Решение № 172 от 15.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Шумен, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от П.а К. Недялкова Административно наказателно дело № 20253630201568 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №25-0869-001912 от 08.07.2025 год., на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на Д. К. Г., ЕГН********** от гр.Русе са наложени административни наказания “глоба” в размер на 1533.88 евро /3000 лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Оспорва вмененото нарушение по същество. Счита, че НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка. Излага доводи, че доколкото жалбоподателят е бил спрян за проверка в 18 часа, няма как да е извършил описаните в НП движения в посоченото в АУАН и в НП време – 20:05 часа. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с упълномощен представител – адв.М. А. от АК – Русе. Прави искане за присъждане на направените по делото разноски.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло. Намира вмененото нарушение за доказано. Счита, че в административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.05.2025г. жалб. Д. К. Г. заедно със свои приятели, между които и свидетелите Х.С.А. и Е.С.И., били на пикник в ПП „Шуменско плато“. Жалбоподателят бил с л.а. „БМВ 328 И Х ДРАЙВ“ с рег. № РА4434МА, бял на цвят, който паркирал на паркинг, разположен пред Астрономическа обсерватория - Шумен и летен информационен център на ДПП „Шуменско плато“.

1

По същото време свидетелите С. С. Д. и А. В. В. - служители в ГППД при РУ – Шумен, се намирали в района във връзка с осъществяване на контрол на движението по повод провежданите абитуриенски балове. Малко преди 19.00 часа чули шум от форсиране на автомобилен двигател и свирене на гуми. С патрулният автомобил се отправили с включена сигнализация към мястото, откъдето идвал шума, а именно – паркинга пред информационния център. Приближавайки паркинга възприели лек автомобил марка БМВ, бял на цвят, който се движел и извършвал въртеливи движения, приплъзвайки се в средата на паркинга като сменял посоката на движение. Първоначално водачът не ги възприел и продължил да приплъзва автомобила. Свидетелите Д. и В. спрели патрулния автомобил на паркинга, слезли и се насочили към л.а.БМВ. В този момент автомобилът спрял. При извършената проверка, свидетелите Д. и В. установили самоличността на водача, а именно - Д. К. Г., ЕГН********** от гр.Русе. Заедно с водача в автомобила имало още едно момче – св. Е.С.И.. При проведеният разговор с жалбоподателят той заявил, че не ги видял, както и че решил да изпробва автомобила.

Във връзка с констатираното нарушение на ЗДвП на место бил изпратен екип на сектор ПП при ОДМВР – Шумен – свидетелите Н. Т. Н. и Ц. Емиром Ц.. Св. Н. Т. Н. извършил оглед на паркинга, при който констатирал следи от автомобилни гуми по асфалта, които според него отговаряли да бъдат оставени от МПС на жалбоподателя. При проведения разговор с жалб.Г., последния заявил, че било за пръв път, искал да пробва, признал, че следите били оставени от неговия автомобил. Било му обяснено какво е нарушението и не го е оспорвал. Св. Н. изготвил и снимки на констатираните следи от автомобилни гуми по асфалтовата настилка на паркинга.

На база получените сведения от свидетелите С. С. Д. и А. В. В., извършения оглед на паркинга, проведения разговор с жалбоподателя, св.Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН серия GA №4062167 за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 24.05.2025г. около 20.05 часа на паркинга на информационен център управлява л.а. „БМВ 328 И Х ДРАЙВ“ с рег. № РА4434МА като не използвал пътя, който бил отворен за обществено ползване по предназначение, подавал умишлено газ на автомобила дотолкова, че гумите губили сцепление с настилката придружено от шум и отделяне на пушек от гумите на автомобила, описвал кръгови движения /четири на брой/ обратно по часовниковата стрелка, занасяйки автомобила със задната част, която е излизала на страни извън направлението си по пътя, след което водачът променял посоката си на движение рязко в обратна посока, в резултат на действията му следите от износване на гумите останали на настилката. Актосъставителят е приел, че с тези си действия жалб.Г. използва път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Актът е съставен в присъствие на жалбоподателя. При предявяване на акта жалбоподателят не е отразил възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок.

Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на Д. К. Г., ЕГН********** от гр.Русе са наложени административни наказания “глоба” в размер на 1533.88 евро /3000 лева/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно – автотехническа експертиза.

Съгласно заключението на същата наличието на активирани системи за стабилност /DSC /ESP/ на процесния автомобил прави изключително трудно да се осъществява продължително контролирано странично приплъзване /дрифт/ и да извърши последователни кръгови движения в двете посоки с приплъзване, но не е невъзможно.

Реализирането на устойчив дрифт с автомобил със система xDrive зависи от индивидуалните възможности и уменията на водача. Автомобил със задвижване на четирите колела при дрифт следва да остави две следи от леви или десни колела, докато при дрифт с автомобил със задно предаване следата е една. Според вещото лице следите фиксирани на снимковия материал са с различна степен на цвят, различна ширина и очертания и доколкото не са били измерени на ширина, не е възможно да се отговори еднозначно дали са оставени от един автомобил, възможно е да не са от едно МПС. Също така не е възможно да се даде еднозначен отговор дали са налични следи от процесния автомобил.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава о т събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства, както и заключението на изготвената съдебно – автотехническа експертиза, поддържано от вещото лице и прието от съда.

2

По отношение на изготвената експертиза съдът намира, че е пълна и обективно дадена, дава компетентен отговор на всички поставени въпроси и доколкото за съда не съществува съмнение в компетентността и непредубедеността на вещото лице то същата следва да бъде кредитирана изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателката. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателката. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Съгласно разпоредбата на чл.104б т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. С. Д. и А. В. В. се установява, че на 24.05.2025г. около 19.00 часа на паркинга на информационен център при управление на л.а. „БМВ 328 И Х ДРАЙВ“ с рег. № РА4434МА, жалбоподателят извършвал въртеливи движения, приплъзвайки се в средата на паркинга като сменял посоката на движение.

Събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на свидетелите С. С. Д., А. В. В., Н. Т. Н. и Ц. Е. Ц. съдът кредитира като депозирани от лица, които пряко и непосредствено са възприели фактите, за които свидетелстват и по отношението, на които не са налице, каквито и да било данни за възможна заинтересованост. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Така събраните гласни доказателства разкриват обстоятелства в зависимост от това към кой момент различните свидетели са били очевидци на факти и обстоятелства имащи значение по делото. Показанията на свидетелите С. С. Д. и А. В. В. съставляват пряко доказателство по делото, тъй като са очевидци на извършеното нарушение и пресъздават това, което са възприел непосредствено. Същите пряко са възприели поведението на водача и извършваните от негова страна действия. По отношение обясненията, които жалбоподателят е дал за действията си в хода на проверката, както и фактът, че не е оспорил вмененото му нарушение със съставеният АУАН също са събрани преки доказателства – показанията на С. С. Д., А. В. В., Н. Т. Н. и Ц. Е. Ц., които по отношение на тези факти са еднопосочни и кореспондират с фактът, че жалбоподателят не е отразил възражения нито в съставения АУАН, нито е депозирал такива впоследствие.

По отношение на главния факт на доказване - какви действия е извършил жалбоподателя, показанията на свидетелите С. С. Д., А. В. В. не се опровергават от показанията на св. Х.С.А. и св.Е.С.И..

Според св. Е.С.И. жалбоподателят потеглил рязко на назад, при което гумите присвирили, което според него се дължало на това, че подал по - рязко газ, след което спрял.От своя страна св.А. сочи, че при потеглянето гумите превъртяли и след изфорсирването автомобилът се изместил два – три метра назад, след което жалбоподателят спрял. Това според свидетелят се дължало на мократа настилка. Също така според свидетелите жалбоподателят целенасочено не е приплъзвал автомобила. Тези техни твърдения противоречат на показанията на свидетелите Д. и В., които дават относително подробни показания, които не будят съмнение в тяхната достоверност, не са и противоречиви по между си. Единственото съществено разминаване в показанията на свидетелите Д. и В. и показанията на А. и И., е по отношение на действията на жалбоподателя на паркинга. Д. и В. не са станали случайни свидетели на действията на жалбоподателя. Причината да се насочат към паркинга била възприетия от тях нетипичен шум от форсиране на автомобилен двигател и свирене на гуми, който шум е характерен при извършване на „дрифт“. Двамата са категорични, че от момента, в който визуално възприели извършващия "дрифт" лек автомобил, до пристъпването към проверка на същия, вниманието 3 им е било насочено именно към него. Според свидетелите Д. и В. жалбоподателят приплъзвал автомобила около средата на паркинга. Там се е намирал автомобила и според св.Е.С.И.. Няма логика показанията на свидетелите С. С. Д. и А. В. В. в по – голямата си част, в която не се разминават с тези на И. и А., да са достоверни , а само по отношение на основния факт да са недостоверни, предвид липсата на данни за възможна заинтересованост на жалбоподателя да бъде вменено нарушение, което не е извършил. Показанията на свидетелите С. С. Д. и А. В. В. кореспондират с тези на свидетелите Х.С.А. и св.Е.С.И. относно местоположението на МПС на паркинга при пристигането на контролните органи, наличието на други автомобили и лица в района, както и относно факта, че контролните органи пристигнали на паркинга малко след като жалб.Г. предприел управление на МПС.