Определение № 4675 от 29.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4675 гр. София, 29.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно гражданско дело № 20221100501849 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 19613/19.02.2024г., депозирана от въззивника „Б.“ АД, чрез адв. В., с искане за изменение на Решение № 6596/20.12.2023, постановено по настоящото дело, в частта за разноските, с която дружеството е осъдено на основание чл. 77 от ГПК да заплати на Софийски градски съд сума в размер на 200 лева, представляваща остатък от дължима държавна такса за разглеждане на подадената въззивна жалба.

Твърди се, че в проведено на 27.04.2021г. съдебно заседание пред Софийски районен съд процесуалният представител на „Б.“ АД е заявил, че поддържа иска само за лихва от датата на предявяване на иска до датата на плащане, като е потвърдил, че дадената в заем сума в размер на 10 000 лв. е върната.

Поддържа, че с това си изявление е оттеглил иска за главница, поради което предметът на разглеждане пред въззивната инстанция е само искът за лихва.

В рамките на законоустановения срок насрещните страни „Н.П.“ ООД и В. Н. са подали отговор, в който поддържат, че молбата е неоснователна.

Софийски градски съд, след като се запозна с материалите по делото намира следното за установено от фактическа страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от „Б.“ АД, с която дружеството е предявило срещу В. Н. иск с правно основание чл. 240 от 1

ЗЗД за връщане на сумата от 10 000 лева, дължима по силата на Договор за заем от 23.12.2015г., ведно със законна лихва от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. При условията на евентуалност ищецът е предявил срещу „Н.П.“ ООД иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за същата сума като получена без основание.

В проведено на 27.04.2021г. съдебно заседание пред районния съд процесуалният представител на ищеца е заявил, че поддържа исковата молба с изключение на главницата от 10 000 лева, като е посочил, че е постъпило плащане.

С Решение № 20206048/01.11.2021г. по гр. д. № 69057/2018 г. по описа на СРС, 46-и състав, съдът е отхвърлил и двата предявени иска.

Настоящата съдебна инстанция е сезирана с въззивна жалба от „Б.“ АД, с която се оспорва правилността на първоинстанционното решение.

Въззивният съд се е произнесъл на 20.12.2023 г., като е потвърдил изцяло обжалваното съдебно решение, като на основание чл. 77 от ГПК е осъдил жалбоподателя да внесе по сметка на Софийски градски съд сумата от 200 лв., представляваща остатък от дължима държавна такса за разглеждане на подадената въззивна жалба.

Въз основа на горните фактически констатации и след като съобрази становището на страните, съдът намира следното от правна страна:

Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения срок /в едномесечния срок за обжалване на постановеното съдебно решение/, от легитимирани страни, изпълнено е и изискването на чл. 80 от ГПК - представен е списък на разноските, поради което се явява процесуално допустимо.

Разгледано по същество същото е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 232 от ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.

Това може да стане с писмена молба или с устно изявление, което се записва в протокола на съдебното заседание, като волята на страната за оттегляне на предявения иск следва да бъде изразена изрично, по начин който да не буди 2 съмнение относно нейното действително съдържание. В настоящия случай процесуалният представител на ищеца е заявил в проведеното на 27.04.2021г. съдебно заседание, че ищецът е получил плащане на дължимата сума, поради което поддържа исковата молба само в частта относно лихвата. По своя характер това изявление съдържа признание на факт, но не и изрична воля искът да бъде оттеглен.

Така мотивиран, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 19613/19.02.2024г., депозирана от въззивника „Б.“ АД, чрез адв. В., с правно основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 6596/20.12.2023 по в.гр.д. № 1849/22г. по описа за СГС, IV-Е въззивен състав, в частта относно разноските.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3