Определение № 1462 от 24.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1462 гр. София, 24.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20258002101194 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2405/05.02.2025 г. на Д. Г. В., Д. Й. В. и Д. Х. Я., [населено място], чрез пълномощника адвокат В. Г., срещу въззивно решение № 1028/03.12.2024 г. по в. гр. д. № 1131/2023 г. на Окръжен съд - Бургас.

В касационната жалба се поддържат оплаквания, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Следва ли наследството да е прието, за да се счита, че има осъществено владение от наследниците на един недвижим имот от момента на откриване на наследството? Ако невладеещите наследници са приели наследството десет години след неговото откриване, следва ли да се приложи презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между сънаследниците досежно установената от сънаследник фактическа власт върху целия наследствен имот; 2. Чия е доказателствената тежест в производството при оспорване на нотариален акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, когато оспорващата страна не се легитимира с нотариален акт досежно правото си на собственост върху имота; 3. Следва ли съдът да постанови акта си, след като анализира всички доказателства – писмени и гласни, от приобщения доказателствен материал в тяхната съвкупност и да осъществи преценката си на релевантните за спора факти, като изхожда от логическите, опитните и научните правила, обезпечаващи истинността на неговите констатации, за да бъде обосновано съдебното решение по делото;

1

4. Задължен ли е съдът при преценката на събраните гласни доказателства да изложи подробни мотиви кои от тях и защо възприема като обективно и безпристрастно дадени и защо дава вяра на показанията на едната група свидетели пред тези на другата група, следва ли достоверността на свидетелските показания да се преценява с оглед всички доказателства по делото; 5. Следва ли с решението по чл. 344 ГПК съдът да допусне делбата като определи действителните квоти на съсобствениците на процесния имот; 6. Какъв е начинът, по който следва да бъдат определени правата на съсобствениците в придобит по наследство недвижим имот, когато към него е присъединена площ от съседен поземлен имот по споразумение със собственика му приживе на наследодателите и последните не са притежавали надлежен документ за правото на собственост върху тази площ, а и към момента на смъртта им не е бил изтекъл десетгодишен срок за придобиването й по давност от последните.

Ответниците по касация община Созопол, чрез адвокат Л. А., А. Н. С., Д. Н. К. и А. И. К., чрез адвокат Д. С., са подали писмени отговори в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Община Созопол счита, че касационната жалба е неясна. Останалите ответници поддържат липса на основания за допускане на касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество.

Претендират се разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е отменено решение № 682/27.03.2023 г. по гр.д. № 2939/2022 г. на Районен съд – Бургас в частта, с която е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], община Созопол, с площ от 898 кв.м., с адрес: [населено място], [улица] при квоти между страните: 0,7425 % за Д. Г. В., 0,12375 % за А. Н. С., 0,12375 % за Д. Н. К. и 0,01 % за община Созопол. Вместо него е постановено друго, с което е допуснато извършване на съдебна делба на поземления имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], с площ от 898 кв.м., при квоти от 73,519% за Д. В., 12,389% за А. С., 12,389% за Д. К., 0, 891% за община Созопол и 0,813% за Д. Я.. В останалата част, с която: 1/ е допусната съдебна делба между Д. В., А. С., Д. К. на сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], със застроена площ от 66 кв.м., ведно със съответното право на строеж върху терена, и на сграда с идентификатор **** по КК и КР на [населено място], със застроена площ от 28 кв.м., ведно със съответното право на строеж върху терена, при квоти от 0,50% за Д. В., 0,25% за А. С. и 0,25 % за Д. К.;

2/ признато е за установено по отношение на А. С., Д. К. и А. К., че Д. Я. не е собственик на „243,8/898 кв.м. идеални части“ от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], на 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор **** и на 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор ****; 3/ отменен е на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение от 14.04.2022 г., първоинстанционното решение е потвърдено.

2

Въззивният съд е приел, че на 12.06.1986 г. Х. Г. Л. и А. А. Л. с констативен нотариален акт са признати за собственици по покупка и давностно владение на дворно място, представляващо парцел *-* в кв. 17 по плана на [населено място], цялото с площ от 870 кв. м., от които собствено място 862 кв. м., заедно с построената в него масивна едноетажна жилищна сграда и салма. На 09.06.1994 г. Х. и А. Л. са дарили на внучката си Д. Г. В. 1/2 ид. ч. от процесното дворно място, с неуредени регулационни сметки за 8 кв.м., с право на ползване на северната половина от парцела, заедно с направените подобрения, както и с право на строеж на жилищна сграда. Правото на строеж е реализирано от Д. В., като е построена сграда с идентификатор ****. Х. Л. е починал на 08.01.2005 г., а А. Л. - на 07.03.2006 г., като са оставили законни наследници Д. Я. и Н. Х. Г.. На 24.10.2007 г. Н. Г. е починал, оставяйки за наследници ищците А. С. и Д. К.. На 22.01.2020 г. Д. Я. е дарила на дъщеря си Д. В. 215,20/898 ид.ч. кв. м. от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 898 кв.м., както и по 1/2 ид. ч. от построените в него сгради с идентификатори **** и ****.

На 14.04.2022 г. с констативен нотариален акт за собственост по давностно владение Д. Я. е призната за собственик на 243,8/898 кв. м. ид.ч. от процесния поземлен имот, както и на по 1/2 ид. ч. от построените в него сгради с идентификатори **** и ****. По делото са приети данъчни декларации от 29.06.2020 г. и 04.04.2022 г., подадени съответно от Д. В. и Д. Я., в които като съсобственици на процесните имоти са посочени А. С. и Д. К., кореспонденция между А., Д. и Д. от края на 2021 г. и началото на 2022 г. за определяне на цена за изкупуване на имотите и прекратяване на съсобствеността върху тях, както и два броя експертни оценки на имотите за определяне на пазарна стойност към 09.07.2019 г. и 16.09.2021 г. От заключението по техническата експертиза е установено, че сградите с идентификатори **** и **** са в лошо състояние и негодни за ползване. Свидетелите Г. и Х., колеги на Д. К. и Д. В., са посочили, че през 2017 г. на работното място двете са водели разговори за прекратяване на съществуващата съсобственост чрез изкупуване на притежаваните идеални части, като е възлагано извършване на пазарна оценка на имота, но не е постигнато споразумение за цената. Свидетелката М., е заявила, че А. С. е посещавала имота само за оглед, като след смъртта на наследодателите никой не е живял в него.

Свидетелите С., А. и Т., жители на [населено място], са посочили, че след смъртта на наследодателите за наследствения имот се е грижила Д. Я., която е поддържала двора и градината, а в южната част на градината е поставила парник. Съдът е приел от удостоверение на община Созопол, че поземлен имот с идентификатор *** с площ от 898 кв.м. попада в УПИ * в кв. 17 по ЗРП на [населено място], съответстващ на бивш УПИ *-* по плана на селото от 1971 г., в който община Созопол участва с площ от 8 кв.м. Според техническата експертиза различието от 25 кв.м. в площта на поземления имот по регулационния план от 1971 г. и този от 2007 г. се дължи на промяна на западната дворищнорегулационна граница, която е изместена към УПИ *-*, а остатъкът от 3 кв.м. се дължи на неприложена северна улична регулация. Според вещото лице оградата на място съответства на отразеното в кадастралната карта и на регулационния план от 2007 г. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че е неоснователно възражението на ответниците за частична недопустимост на отрицателния установителен иск в частта, надхвърляща 3 идеалните части, получени по наследство от ищците, върху дворното място. По силата на КНА Д. Я. се легитимира като собственик на съответните идеални части от дворното място, вкл. за такива над придобитите по наследство от ищците, като те безспорно засягат и биха имали значение върху квотата от съсобствеността на ищците при уважаване на иска, съответно е налице правен интерес за предявяването му. Посочено е, че в отношенията между сънаследници презумпцията на чл. 69 ЗС е неприложима. Сънаследникът, който твърди, че е завладял частите на останалите сънаследници в съсобствеността, трябва да докаже, че е променил държането на тези части във владение. Промяната в намерението за своене следва да се манифестира пред останалите сънаследници. След смъртта на общите наследодатели ответницата Д. Я. е посещавала редовно имота, поддържала е южната му половина и е полагала грижи за дворното място. Съдът е посочил, че тези дейности представляват действия по обикновено управление и поддържане на съсобствен имот и сами по себе си не доказват промяна в намерението, с което той е владян. Не са установени фактически действия, с които тя да е отблъснала владението на останалите сънаследници.

Упражнената от нея фактическа власт не е съпроводена с отричането на правата на ищците, като е прието, че с подадената данъчна декларация Д. Я. дори е признала права им на съсобственици. От показанията на свидетелите също ставя ясно, че през 2017 г. са водени разговори за прекратяване на съсобствеността между страните. Същите съответстват на представените по делото експертни оценки за пазарната стойност на процесните имоти, във връзка с преговорите за изкупуване между тях. Изложени са съображения, че не са предприети действия, обективиращи намерение за своене, и по отношение на сградите в имота. Вещото лице е посочило, че те са в много лошо техническо състояние, не са извършвани ремонтни дейности, а от 2007 г. никой не е живял в тях. Приет за доказан е и фактът, че ищците са разполагали с ключ за имота, доколкото за изготвяне на експертните оценки за пазарната стойност на имотите е осигуряван достъп в различни периоди.

Направен е извод, че Д. Я. не е придобила по давност посочените в констативния нотариален акт идеални части от процесните недвижими имоти. Като неоснователно е преценено и възражението за придобиване по давност на увеличената площ от имота в резултат на различия в регулационните планове. От заключението по техническата експертиза, както и от свидетелските показания на свидетеля А. С. съдът е установил, че разликата от 25 кв.м. в плановете от 1971 г. и 2007 г. се дължи на преместване на оградата от процесния УПИ *-* към съседния УПИ *-* и не представлява придаваемо място по регулация. Според вещото лице оградите на място съответстват на отразените кадастрални граници и се владеят на място от собствениците на УПИ *-*. Посочено е, че съобразно практиката на ВКС, в случай на придаваеми части съсобствениците придобиват права върху придадената част при съотношението, при което съпритежават имота към момента на влизане в сила на заповедта за изменение на регулационния план. Аналогично увеличеният размер на площта на имота с плана от 2007 г. следва да счете като придаден към съсобствениците, които са притежавали съответни ид.ч. от собствеността върху поземления имот към този момент, сред които безспорно е и ответницата Д. Я.. Последната обаче не е доказала тяхното придобиване по давност в индивидуална собственост. За безспорно е 4 прието, че община Созопол е собственик на 8 кв.м. от процесния поземлен имот, т.е. 0,89%.

Разпечатката съдържа 26 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64651e9e-368a-4403-89ca-3c4f6ddaf9ac