Решение № 173 от 18.12.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Берковица, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ ИВ. ЗДРАВКОВА Гражданско дело № 20251610100430 по описа за 2025 година

Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД е предявил искове с правно основание чл. 124 ал. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника М. И. Б. да заплати на ищеца сумата от 17 066.42 лева – падежирала и изискуема главница по Договор за потребителски кредит № Р***** от 07.03.2018г., сключен с Обединена Българска Банка /ОББ/ АД, ведно със законната лихва от 10.06.2025 г. до изплащане на вземането. Вземанията по процесния договор за потребителски кредит от 07.03.2018г. са прехвърлени от ОББ АД на ищеца с договор за прехвърляне на парични вземания /цесия/ от 15.12.2021 г. и приложенията към него.

Ищецът ЕОС МАТРИКС“ ЕООД твърди, че на 07.03.2018 г. между „Обединена Българска Банка“ АД и М. И. Б. – кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сумата в размер на 30000,00 лева за рефинансиране на текущи задължения, подробно описани в договора. Лихвеният процент към датата на сключване на договора е в размер на 7.2.%, а годишният процент на разходите е в размер на 7.8.%. Ответникът се е задължил да погасява задължението си на 1

60 месечни вноски ежемесечно. Крайният срок за издължаване на кредита е 08.03.2023г. Ищецът твърди, че след усвояване на кредита ответникът е погасил част от дължимите вноски, след което преустановил плащане. След преустановяване на плащанията е останало непогасено вземане в общ размер от 20 066.42 лева и договорна лихва 3196.20 лева. За част от сумата е образувано ч.гр.д. № */2*г. по описа на Районен съд Берковица и е издаден изпълнителен лист №*/1**г., по който е образувано изп. дело №**/20**г. по описа на ЧСИ Мая И. с рег. №748 с район на действие Окръжен съд Монтана.

Ищецът поддържа, че на 15.12.2021 г. процесното вземане било прехвърлено от „Обединена Българска Банка“ АД на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) и приложенията към него. Ищецът посочва, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите до длъжника е изпратено уведомление за цесията по пощата с обратна разписка на посочения в договора адрес на кредитополучателя – град Берковица, ж.к. Заряница, блок 3, етаж 3, ап. 8.

Писмото, съдържащо уведомлението за цесията, е върнато с отбелязване, че получателят е „заминал“. На същия адрес е изпратено ново уведомление за цесията и за предсрочна изискуемост чрез частен съдебен изпълнител като неговият призовкар не е открил никой на адреса след три посещения.

Впоследствие съобщението за извършената цесия и уведомлението за предсрочна изискуемост са получени в кантората на ЧСИ на 04.04.2025г. от изрично упълномощен адвокат на ответника. Наред с това ищецът моли съдът на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК да вземе предвид, че уведомлението за цесията е приложено и към исковата молба. Към настоящия момент ответникът не е изпълнил задълженията си, поради което ищецът моли за уважаване на предявения иск за сумата от 17 066.42 лева – падежирала и изискуема главница. Претендира присъждане на разноски и в условията на евентуалност при отхвърляне на иска прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответника.

Ответникът М. И. Б. в срока по чл. 131 ГПК твърди, че сключеният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 във връзка с чл. 11 от ЗПК.

Оспорва, че ищецът е придобил вземането от предишния кредитор, поради което ищецът не притежава процесното вземане и няма основание да претендира заплащането му от ответника. Прави възражение за изтекла погасителна давност за претендиране и събиране на вземанията по процесния 2 договор. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 124 ал. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че между неговия праводател и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за кредит, по което праводателят му е предоставил на кредитополучателя посочената сума, а кредитополучателят се е задължил да я върне в посочения срок, както и валидно извършване на цесия и съобщаването на ответника.

С Определение по реда на чл.140 ГПК от 08.10.2025г. съдът на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 от ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между Обединена Българска Банка /ОББ/ АД и М. И. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № РК1*** от ****г.

За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д.

№ 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.

Съдът е указал на страните, че с решението си ще се произнесе по действителността на процесния договор за потребителски кредит и наличието неравноправни клаузи в него и им е дал възможност за становище.

Преди да бъде разгледан въпросът за действителността на процесния договор за кредит следва да бъде установена материално-правната легитимация на ищеца тоест дали същият е носител на спорното материално право. Ищецът поддържа, че на 15.12.2021 г. процесното вземане било прехвърлено от „Обединена Българска Банка“ АД на ищеца по силата на Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) и приложенията към 3 него. Към исковата молба е приложен договор за прехвърляне на парични вземания от 15.12.2021г. между Обединена Българска Банка АД и ищеца. В чл.

2.1. от договора е посочено, че цедентът ОББ АД продава на ищца вземания, подробно описани в Приложение 1А – необезпечен портфейл и приложение 1Б – обезпечен портфейл към договора за цесия. По делото е приложено Приложение 1А към договор за прехвърляне на вземания между Обединена Българска Банка АД и ищеца от 10.12.2021г. /лист 64 от делото/. На страница 2 от приложението в отбелязан от ищеца с маркер ред е посочено името на ответника – М. И. Б., номер на договор LD****, ЕГН на ответника, размер на дълга 20 066.42 лева главница и 3 396 лева лихви. На първо място следва да бъде отбелязано, че е налице разминаване в датите на договора и приложението, като договорът за цесия е от 15.12.2021г., а представеното приложение се отнася за договор от 10.12.2021г. На следващо място цитираният в приложението договор не е със същия номер като процесния договор за кредит. Налице е съвпадение в търсените суми, но не е и в номера на договора. По делото няма данни и твърдения, че процесният договор за кредит има два различни номера. На предходния ред в приложението отново фигурира името на ответника, но с друг номер на договор и други задължения. Материално-правната легитимация в процеса не може да почива на предположения, а следва да бъде установено по категоричен начин, че ищецът е носител на спорното материално право. Материалната легитимация предпоставя съществуващо правоотношение, което определя, кой е носител на правото и кой на задължението. Липсата на материалноправна легитимация води до отхвърляне на иска като неоснователен, поради несъществуване на претендираното правоотношение или поради това, че други лица са неговите субекти - друг е правоимащия, респ. друг е длъжника. В настоящия случай не се установява, че ищецът е носител на спорните вземания, поради което искът следва да се отхвърли.

Поради това, че ищецът няма качеството на кредитор на ответника, е без значение дали процесният договор за цесия е съобщен на ответника, тъй като договорът за цесия не касае процесния договор за кредит. Не следва да бъдат обсъждани и останалите твърдения и възражения на страните, тъй като не се установи същите да са валидно обвързани от договорно правоотношение, прехвърлено на ищеца по силата на процесния договор за цесия.

При този изход на спора на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ответникът 4 има право на разноски. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства за извършването на разноски в размер на 2253.73 лева, от които 1936 лева за адвокатско възнаграждение и и 317.73 лева - депозит за вещо лице и пощенски разходи. Ищецът своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, по което съдът дължи произнасяне. Договореният и заплатен адвокатски хонорар е в минималния размер, предвиден в незадължителната за съда Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест/ в този смисъл Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, 4-то ГО/. В настоящия случай няма основание за намаляване на адвокатския хонорар с оглед размера на материалния интерес по делото, многобройните писмени доказателства и приета експертиза, както и извършените процесуални действия от адвоката, а именно явяване в съдебно заседание и изготвяне на няколко различни и подробни становища и писмена защита. Поради това ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника претендираните разноски в общ размер на 2253.73 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК

131001375, със седалище и адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк София № 1, сграда 15, вход А, ет. 4 срещу М.

И. Б. с ЕГН ********** от град *, ж.к. * блок *, вх. *, ет. *, ап. *, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 17 066.42 лева – падежирала и изискуема главница по Договор за потребителски кредит № *** от *.*.20**г., сключен с Обединена Българска Банка АД, ведно със законната лихва от 10.06.2025 г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК 131001375, със седалище и 5 адрес на управление гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк София № 1, сграда 15, вход А, ет. 4 да заплати на М. И. Б. с ЕГН ********** от град *, ж.к. *блок *, вх. *, ет. *, ап. * сумата от 2253.73 лева – разноски по делото

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________ 6