Решение № 253 от 05.11.2021, Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 253 гр. Видин,

05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин, административнонаказателен състав в открито заседание на тттридесетиддвадеседва двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева при секретаря

Мария Иванова и в присъствието на прокурора

Кирил Кирилов като разгледа докладваното от съдия

Антония Генадиева

Касационно АНД

№

227 по описа за

2021 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Г.А.Р. *** против решение № 127 / 22.04.2021г. по АНД № 636/2021г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 1786 – 02 / 2020г. от

06.04.2020г. на Началника на РУ гр.Видин, с което му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 000 лева на основание чл.38,ал.2 от Закона за националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 /ЗНССПЕЕН 112/.

В жалбата се развиват съображения, че решението на

ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че от установената фактическа обстановка става ясно, че не е извършено нарушението, за което е наложено наказание, както и твърди, че при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, с допускането на които е нарушено правото му на защита.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и съответно бъде отменено НП.

Ответната по делото страна, твърди, че решението на

ВРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендират се разноски за ю.к. възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е основателна.

Обстоятелствата, установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят отчасти и от Административният съд.

Установено е, че на 15.11.2019г., около

11,36 ч. в гр.Видин, касаторът подал сигнал на тел. 112, за това, че на влизане в кв.“Нов път“ по ул.“Незабравка“ в дясно хора колят прасета.

Последното е документирано в протокол. На място в гр.Видин на ул.“Незабравка“ отишъл служител на РУ Видин, който след проверка приел, че няма данни да е извършено такова деяние.

Въз основа на изложеното, на лицето, подало сигнал бил съставен АУАН от 23.03.2020г., в който била изложена посочената фактическа обстановка, като е прието, че подаденият сигнал на тел.112 е неверен. Впоследствие било издадено и НП, с което на Г.Р. на основание чл.38,ал.2 от ЗНССПЕЕН 112 е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева.

Въз основа на приетата фактическа обстановка

Видинският районен съд е приел, че Р. е осъществил състава на административното нарушение по чл.28,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения: Безспорно в конкретния случай при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които сами по себе си също водят до незаконосъобразност на обжалваното НП, тъй като са довели до нарушаване на правото на защита на нарушителя.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

Според касационната инстанция НП е незаконосъобразно. В конкретния случай при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.

Наказващия орган в НП е посочил, че касаторът виновно е нарушил чл.28,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, поради което и му е наложено наказание на основание чл.38,ал.2 от ЗНССПЕЕН 112.

Съгласно редакцията на чл.28,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112, забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Следователно, законът установява три отделни хипотези на нарушения:

1. ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, 2. автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и 3. ползването му за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

При това положение основен въпрос от значение за делото е коя от забраните визирана в чл.28,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 е нарушил касаторът: забраната за ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, забраната за автоматичното избиране на тел.112 или забраната за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. За да отговори на този въпрос съдът съобрази следното: разпоредбата на чл.3,ал.1 от ЗНССПЕЕН 112 сочи, че единният европейски номер 112 се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Посочената норма дава отговори на въпросите какво е предназначението на ЕЕН 112 и в какви случаи същия би следвало да се използва. Дава се отговор и на въпроса какво има пред вид закона под “помощ” и за кого следва да се отнася тя. Анализът на разпоредбата сочи, че сигналът за помощ следва да касае различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите, а не сигнал за извършване на определено административно нарушение или престъпление, което не е свързано с посочените рискове.

При индивидуализиране на административно-наказателната отговорност актосъставителят, както и наказващият орган следва точно да посочат кой именно законов текст е нарушен от уличения като автор на съответното деяние, което според Административния съд не е направено. Това е необходимо, както с оглед изричните разпоредби на чл.42,т.4 и 5 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН, така и за да бъде осигурена възможността на нарушителя да разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинен, за да може да организира пълноценно своята защита.

Респективно, неизпълнението на това задължение води, както до нарушаване на императивни правни норми, така и до съществено накърняване на процесуалните права на дееца.

В тази връзка следва да се отбележи, че самият законодател разграничава административните нарушения: ползване не по предназначение на ЕЕН 112 /чл.37 от закона/; предаване чрез ЕЕН 112 на неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ /чл.38,ал.1 от закона/; когато в случаите по ал.1 са мобилизирани ресурси на службите за спешно реагиране, ако не подлежи на по-тежко наказание, както и обезщетение за причинените на службите вреди /чл.38,ал.2/ или автоматичното избиране на 112 от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения /чл.38,ал.3/. Прави впечатление и размера на санкциите, предвидени в посочените разпоредби, които са различни.

След анализ на различните хипотези на нормата, се установява, че е налице несъответствие между установеното от фактическа страна с правната квалификация на деянието, което се твърди, че е извършено от нарушителя. От така приетото като нарушение не става ясно дали органът приема, че по тел. 112 са подадени неверни данни, както и дали в случая са мобилизирани ресурси на службите за спешно реагиране, за да се наложи наказание по чл.38,ал.2 от ЗНССПЕЕН 112. Следва да се посочи, че описаното несъответствие представлява съществено процесуално нарушение, което води до нарушаване на правото на защита на нарушителя и в тази връзка е самостоятелно отменително основание. В АУАН и в НП е описано от една страна подаването на неверни данни по спешен телефон 112 за това, че „хора колят прасета“ въпреки наложената забрана за това с оглед „Африканска чума по свинете“ през този период от време. А от друга страна наложеното наказание е във връзка с мобилизирането на ресурси на службите за спешно реагиране, каквито обстоятелства не се твърдят, а и във връзка с тях не са събирани доказателства по делото. За предаването на неверни или заблуждаващи сигнали се налага наказание по чл.38,ал.1 от закона – „глоба“ в размер от 2 000 до 5 000 лева, което е посочил и ВРС в мотивите си, но въпреки това с решението е потвърдено НП, с което е наложено наказание по чл.38,ал.2 от с.з.

– глоба в размер на 10 000 лева. Наложеното наказание обаче не е на основание на посочената разпоредба, а на основание чл.38,ал.2 от ЗНССПЕЕН 112. Описанието на нарушението в АУАН и НП трябва да съответства на посочената като нарушена правна норма, която от своя страна е необходимо да съответства на санкционната такава. Не е така в конкретния случай, което безспорно е нарушение на процесуалните правила.

За пълнота на изложението следва да се има предвид и следното: установената по делото фактическа обстановка, по която страните не са спорили е, че административно-наказаният Р. е подал сигнал на спешен номер 112, адресиран до полицейските органи, с цел да ги уведоми за извършването на нарушение. От доказателствата по делото е видно, че подателят на сигнала е бил убеден, че такова се извършва. Последното е потвърдено и от друго лице, което е било свидетел на извършващото се, което лице също се е обадило.

При тази фактическа обстановка неправилно сигналът на Р. до полицейските органи е бил квалифициран от полицейските служители като „невярно съобщение“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на Закона за ЕЕН 112 вр. с чл.28,ал.1 и чл.38,ал.2 от с.з. В подадения сигнал на първо място липсват твърдения за необходимост от спешна помощ с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Последното е видно от изготвения и приложен по делото протокол от проведения разговор по тел.112.

Следва да се отбележи, че подателят на сигнала нито е компетентен, нито е длъжен да осигури и да докаже пред органите на МВР твърденията си, че евентуално се извършва или ще се извърши престъпление или нарушение.

Установяването на противоправното деяние е задача, възложена на органите на МВР със Закона за МВР. В съответствие с тези свои задължения законосъобразно полицейските органи са се отзовали на подадения сигнал за евентуално извършване на нарушение / престъпление, тъй като дейността по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения е тяхна основна дейност, възложена им със закон, видно от чл.30а,ал.1 от ЗМВР.

Това, че полицейският екип получил сигнала чрез телефон 112 е квалифицирал сигнала като спешен, както и обстоятелството, че не установил извършване на престъпление или нарушение, тъй като не е установил хора, които да „колят прасета“ въпреки наличието на забрана за това, така както е посочил подателя на сигнала, не означава, че последния е нарушил забраната по чл.28,ал.1 от Закона за ЕЕН 112, като е подал неверни или заблуждаващи сведения. От така подадения сигнал е явно, че полицейските органи са сезирани за осъществяване на превантивните си функции, възложени им със Закона за

Министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.30а,ал.1 и ал.2,т.3 и т.4 от ЗМВР, превантивната дейност е дейност по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, която се осъществява чрез индивидуална и обща превенция. Според ал.2 дейността по ал.1 се осъществява чрез: 3. разработване и осъществяване на мероприятия за установяване на лица, замислили или подготвящи престъпления или други правонарушения, и вземане на мерки за разубеждаването им; 4. осъществяване на мероприятия за преустановяване на изпълнителното деяние, предотвратяване настъпването на престъпните му последици и ограничаване на техните размери.

ЗНССПЕЕН 112 урежда обществени отношения, различни от дейността по предотвратяване и пресичане на престъпления и други правонарушения, възложена на служителите на МВР. Целта на този закон, съгласно чл.2 от същия е да осигури намесата на службите за спешно реагиране при получаване на сигнал за помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. Сочената за нарушена норма на чл.28,ал.1 от Закона, както и санкционната норма на чл.38,ал.2 не могат да се разбират и тълкуват в противовес и при несъответствие с тази цел, която е изрично посочена в чл.2 на същия и е получаване на помощ от службите за спешно реагиране при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите. В съответствие с тази цел следва да се разбират и ползваните в ЗНССПЕЕН 112 понятия „неверни и заблуждаващи съобщения“, т.е те следва да се разбират като неверни и заблуждаващи съобщения, съдържащи сигнали за нужда от спешна намеса с цел оказване на спешна помощ.

Разпечатката съдържа 54 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64659720-512b-4af7-a542-ec2aa58fbe90