Решение № 1577 от 01.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1577 гр. Пловдив, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20225330200732 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № НП-281/18.10.2021 г. на Зам.председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „Лифтком сервиз“ ЕООД с ЕИК 201189890 на основание чл. 55, ал. 1 от Закона за технически изисквания към продуктите (ЗТИП) е наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушение на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА).

Жалбоподателят моли да се отмени НП с аргументи за липса на нарушение на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), доколкото е съставен в отсъствие на нарушителя, както и за липсата на материална компетентност на наказващия орган, неустановяването на нарушението по несъмнен начин, непълнота на правната квалификация и на описанието на нарушението, за несъставянето на постановлението в срок и приложението на института на маловажния случай по чл. 28 от ЗАНН. Допълнително се твърди нарушение да е в следствие на престъпно поведение на бивши служители на дружеството. В съдебно заседание се поддържат същите нарушение, като се допълват с такова за намаляване на определена санкция. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна е взела писмено становище по жалбата. Не изпраща представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността от процесуална и материална страна на НП и моли да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради 1 което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Дружеството жалбоподател „Лифтком сервиз“ ЕООД е вписано в регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност, като лице, което извършва поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори, строителни и други подемници за повдигане на хора или на хора и товари, които попадат в обхвата на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на машините, приета с Постановление № 140 на Министерски съвет от 2008 г., независимо от датата на производството им и нормативния акт, определящ устройството им, който е бил в сила към датата на тяхното производство.

Служителите на *** (***) Т.А. и С.Р. получили нареждане от началника си да извършат проверка на пътнически асансьор, монтиран в сграда на адрес ***.

Проверката била продиктувана от обстоятелството, че държавната агенция разполагала с информационна система, в която може да се провери дали на определена техника е извършен преглед и дали в законоустановения срок е направен последващ преглед. От такава проверка се установило, че по данни на информационната система процесният асансьор не е подлежал на последваща проверка в законоустановения срок.

На 21.04.2021 г. въпросните служители на *** посетили града на адрес ***, където се намирал и подлежащия на проверка от служителите асансьор. В присъствието на А.В. – ***, и Т. Т. – *** предприели действия по проверка.

Констатирано било, че описаният асансьор е монтиран и се експлоатира като пътнически и е регистриран в регистъра на съоръженията с повишена опасност с рег.

№ *** със зав. № 016/2013. По време на проверката асансьорът бил с включено захранване и приемал и изпълнявал заявки, а в него се возели хора. Последното било установено от С.Р., който задействал бутон от кабинната бутониера, асансьорът приел заявката и я изпълнил, а кабината потеглила с него.

За поддръжката на асансьора бил представен на служителите към РОИДТН ЮЦБ анекс № 13 от 22.06.2020 г. към договор за абонаментно обслужване № 7037 от 01.10.2014 г. между ползвателя на асансьора *** и жалбоподателя „Лифтком сервиз“ ЕООД. Представена била и ревизионна книга, в която последният запис за извършен периодичен технически преглед на съоръжението бил от 28.01.2020 г. Въз основа на данните държавните служители преценили, че в рамките на едногодишен период от последния периодичен технически преглед не бил извършен нов. Констатациите били документирани в ревизионен акт № 6 от 21.04.2021 г.

За установеното нарушение бил съставен АУАН № АУАН-165 от 21.05.202021 г., в който е квалифицирано нарушението на дружеството жалбоподател по чл. 46, ал.

2, т. 3 от ЗТИП във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА за експлоатацията на пътнически асансьор без да му е извършен периодичен технически преглед. Актът е съставен в отсъствието на представител на дружеството. Връчен е на 10.06.2021 г. на един от ***, М.Ш., подписан от нея, връчен й е, като е отбелязала, че в срок ще направи възражение. За съставянето на акта е изпратена покана изх. № 83-0285/26.04.2021 г. на имейл [email protected] за явяване за съставяне на акт на 21.05.2021 г. от актосъставителя Т.А. от служебна електронна поща с молба, че, ако съобщението е изпратено до друго лице по грешка, да се върне обратно. До електронната поща на актосъставителя на 07.05.2021 г. е върнато обратно електронно писмо с подател М.Ш., подписала го като *** (т.е. ***) на Liftkom Service Ltd. (т.е. дружеството жалбоподател), със съдържание, че е потвърдила получаването на писмото.

Срещу съставения акт, на 15.06.2021 г. е постъпило писмено възражение с вх. № 2

8302-85/1/ от дружеството жалбоподател.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 600 лв. за нарушението на основание чл. 55, ал. 1 от ЗТИП.

Описаната фактическа обстановка се установява изцяло от показанията на свидетеля

Т.А. актосъставител, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писма за връчване на НП, писмено възражение с вх. № 8302-85/1/15.06.2021 г., покана за съставяне на акт изх. № 83-02-85/26.04.2021 г. ведно с разписка за невръчването й, кореспонденция по електронна поща 4 страници, договор за поръчка № 09 от 05.02.2013 г. ведно с приложение № 1 Технически параметри на поръчка, приложение № 2, приложение № 3 и приложение № 4, Анекс № 13 от 22.06.2020 г. към договор № 7037/01.10.2014 г., ревизионен акт № 6 от 21.04.2021 г., ревизионен акт № 5 от 28.01.2020 г., ревизионна книга на асансьор с рег. № Пд-АС-5568, удостоверение № С927/10.10.2019 г. на ДАМТН, заповед № Н-101/02.04.2018 г. за преназначаване на държавен служител и длъжностна характеристика и заповед № А-405/19.07.2019 г. на председателя на ДАМТН.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. Разказва в подробности проверката и установеното в хода й, включително и относно неизвършването на задължителен периодичен технически преглед на техниката. Неговите показания съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и последователни относно всички обстоятелства, посочени в АУАН. Те се покриват с данните от изготвените документи, които са приложени по делото, а именно ревизионният акт, както и с ревизионната книга на асансьора. Затова показанията му следва да бъдат оценени с доверие изцяло.

При преценка на фактическите данни по делото съдът не взе предвид писмо изх.

№ 117730-4310/21.02.2022 г. на отдел „Икономическа полиция“ към ОД на МВР Пловдив, писмен сигнал от дружеството жалбоподател до Районна прокуратура Пловдив и три броя трудови договори ведно с длъжностна характеристика и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение към всеки един от тях. Същите са ирелевантни към предмета на доказване, който се формира от волята на актосъставителя с акта на установява на административно нарушение и вписаните в него факти, а това именно е, че не е извършен периодичен технически преглед на асансьор, с което е допусната експлоатацията му. Кой служители и по каква причина са отговорни за евентуално такова поведение не изключва задължението за извършването му от материално отговорното лице. Последното е единствено основание да ангажиране на отговорността на работодателя към тези служители, която е друга по характера си и се претендира по различен ред. Така или иначе задължението е на самото лице, което има за вменено конкретното задължение по нормативния акт. По тази причина дали има образувано наказателно производство срещу тези служители и дали те са били с прекратено трудово правоотношение преди констатиране на нарушението, което може да се види от тези документи, не отменя задължението, което тежи върху техния работодател. По тази причина тези доказателства съдът намери и за неотносими по делото. Оттук и възражението за допускането на нарушението по тяхна вина също за неотносимо, доколкото то е пряко свързано с работодателя им, а не със служителите.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на 3 процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице /съобразно представената заповед за преназначаване и длъжностна характеристика/ при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на двама свидетели и в отсъствието на управителя на санкционираното по-късно дружество. По отношение на съставянето на акта в отсъствие съдът не намира, че допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, т.е. възражението в тази връзка не се възприе. Установи се от фактическа страна, че един от управителите на дружеството е получил на посочената информационна система електронно писмо от държавната структура с прикачен към него файл – покана за явяване за съставяне на акт. Тази информационна система отговаря да е официалната на дружеството, доколкото в изпратените от управителя електронни писма са отбелязани всички данни на дружеството от партидата му от Търговски регистър, а лицето получило го е същото като афишираното отново в ТР. В продължение на изложеното е върнатото на държавната агенция електронно писмо от управителя на дружеството за потвърждаване получаването на писмото, т.е. поканата. Въз основа на всичко изложено съдът намира, че е осъществена процедурата по чл. 10 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Същата гласи, че „(1) Електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило. (2) Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.“ В конкретния случай дори и без да е било уговорено потвърждаване е осъществено такова. Следователно с извършеното потвърждаване чрез електронно съобщение изпратено на 07.05.2021 г. е изпълнено и по-силното и квалифицирано условие за времето за получаване на електронно изявление, в случая на покана за явяване за съставяне на акт. Установява се също, че документът е пратен до действителния представител на адресата, а същият може да получава изявления самостоятелно, доколкото за получаването не се изисква квалифицирано представителство. Всичко изложено обуславя извод, че дружеството редовно е било уведомено за деня на съставяне на акт. Но дори и да се приеме, че поканата е получена по предвидения ред, то допуснатото нарушение не е съществено и не е засегнало правата на дружеството. Все пак до неговия управител е изпратена необходимата информация, той я е получил, за което е потвърдил и следователно е знаел за датата и мястото на съставяне на АУАН, а съобразно неговата воля се е стигнало до съставянето му в отсъствие на представител на дружеството.