Решение № 696 от 22.12.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 696 гр. Велико Търново, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгoстинов

Радка Цариградска при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело № 20234100500951 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази :

Производството по делото е образувано въз основа на подадена от Г. Т.

Т. въззивна жалба против Решение № 654/19.10.2023г. по гр.д. № 994/2023г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, с което са отхвърлени предявените от Г. Т. Т., ЕГН ********** срещу Поделение за товарни превози Горна Оряховица, , ЕИК ........ искове с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 87/06.03.2023 г. на Директора на Поделение за товарни превози Горна Оряховица на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност "помощник-машинист, локомотивен" и за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от 10.03.2023 г.

10.09.2023 г. в размер на 6000 лв., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2023 г. до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост, както следва:

Съдът не се е произнесъл по възражението на жалбоподателя- ищец в първоинстанционното производство, че заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение е немотивирана и че това го е препятствало той да упражни правата си и да изложи аргументи , с които да обори тази 1 незаконосъобразност. Не са посочени фактическите основания , на които работодателят е уволнил ищеца.

Тезата на работодателя, че заповедта за прекратяване само констатира изтеклия срок на предизвестие е несъстоятелна, защото не може да се прецени дали работодателят е решил да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в предизвестието фактическо основание или на друго фактическо основание.Така съдът не може да извърши проверка за законосъобразност на уволнението.

Развиват се подробни съображения относно това защо следва да е мотивирана заповедта за уволнение.

Отправя се искане към съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно решение в неговата цялост и да уважи предявените искове.

В постъпил в законоустановения срок отговор на въззивната жалба ответникът по същата заема становище за нейната неоснователност. Навежда доводи, че уволнението на ищеца не е извършено със заповедта на работодателя, тъй като нейната единствена функция е да осведоми длъжностните лица от администрацията на работодателя и уволнения работник какви обезщетения следва да му бъдат начислени и изплатени.

Навежда доводи относно редовността на връчване на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

Развива подробни съображения по оплакванията в жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Относно валидността :

Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Относно допустимостта:

Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба.

Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, 2 изречение първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита решението за правилно.

Съображенията за този извод са следните :

С исковата си молба ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника по делото „Поделение за товарни превози“ гр. Г.

Оряховица, на длъжност „помощник-машинист, локомотивен”. Със заповед от 10.03.2023 г. на Директора на поделението трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, защото била налице обективна невъзможност да изпълнява трудовите си задължения. Узнал за прекратяване на трудовото му правоотношение на 03.05.2023 г. Твърди, че работодателят не гое уведомил за предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение и издадената заповед.

Навежда довод за незаконосъобразност на заповедта, понеже не му е било връчено предизвестие, както и понеже в заповедта не са посочени фактическите основания за извършеното уволнение.

В тази връзка отправя молба до съда да признае уволнението на ищеца за незаконно, да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 от КТ да му бъде заплатено от ответника обезщетение за времето, за което е останал без работа за период от 6 месеца (10.03.2023 г. – 10.09.2023 г.) в общ размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът по същата заема становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че е извършил уволнението на ищеца законосъобразно. Не оспорва твърденията на ищеца, че е работил на безсрочно трудово правоотношение, че е заемал длъжността „помощник-машинист, локомотивен“ при Поделение за товарни превози гр. Г. Оряховица, което било видно и от последното сключено допълнително споразумение № 436/20.09.2018 г., както и че е прекратил трудовото правоотношение, защото била налице обективна невъзможност за ищеца да изпълнява трудовия договор. Оспорва, че уволнението е извършено със Заповед № 87/06.03.2023 г., посочвайки, че прекратяване на трудовото правоотношение е настъпило след едномесечно предизвестие, а заповедта констатирала настъпилото прекратяване. Посочва, че предизвестието за прекратяване било връчено на ищеца с препоръчано писмо, с пощенски баркод PS 5120002QYH W, но същото било върнато с отбелязване-непотърсено. Извършено било повторно връчване на 20.02.2023 г., като обратната разписка отново била върната като непотърсена. Също така бил направен опит за връчване и на другия известен на работодателя адрес, който ползва ищеца, а именно: гр. П., ж.к.“Д.“ бл. ..., вх. .., ет. ... С оглед изложеното приема, че е извършил надлежно връчване на предизвестието за прекратяване на първата дата, на която е посетен адресът на ищеца – 07.02.2023 г., като приема, че от следващия ден е започнал да тече тридесетдневният срок на предизвестието, който изтекъл на 09.03.2023 г., а 3 считано от 10.03.2023 г. бил настъпил прекратителния ефект на предизвестието. Ответникът сочи, че основанието за уволнението произтича от две обстоятелства. Едното е неявяването на ищеца на проверовъчен изпит по чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и ал. 1, т. 2 от „Наредба № 56/14.02.2003 г. за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност. Второто основание за прекратяване по чл. 328, ал.1, т.12 КТ е изтеклият 12 месечен срок на заключението за медицинска годност и липса на преосвидетелстване, което било регламентирано в чл. 14, ал. 1 и чл.

4, във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 56/02.06.2003 г., а съгласно чл. 9, ал. 2 от същата наредба. Последният документ представен от ищеца във връзка с тази проверка бил от 28.01.2020 г.

Моли исковете да се отхвърлят.

Фактическата обстановка по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно от първоинстанционния съд, който е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и е направил правилни изводи относно това какви относими за спора факти се установяват с тях.

Страните не спорят по фактите, които са установени, а по въпроса какви правни изводи следват от тези факти. По тази причина въззивният съд възприема изцяло установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка по делото и не счита за необходимо да я възпроизвежда в настоящото решение .

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344 , ал. 1 , т. 1 , т. 2 и т. 3 от КТ .

Работодателят на ищеца е издал предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, като в същото е посочил, че прекратяването ще настъпи с изтичането на срок от 30 дни, считано от датата, следваща датата на получаване на предизвестието . В същото е посочено, че прекратяването на трудовото правоотношение се основава на разпоредбата на чл. 328 , ал. 1 , т. 12 от КТ , като е налице обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, поради :

1 . Неявяване на изпит за проверка на знанията по чл. 5 от Наредба 56/04.02.2003г. пред ИА „Железопътна администрация“ и 2. Липса на валидно заключение за медицинска годност от ръководител на експертно звено на Многопрофилна транспортна болница съгласно Наредба № 54/02.06.2003г.

Предизвестието е издадено в два екземпляра и е изпратено до ищеца на адреси гр. П., ж.к. „Д.“, бл. .., вх. .., ет. .. ( адресът , посочен от самия ищец като адрес за кореспонденция с работодателя в приложената към делото кадрова справка –л. 22 от първоинстанционното дело ) и гр. П., ж.к. „Д.“ бл.

.., вх. .., ет. ..( адресът, посочен в представяните от ищеца поредица от болнични листи ). По делото са представени справки за проследяване на пратка, издадени от „Български пощи“, от които се установява, че на първия посочен адрес са извършени две посещения от служители на „Български пощи“, като са оставяни съобщения за получаване на пратката в пощенска станция – на 07.02.2023г. и на 17.02.2023г., а на втория посочен адрес са 4 извършени същите действия на 07.02.2023г. и на 20.02.2023г. и отново са оставяни съобщения за получаване в пощенска станция, като след това двете пратки са върнати на подателя като непотърсени от получателя.

На първия посочен адрес, видно от приложеното към делото трудово досие на ищеца, той е получил изпратена с писмо с обратна разписка от работодателя заповед във връзка с трудовите му функции, на 07.12.2022г.

На 06.03.2023г. работодателят е издал Заповед № 87, с която на основание чл. 328, ал.1 т. 12 от КТ е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като се е позовал на връченото му предизвестие.

По делото липсва спор относно обстоятелството, че към момента на издаване на предизвестието и към момента на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, той не е положил изпит за проверка на знанията по чл. 5 от Наредба 56/04.02.2003г. пред ИА „Железопътна администрация“ и не е било налице валидно заключение за медицинска годност от ръководител на експертно звено на Многопрофилна транспортна болница съгласно Наредба № 54/02.06.2003г.

Тези две изисквания са задължителни за заемане на длъжността на ищеца, съгласно цитираните наредби и без наличието им не е възможно той да изпълнява трудовите си функции.

Въззивният съд приема, че предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца му е връчено надлежно.

Това е така, защото ищецът сам е посочил пред работодателя адрес, на който да се извършва кореспонденцията помежду им. Установено по делото е , че на този посочен адрес ищецът е получавал издадени от работодателя заповеди, като последно това е станало малко преди издаване и изпращане на предизвестието до него.

Обстоятелството, че ищецът не е потърсил изпратеното му от работодателя предизвестие въпреки отправени две уведомления да стори това в съответната пощенска станция, не обосновава извод за липса на връчване. В случая, посочвайки адрес за кореспонденция и непотърсвайки изпратеното му на този адрес предизвестие, ищецът сам се е поставил в невъзможност да се запознае със съдържанието на предизвестието.