и дюкян, за което е отреден урегулиран парцел *** от кв.
***по плана на селото. С н.а № ***, том **, дело № **** г. на нотариус при РС– ***, П. М. П. е продал на Д. М.а К. 1/2 ид. ч. от Дворно място от 1000 кв. м, находящо се в с. ***, представляващо парцел *** от кв. ***по плана на селото. През 2020 г. Р. П. Б., снаха на Д. К., се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост № ***, том **, дело № *** г. за целия имот – Поземлен имот с идентификатор ********* с площ 1416 кв. М., находящ се в с. ***, на ул. ******. Р. П. Б. е продала имота на С. Х. И., който от своя страна с н.а. за покупко-продажба № ****, том ****, дело № **** г. на нотариус рег.