Решение № 78 от 02.03.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Пазарджик, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. П. при участието на секретаря Диана Мл. Т. като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20255200500843 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.

С решение №945/23.07.2025 г., постановено по гр.д.№1633/2025 г. по описа на РС – Пазарджик е осъдено Начално училище “Отец Паисий“- гр.Пазарджик, ЕИК 000341222, представлявано от директора Д. Т. да заплати на Г. Т. А., ЕГН ********** от гр.**** следните суми:

1/ сумата от 2 177.09 лв., представляваща увеличението на брутната работна заплата на ищцата за периода 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 16.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;

2/ сумата от 4 027.98 лв., представляваща увеличението на обезщетението по чл.222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.04.2025 г. до окончателното изплащане на сумата;

1

3/ сумата от 249.66 лв., представляваща увеличението на обезщетението по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 16.04.2025 г до окончателното изплащане на сумата.

Осъдено е Начално училище “Отец Паисий“- гр.Пазарджик да заплати на Г. Т. А., ЕГН ********** сумата от 950 лв. разноски по делото.

Осъдена е Г. Т. А., ЕГН ********** да заплати на Начално училище “Отец Паисий“- гр.Пазарджик, сумата от 17.75лв. разноски по делото.

Осъдено е Начално училище “Отец Паисий“- гр.Пазарджик да заплати по сметка на РС – Пазарджик държавна такса в размер на 258.12лв. и разноски за вещо лице 343.50 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Начално училище “Отец Паисий“- гр.Пазарджик чрез адв. П. с оплакване, че решението е неправилно. Формулирано е искане за отмяна в обжалваните части и вместо него да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни и недоказани, с присъждане на разноски. Поддържат се доводи, че разпоредбите на подписания на 10.08.2023 г. Анекс към Колективен трудов договор /КТД/ не се прилагат за служителите, освободени от заеманата длъжност преди подписването му. Твърди се, че планираното увеличение на индивидуалните работни заплати, макар и считано от задна дата - от 01.01.2023 г., ползва само педагогическия и непедагогически персонал, зает в училищното и предучилищното образование към датата на подписването на горепосочения Анекс. В случая ищцата не попадала в тази категория, тъй като е била освободена от системата на образованието преди посочената дата, а именно на 30.06.2023 г. Освен това, по делото не било доказано ищцата да е била член на синдикалната организация към 10.08.2023 г., 2 за да се приеме установено действие на разпоредбите на КТД от 06.12.2022 г., изм. с Анекс от 10.08.2023 г. спрямо трудовото правоотношение на ищцата. Напротив в случая от доказателствата по делото се установило, че ищцата е била член на Синдиката на българските учители до 30.06.2023 г., но нямало данни след пенсионирането й да е продължила да е член на синдиката или да е заплащала членски внос, т.е. членственото й правоотношение било прекратено преди сключване на анекса. С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Т.

А. чрез адв.П., в който се поддържа неоснователност на въззивната жалба, като са изложени подробни аргументи за правилност и законосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение.

Твърди, че ищцата, в съответствие с разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест, е установила всички указани за установяване обстоятелствата по делото. Искането е въззивната жалба да се остави без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. От адв. П. е постъпила писмена молба по хода на делото. Поддържа въззивната жалба и моли да се уважи.

В съдебното заседание въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от адв.П., която поддържа отговора на въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

3

Предмет на въззивно обжалване е решението на районния съд в частта, с която са уважени осъдителните претенции по чл.128, т.2 КТ, чл.224, ал. 1 КТ и чл.222, ал.3 КТ. В отхвърлителната му част решението не се обжалва и е влязло в сила.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по същество на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на събраните такива пред първоинстанционния съд.

След преценката им въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, установена от районния съд, която се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. Споделят се и изводите на районния съд за начина, по който следва да се ценят събраните по делото доказателства, разпределената доказателствена тежест, както и правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати към мотивите на първоинстанционния акт.

По направените оплаквания във въззивната жалба и доводи в отговора на въззивната жалба, въззивният съд намира следното:

Няма спор, че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, по което ищцата е полагала труд за периода от 01.09.1996 г. до прекратяването му със заповед от 30.06.2023 г., считано от 01.07.2024 г., както и че основанието за прекратяване на трудово правоотношение е поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищцата.

Не се спори, че на ищцата й се дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 11 брутни работни заплати, като заплащането на същото е предвидено и в самата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение.

Ответникът не оспорва, че при определянето на дължимите от него обезщетения и трудови възнаграждения не е съобразил Анекс №Д-01-192/10.08.2023 г. към КТД.

4

Спорът в настоящото производство единствено правен и се свежда до отговора на въпроса дали анексът от 10.08.2023 г. има приложение и по отношение на лицата, които към този момент вече са били с прекратени трудови правоотношения.

Действително, формирана е противоречива практика по този въпрос по идентични казуси, но настоящият съдебен състав при разрешаването му, приема, че изменението на КТД, извършено с Анекс №Д01- 192/10.08.2023 г., следва да намери приложение и за работниците и служителите, които към датата на сключването на Анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това, че в същия са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от 01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса. Т.е. придадено е ретроактивно действие на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД, в какъвто смисъл е и преобладаващата съдебна практика.

В чл.54 КТ законодателят е предвидил, че колективният трудов договор влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Съгласно чл.56 КТ колективният трудов договор може по всяко време да бъде изменен по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, като за измененията в колективния трудов договор се прилагат чл.53 и 54 КТ.

Съгласно чл.57 КТ, КТД произвежда правно действие и спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация страна по договора, в индивидуалните им отношения с работодателя.

В случая с приетото изменение на КТД с Анекс №Д01 192/10.08.2023 г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага, считано от 01.01.2023 г. за работните заплати на заетите в системата на образованието. Самият факт, че новият размер на трудовите възнаграждения е определен както със Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ на 5

01.08.2023 г.), така и с Анекса към КТД (сключен на 10.08.2023 г.), считано от 01.01.2023 г., означава, че както на закона, така и подзаконовите нормативни актове, свързани с преуреждането на заварените и уреждане на бъдещите трудови правоотношения в системата на образованието относно размера на работните заплати е придадено ретроактивно действие. Никъде в анекса не е посочено, че увеличението се отнася само за заетите в системата на образованието към датата на подписване на анекса. Нещо повече, липсва изрично изключване на лицата, чийто трудови правоотношения са прекратени към датата на сключване на анекса - 10.08.2023 г.

Ограничителното тълкуване, предложено от Министерството на образованието и науката и касаещо работещите в системата на образованието служители, които по една или друга причина са напуснали системата преди 10.08.2023 г., но са работили по трудово правоотношение до момента на напускането си след 01.01.2023 г. (и преди 10.08.2023 г.), не намира законова опора, тъй като нито в Закона за държавния бюджет за 2023 г. (обнародван в ДВ на 01.08.2023 г.), нито в Анекса към КТД (сключен на 10.08.2023 г.) се прави разграничение между момента на влизане в сила на анекса и на Закона за държавния бюджет за 2023 г. – от една страна, и момента, в който лицето има право да получи изменение в размера на трудовото си възнаграждение – от друга страна. Липсва и изрична норма, отричаща правото на работилите в системата на образованието през 2023 г. по трудов договор, но напуснали лица, да получат увеличение на заплатите за положения от тях през 2023 г. труд само поради факта, че са напуснали преди 10.08.2023 г.

В случай че се възприеме тезата, че лицата, работили в сферата на училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г., нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до тяхното 6 неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл.8, ал 2 КТ презумпция за добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. А за това не е налице нито законово, нито обосновано по правилата на формалната логика основание, а както бе обосновано и по-горе, извод в този смисъл не следва и от съдържанието на процесния анекс от 10.08.2023 г., в който изрично е предвидено да се прилага по отношение на педагогически специалисти, заемали съответната длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да се заема и към 10.08.2023 г. - от датата на формалното подписване на допълнителното споразумение към КТД.

Както беше пояснено по-горе, за да се прилага по отношение на ищцата и да породи действие по отношение на нея това изменение, тя трябва или да бъде синдикален член на сключилата го синдикална организация - в случая Синдикат на българските учители, или на основание чл. 57, ал. 2 от КТ да се е присъединила към него към момента на сключва към момента на сключването му.

Безспорно се установява от приетите по делото като доказателства - един брой служебна бележка, че от 1996 г. до 30.06.2023 г. ищцата Г. А. е била член на синдикалната организация, полагала е труд по трудово-правно отношение, поради което и има право да получи предвиденото в КТД увеличение на работната й заплата за този период, както и има право да получи обезщетенията по чл. 224 от КТ и чл. 222, ал. 3 от КТ, в размер съобразно размера на трудовото й възнаграждение за този период. Относно размера на претенциите съдът цени изцяло заключението на вещото лице по приетата без възражения от страните съдебно-счетоводна експертиза.