Определение № 20018 от 05.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20018 гр. София, 05.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Частно гражданско дело № 20251110100579 по описа за 2025 година

Производството е образувано по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.

По постъпилото заявление, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Длъжникът Н. Г. В. е депозирал в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК писмено възражение, намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо С разпореждане от 30.01.2025 г. е указано на заявителя А ЕАД, ЕИК: ****, че може, в едномесечен срок от съобщението, да предяви иск за установяване на вземането си по Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 09.01.2025 г. по ч.гр.д. № 579/2025 г. на СРС срещу Н. Г. В. с ЕГН: **********, като доплати дължимата държавна такса в размер на 25 лева и в същия срок представи по настоящото дело доказателства за предявяване на иска. В указания му едномесечен срок заявителят не е представил доказателства за предявяване на установителен иск срещу длъжника за вземанията си по заповедта.

С Определение №12093/13.03.2025 г. е обезсилена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.01.2025г. по ч.гр.д. №579/2025 г. на СРС и е прекратено производството по частно гражданско дело № 579/2025 г. по описа на Софийския районен съд.

С молба с вх.№ 99742/20.03.2025, подадена от адв. М. Л. Л. с ЕГН **********, процесуален представител на Н.

Г. В. е поискал допълване на Определение: №

12093/13.03.2025г. по ч.гр.д. №579/2025 г. на СРС в частта за разноските. Иска се да бъде осъден заявителят да заплати на адвоката възнаграждение за заповедното производство в размер на 400 лева.

Препис от молбата е изпратен за отговор на заявителя, като в дадения срок е изложено становище, че искането е неоснователно., като в случай, че се определи възнаграждение, то следва да е в размер на 50 лева.

С Определение № 14545/27.03.2025 г. е намерено искането за искането за частично основателно и е допълнено Определение № 12093/13.03.2025г. по ч.гр.д. №579/2025 г. на СРС, като съдът е осъдил А ЕАД с ЕИК: ****, да заплати на адв. М. Л. Л. с ЕГН **********, адвокатски хонорар в размер на 50 лева.

С Определение № 8186 от 24.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 4394/2025 г. по 1 описа на СГС, ЧЖ-III-В, съдът е прекратил производството и делото е върнато на настоящия съдебен състав за осъществяване на процедура по поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Определение № 14545/27.03.2025 г., постановено по гр. д. № 4394/2025 г. по описа на СРС, 46 състав, като е поставено след това делото ведно с частната жалба да бъдат изпратени по компетентност на СГС. Въззивният съд е приел, че в мотивите на обжалваното определение първоинстанционният съд е формирал воля за частично отхвърляне на молбата по чл. 248 ГПК, но е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на същото, тъй като в него липсва отражение на така формираната воля, т. е. отхвърлителен диспозитив, който би следвало да бъде и предмет на обжалването пред СГС.

По изложените съображения въззивният съд е приел, че преди разглеждане на частната жалба по същество делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за поправка на допусната ОФГ.

Съдът намира, че не е налице очевидна фактическа грешка.

По отговорността за разноски съдът се произнася при постановяване на всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ГПК са посочени задължителните реквизити на съдебното решение, като сред тях са това, което постановява съдът по съществото на спора /т. 5/, както и в тежест на кого се възлагат разноските. От изложеното следва, че процесуалният закон вменява задължение за съда да посочи единствено в тежест на кого се възлагат разноските, съответно техния размер– чл.

236, ал. 1, т. 6 ГПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че произнасяне в диспозитива е дължимо единствено в случаите на уважаване на направено искане за разноски. При неоснователност на искането за разноски, включително частична такава, съдът излага съображения единствено в мотивите на съдебния акт. В случая съдът се е произнесъл по направеното искане за изменение на определенито в частта за разноските, като е постановил осъдителен диспозитив само за частта от претендирания общ размер, която е приел в мотивите си за доказана по основание и размер.

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 250, ГПК, Софийският районен съд ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 12093/13.03.2025г. по ч.гр.д. №579/2025 г. на СРС.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2