Решение № 557 от 04.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 557 гр. Варна, 04.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №

20213110113354 по описа за 2021 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по предявена искова молба ,предявена във ВРС на дата 15.09.2021г., надлежно уточнена с писмена молба от 5.10.2021 г. Ищецът по делото М. Д. СЛ., ЕГН **********, с настоящ адрес : ****, чрез процесуалния си представител адвокат В.Н. от САК, със съдебен адрес: *** е предявил осъдителен частичен иск с цена от 50,00 лв. от общо 1060 лв. против ответното дружество „К. К. М.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Л. О. Т. и З. К. Я..

В проведеното първо и последно открито съдебно заседание предявеният частичен иск е изменен в пълен размер.

На основание чл.214,ал.1 ГПК, съдът е допуснал изменение на предявения от М. Д. СЛ., ЕГН ********** срещу „К. К. М.“ ЕАД, ЕИК ****, иск с правно основание чл. 23, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, с искане да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 50,00 лв. (петдесет лева), като частичен иск от сумата в размер на 1060,00 лв. (хиляда и шестдесет лева), представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба - 15.09.2021 г., до окончателното й изплащане, като същият се счита за предявен от датата на подаване на исковата молба - 15.09.2021 г., за сумата от 180,71 лв. (сто и осемдесет лева и седемдесет и една стотинки) - окончателен иск представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба - 15.09.2021 г., до окончателното й изплащане.

В исковата си молба ищецът чрез адв. В. Н. от САК е навел следните фактически и правни твърдения: На 14.11.2017 г. ищецът М. Д. СЛ. твърди, че сключил договор за 1 потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-1-9842-148844 с „К. К. М.“ ЕАД. В договора било посочено, че минималната сума, която може да бъде усвоена по кредита е 200.00 лева, кредитния лимит е 2000.00 лева, лихвения процент при максимален срок на кредита е 36 %, а Годишния процент на разходите при максимален срок на кредита е 50 % при подробно описани в договора допускания. В договора също така било посочено, че за кредита следва да бъде представено едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество.В чл. 2, ал. 2 от договора било посочено, че усвояването на суми се заявява от Кредитополучателя чрез подаване на искане за усвояване на място в търговски обект на дистрибутора, или посредством наличните канали за дистанционна комуникация като електронна поща, уеб-сайт, мобилни приложения, IM съобщения и кратки текстови съобщения и обаждане на кол център.

На същата дата /14.11.2017 г./ М.С. твърди, че подал Искане за кредитна линия № 100041405 до „К. К. М.“ ЕАД, с което помолил да му бъде направено предложение за условията, при които може да се усвои сума по кредит тип „Кредитна линия“ със следните параметри:

2000.00 лева - сума за усвояване.На същия ден на ищеца бил отпуснат заем в размер на 2000.00 лева. В погасителен план към кредит № 100041405 към договор за кредитна линия № 3-1-9842148844 било посочено, че погасителният план има силата на споразумение между страните относно размера на усвоената сума от 2000.00 лева за срок от 6 месеца, размерът на месечната погасителна вноска е 369.20 лева, като сумата от 2000.00 лева по кредита е усвоена в брой в търговския обект, където е подписан договора за кредит.Отново на същия ден /14.11.2017 г./ в изпълнение на договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-1-9842-148844 М.С. сключил Договор за възлагане на поръчителство с посочено от Заемодателя лице, а именно с „К. г.“ ЕООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****. В договора било уговорено, че същият влиза в сила в момента на неговото подписване, но ще породи действие само ако Кредитополучателят в петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по Договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ не осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица, наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от „К. К. М.“ ЕАД банка и не представи съответните доказателства за това.В договора било посочено, че за оценяването и поемането на задължението за поръчителстване по кредита, Клиентът заплаща на поръчителя възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на Клиента при получаване на кредити и други показатели, свързани с кредитоспособността и лоялността на Клиента, чиито конкретни размери при съответните условия са посочени в Погасителен план, неразделна част от този договор. Възнаграждението по смисъла на договора, представлявало сбора от вноските по Погасителния план.Също така било посочено, че Клиентът заплаща възнаграждението съгласно представения погасителен план по банковата сметка на Посредника /„К. К. М.“ ЕАД/, или в брой в търговските обекти на Посредника /,. К. К. М."“ЕАД/.

Твърди се, че на М.С. бил представен и погасителен план с включено възнаграждение за обезпечение, в който било посочено, че в случай на възползване от услуга за възлагане на поръчителство общо дължимата сума по усвоения кредит № 100041405 и възнаграждение за 2 предоставено поръчителство възлиза на: размерът на месечната погасителна вноска по кредита е 369.20 лева, размерът на възнаграждение за поръчителство е 140.80 лева месечно за 6 месеца (общо 3060.00 лева), общата сума на месечната вноска е 510.00 лева.

Във връзка с горните твърдения, ищецът отбелязва в исковата си молба, че под № 100041405 фигурирало единствено искане за кредитна линия. Изрично заявява, че след отправено от него искане не е сключван нарочен договор /а не искане/ за потребителски кредит № 100041405 с „К. К. М.“ ЕАД за сумата в размер на 2000.00 лева, както било посочено в представените погасителен план към искане за кредитна линия и погасителен план към договор за възлагане на поръчителство.

Ответното дружество, сочи ищеца, че му било предоставило единствено гореописаните погасителни планове, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /Преддоговорна информация/ и Общи условия.

Твърди се още, че М. Д. СЛ. погасил изцяло сумата по предоставения заем, а именно в общ размер на 3060.00 лева /включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство/ .

Последната била изплатена изцяло и единствено на „К. К. М." ЕАД.

На първо място счита ищеца, че гореописаните договори са нищожни /недействителни/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречали на законоустановените императивни правила. Смята, че процесните договори са нищожни на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК , тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Смята, че било нарушено изискването процесните договори да са сключени в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, да са написани по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договорите да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договорите. Счита, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.

11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК , тъй като не бил посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита.

За действителността на договора, подчертава в исковата си молба ищеца, че било необходимо в общия размер на кредита да е правилно посочена сумата, която реално подлежи на получаване от кредитополучателя, как се изплаща същата /в брой или по банкова сметка/ и кога следва да бъде изплатена.

В случая според ищеца било налице единствено формално посочване на размера на отпуснатия заем /2000.00 лева/. Също така липсвало посочване на начина, по който ще бъде изплатена сумата, както и в какъв срок. Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК , тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Счита, че в нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит не бил посочен размер на ГПР за конкретно предоставения кредит в размер на 3000.00 лева. Налице било единствено общо посочване на ГПР в сключения договор за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ № 3-1-9842-148844, който обаче се отнасял до всички възможни хипотези и суми, които можело да бъдат отпуснати на Кредитополучателя по време на действието на договора. Също така размерът на този ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично 3 да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.На отделно основание смята ищеца, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ ГПР от 50.00 %, че се намира в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора единствено бил посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36.00 %, без обаче да ставало ясно как тази стойност се съотнасяла към ГПР по договора. Освен посочената възнаградителна лихва, в съдържанието на договора не били включени всички останали такси и разходи (в това число възнаграждение по сключения договор за поръчителство), индивидуализирани по вид и размер, и водещи до различен размер на ГПР от посочения.

Съгласно Решение от 20.09.2018 г. по дело С-448/2017 г. на СЕС :цитира ищеца: „На непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуацията, в която в договора се съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. В подобна ситуация не може да се счете, че потребителят е напълно запознат с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор към момента на сключването му и следователно, че разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му „.

На следващо място ищецът смята, че в договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв /в размер на 106.00 % за конкретния договор, с който бил предоставена сумата в размер на 2000.00 лева/ бил над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК , като в тази връзка не била посочена и общата сума, дължима от ищеца. В договора за потребителски кредит тип „Кредитна линия“ било посочено, че за кредита следвало да бъде представено едно от следните обезпечения: поръчителство от две физически лица, наети на безсрочен трудово договор с минимално месечно брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500.00 лева, или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от Кредитодателя банка, или поръчителство от одобрено от Кредитодателя дружество