Решение № 26 от 08.04.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1948/2020
- Вид
- Решение № 26
- Подписан
- 08.04.2021
- Състав
- Светлана Иванова Изева, Радостина Ангелова Стефанова, Силвия Алексова
Цитирани разпоредби
- чл.124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433,ал.1,т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.112 · Закон за задълженията и договорите
- чл.66 · Закон за задълженията и договорите
- чл.130,ал.2 · Закон за съдебната власт
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 26 гр. Пловдив , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Членове:
Светлана И. Изева
Радостина А. Стефанова
Силвия Л. Алексова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана И. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20205300501948 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК във вр.с чл.439 от ГПК.
С решение № 2497/17.07.20г.на ПдРС,22-ри гр.с.,постановено по гр.д.№ 20098/19г.е отхвърлен като неоснователен предявения от И. А. Б.,ЕГН-********** против „ЕОС Матрикс“ЕООД,ЕИК-131001375,със седалище гр.София отрицателен установителен иск за признаване за установено между страните,че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 7456,93лв.-главница по договор за потребителски кредит № FL645345/03.07.12г.,сключен с „Юробанк България“АД; 410,13лв.-договорна лихва за периода 03.08.12г.03.08.13г.;8,60лв.- лихва за забава за периода 04.08.13г.-20.02.14г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 10.03.14г.до окончателното изплащане,както и сумите от 157,51лв.държавна такса и 451,52лв.-адвокатски хонорар,за които суми е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3767/14г.по описа на ПдРС и е образувано изп.дело № 1130/14г.по описа на ЧСИ К.Павлов,поради погасяването им по давност и липса на материално-правна легитимация на ответника по отношение на вземането.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от И. А. Б. чрез процесуалния ѝ представител адв.С.Б.,в която са изложени твърдения за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и задължителната съдебна практика и за необоснованост.Жалбоподателката твърди,че съдът неправилно е приел,че по изп.дело № 1130/14г.по описа на ЧСИ К.Павлов давността е била прекъсната на 11.03.16г.с подаване на молба от взискателя за конституирането му като взискател.Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго,с което да се уважат предявените претенции.Претендират се разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК от въззиваемото дружество „ЕОС Матрикс“ЕООД е постъпил писмен отговор,в който въззивната жалба се оспорва с твърдения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение на ПдРС.Претендират се разноски за юристконсултско възнаграждение.При условията на евентуалност 1 се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Пловдивският окръжен съд,след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл.269,изр.2 от ГПК по правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата,доколкото не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба,както и не се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила,обосноваващо служебно събиране на доказателства.
Пред ПдРС са предявени отрицателни установителни искове на осн.чл.124,ал.1 от ГПК във вр.с чл.439 от ГПК.
В исковата молба ищцата И. А. Б. е изложила съображения,че е длъжник по изп.д.№ 1130/14г.по описа на ЧСИ К.Павлов,рег.№ 824 на КЧСИ,образувано на 07.04.14г.от „Юробанк България“АД въз основа на изпълнителен лист от 13.03.14г.,издаден по ч.гр.д.№ 3767/14г.на ПдРС в полза на банката,чийто частен правоприемник (по договор за цесия от 18.01.16г.) се явява ответното по делото дружество,което е конституирано като взискател на мястото на първоначалния такъв в хода на изпълнителното производство.Материално-правното основание за издаването на изп.лист е договор за потребителски кредит № *******г.,сключен между ищцата и „Юробанк България“АД,като банката подала заявление по чл.417 от ГПК и съответно се снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изп.лист по чл.417 от ГПК,срещу която заповед ищцата не е подала възражение.
Ищцата твърди недължимост на вземането на ответника против нея,като се позовава на две фактически основания.Първото,че ответникът не е носител на вземането по изп.лист,тъй като е конституиран като взискател по изп.дело на базата на договор за цесия,с който не е било прехвърлено на ответника процесното вземане,както и че ищцата като длъжник не е била уведомена за цесията.
Второто основание касае погасяване на задължението поради изтекла погасителна давност.Същата изтекла най-късно на 08.04.19г.,тъй като последното валидно изпълнително действие преди перемирането на изпълнителното дело било от 07.04.14г.,когато първоначалният кредитор подал молба за образуване на изпълнителното дело и възложил права на ЧСИ К.Павлов по чл.18 от ЗЧСИ,както и поискал опис на дв.вещи.За периода от 07.04.14г.до 07.04.16г. не били нито поискани,нито предприемани изпълнителни действия спрямо длъжницата,поради което на 08.04.16г.делото се перемирало по силата на закона.Тъй като давността за главницата била петгодишната такава по чл.112 от ЗЗД,то всички последващи изп.действия след 08.04.16г.не водели до прекъсване на давността ,която изтекла на 08.04.19г.
Ответникът е оспорил исковете,като е твърдял,че цесията е надлежно съобщена на длъжника,но дори и да се приемело,че не му е съобщена,нямало пречка съобщаването да настъпи в рамките на исковия процес.Заедно с отговора е приложил и уведомление за цесия до ищцата и иска съда да приеме уведомяването на същата като факт,настъпил в хода на производството,от значение за спорното право на осн.чл.235,ал.3 от ГПК.Счита,че не е изтекла предвидената в закона давност,като не е бездействал в изпълнителното производство и периодично е предприемал множество изпълнителни действия,довели до прекъсването на давността.
От фактическа страна по делото се установява следното:
Безспорно е,че срещу ищцата в полза на „Юробанк България“АД е издаден изп.лист от 13.03.14г.,издаден по ч.гр.д.№ 3767/14г.на ПдРС за претендираните суми-7456,93лв.главница по договор за потребителски кредит № **********,сключен с „Юробанк България“АД; 410,13лв.-договорна лихва за периода 03.08.12г.- 2
03.08.13г.;8,60лв.- лихва за забава за периода 04.08.13г.-20.02.14г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 10.03.14г.до окончателното изплащане,както и сумите от 157,51лв.държавна такса и 451,52лв.-адвокатски хонорар.Безспорно е също,че срещу издадената по ч.гр.д.№ 3767/14г.на ПдРС заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК длъжницата не е подала възражение и заповедта е влязла в сила на 27.06.14г.
Въз основа на издадения изпълнителен лист банката е образувала пред ЧСИ К.Павлов изп.дело № 1130/14г. на 07.04.14г.,като с молбата за образуване на изп.дело е възложила на ЧСИ правата по чл.18 от ЗЧСИ.
На 10.04.14г.е наложен запор върху тр.възнаграждение на ищцата,като запорното съобщение е връчено на работодателя на 28.04.14г.Запорът не е наложен успешно,тъй като Б. е напуснала работата си.
На 01.03.16г.ЧСИ е насрочил опис на дв.вещи,видно от разпореждането на л.128 от делото,за който няма данни да е съобщаван на страните.
На 11.03.14г.постъпва молба от „ЕОС Матрикс“ЕООД да бъде конституиран като взискател по делото в качеството му на цесионер по сключения с „Юробанк България“АД договор за цесия,която молба е уважена от ЧСИ с разпореждане от същата дата.
На 06.02.17г.ЧСИ насрочва опис на дв.вещи на длъжника на адреса му в **********за 23.03.17г.На 17.02.17г.е наложен запор върху тр.възнаграждение на длъжника,като запорното съобщение е получено от работодателя на 10.08.17г.На 07.08.17г.е уведомена и Б. за наложения запор със съобщение.И този запор е неуспешен,тъй като ищцата е напуснала работа към момента на връчването на запорното съобщение.
На 27.08.18г. постъпва молба от взискателя с искане за прилагане на конкретен изпълнителен способзапор на банковите сметки на длъжника.
За да отхвърли предявените искове по чл.439,ал.1 от ГПК,районният съд е приел,че ищецът е уведомен надлежно за цесията с връчването на отговора на исковата молба,в който се съдържа уведомление за цесията.Връченото уведомление в хода на процеса съдът е взел предвид по реда на чл.235,ал.3 от ГПК,поради което е приел,че ответникът е материално правно легитимиран да търси вземането по изпълнителния лист от ищцата.Районният съд е приел,че прехвърлянето на вземането е надлежно,който извод се споделя и от настоящата инстанция.
По отношение на доводите за изтекла погасителна давност първостепенният съд е приел,че се касае за петгодишната погасителна давност,обсъдил е възражението за неприложимост на постановките на ТР №2/2013г на ОСГТК на ВКС,като го е намерил за неоснователно.Позовал се е на цитираното тълкувателно решение,като е счел,че действията на ЧСИ и взискателя: от 07.04.14г.с молбата на взискателя за възлагане по реда на чл.18 от ЗЧСИ,от 10.04.14г.за налагане на запор върху тр.възнаграждение на Б.,от 11.03.16г.с конституирането на „ЕОС Матрикс“ЕООД като взискател по изп.дело,от 06.02.17г.с насрочения опис на дв.вещи,от 17.02.17г.за наложен запор върху тр.възнаграждение на ищцата и от 27.08.18г.с молбата на взискателя за налагане на запор на банкови сметки на Б.,са прекъсвали погасителната давност за вземането.Не е приел само,че насроченият опис на дв.вещи о т 01.03.16г.е прекъснал давността.Така е стигнал до извод,че изп.дело не се е перемирало,взискателят не е бездействал,а е поддържал висящността на изп.производство.
Настоящата инстанция намира от правна страна следното:
Нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК предвижда изп.производство да се прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изп.действия в продължение на две години,като изключение от това правило правят делата за издръжка.Съгласно трайната съд.практика и задължителните указания,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.15г.по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на ВКС,давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,а именно-насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,присъединяването на кредитор,възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,извършването на опис и оценка на вещ,назначаването на пазач,насрочването и извършването на продан и т.н.до постъпването на парични суми от проданта или от плащания от трети лица.Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и 3 разноски по извършването на изп.действия,изграждащи посочения от него изп.способ.Съгласно същото ТР не са изп.действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането и връчването на ПДИ,проучването на имущественото състояние на длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила разпределение.
Първият въпрос,на който следва да се отговори,е свързан с възражението,направено от ответникавъззиваем в наст.производство относно неприложимостта на ТР № 2/26.06.15г.към настоящото дело,тъй като се твърди,че това ТР поражда действие занапред,поради което приложение в случая следвало да намери отмененото с това ТР ППВС № 3/18.11.80г.,с което е прието,че давност не тече по време на изпълнителния процес.Това становище не се споделя от настоящата инстанция.Съгл.чл.130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения,които са в сила,са задължителни въобще,а не само по отношение на действието им от датата на приемането за напред.Не са предвидени и ограничения на обратното действие само до даден момент.В преобладаващата си практика ВКС приема,че със задължителните указания на тълкувателното решение се дава тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма,а не се създава ново правило за поведение,действащо за в бъдеще,поради което същото има действие от влизането в сила на самия закон,чийто смисъл изяснява.(в този смисъл определение № 53/26.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№ 1049/18г.;определение № 38/02.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№325/18г.,определение № 20/12.03.19г.на ВКС по гр.д.№ 7/19г.).Ето защо не следва в настоящия казус да се прилага отмененото ППВС № 3/80г.,а цитираното тълкувателно решение № 2/26.06.15г.
Разпечатката съдържа 37 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64629d56-6d0d-4216-b784-479b15d2a2af