Определение № 782 от 04.12.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 782 гр. Велико Търново, 04.12.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20244000500526 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 5 във вр. с чл.

274 – 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от Е. А. С., ЕГН ********** от с. Горски Долен Тръмбеш, Община Горна Оряховица, Област Велико Търново, ********, действащ като баща и законен представител на С. Е. А., ЕГН **********, чрез адв. Д. Д. от АК – Велико Търново против Определение № 920/17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 274/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, производството по гр. д. № 274/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение е неправилно.

Излага се, че изводът на съда, че са налице условията на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК бил незаконосъобразен. Твърди се, че наличието на висящо досъдебно производство не достатъчно условие за спиране на гражданскоправния спор. Излага се, че обстоятелствата, които имали обуславящо значение за правилното решаване на спора биха могли да се установят в гражданското производство. Освен това се излага че нямало данни образуваното досъдебно производство да се води срещу посочения в исковата молба деец, нито същият е привлечен като обвиняем, поради което не било налице идентичност между предмета на гражданското дело и предмета на наказателното дело.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от 1

„Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Триадица“, ********.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. № 274/2024 г. е образувано въз основа на предявени от Е. А.

С. от с. Горски Долен Тръмбеш, Община Горна Оряховица, Област Велико Търново против „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп““ ЕАД, гр. София искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца в следствие на ПТП, настъпило на 11.05.2023 г.

Ищецът е обосновал претенцията си на твърденията, че е претърпял вреди в пряка причинно-следствена връзка с виновното поведение на застрахования при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водач на МПС Г.

С. Т.. Описал е механизма на реализиране на ПТП и е посочил, че причината за настъпването му е управлението от водача на автомобила, несъобразено с разпоредбите на ЗДвП. Към исковата си молба е представил Констативен протокол от 11.05.2023 г. за ПТП с участници С.

В. Ц. – водач на л. а. „Опел Астра“, рег. № ВТ 73**** и Г. С. Т. - водач на л. а. „Мицубиши Паджеро“, с рег. № ВТ 59****. В протокола като пострадали лица е посочен С. Е. А. – ищеца. Представено е писмо рег. № PRB202426128717/18.10.2024 г. на Районна прокуратура – Велико Търново и Протокол за оглед на ПТП от 11.05.2023 г., от които се установява, че ДП № 81/2021 г. на ОД на МВР – Велико Търново (пр. пр. № 3337/2023 г. на Районна прокуратура – Велико Търново) е започнало на 11.05.2024 г. с първото действие по разследване – оглед на местопроизшествие, като по досъдебното производство е привлечен като обвиняем С. В. Ц. за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и още не е приключило. Видно от Постановление за привличане на обвиняем от 06.08.2024 г. по ДП № 81/2021 г. на ОД на МВР – Велико Търново (пр. пр. № 3337/2023 г. на Районна прокуратура – Велико Търново) С. В. Ц. е обвинен за това, че на 11.05.2023 г. в с. Върбица, общ. Горна Оряховица, обл. В. Търново, на кръстовище ул.

„Кавака“ и ул. „Марко Марков“ при управление на МПС - „Опел Астра”, с рег. № ВТ 73****, негова собственост нарушил правилата за движение регламентирани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, чл.

26 ЗДвП, чл. 48 ЗДвП и чл. 104а ЗДвП, с което по непредпазливост причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на С. М. А. от с. Горски Горен Тръмбеш, общ. Горна Оряховица изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата над 30 дни и средна телесна повреда на С. Е. А. от с. Горски Горен Тръмбеш, общ.

2

Горна Оряховица изразяваща се в трайно затруднение в дъвченето и говора над 30 дни и разстройство на здравето временно реално опасно за живота - престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 26. чл. 48 и чл. 104а от ЗДвП.

С Определение № 920/17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 274/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал.

1, т. 5 от ГПК.

С обжалваното определение съдът е приел, че фактите изложени в исковата молба покриват състава на престъпление и че при положение, че изключенията на чл. 124, ал. 5 от ГПК не са налице, установяването на факти, които са същевременно и елементи от обективната страна на престъпен състав в рамките на исковия процес не може да се извърши, което било основание за спиране производството.

Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът спира производството, когато при разглеждането на едно гражданско дело се разкрият престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че е налице хипотезата на чл.

229, ал. 1, т. 5 от ГПК.

Налице е формирана константна практика на ВКС на РБ, съгласно която, за да бъде спряно производството по гражданско дело на основание – чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК, е необходимо пред съда да са събрани достатъчно доказателства за престъпни обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на спора и да не е възможно същите да бъдат установени в рамките на исковото производство, като спирането не е обусловено от наличието на вече предприето наказателно преследване относно разкритите по делото престъпни обстоятелства, т.е. образуваното досъдебно производство само по себе си не се явява основание за спиране на гражданското дело. Спирането по т. 5 се налага, защото за разлика от другите преюдициални правоотношения, които могат да бъдат установени от гражданския съд инцидентно по повод на иска, за който са от значение, извън хипотезата на чл. 124, ал. 5 от ГПК гражданският съд не е компетентен да се произнася за наличието на престъпление и произнасянето на наказателния съд в тази насока на основание чл. 300 от ГПК има задължителен характер за него относно това, дали е извършено деянието, противоправно ли е същото и има ли вина деецът. В случая се претендира обезщетение за претърпени вреди от деликт, който с оглед твърдения в исковата молба механизъм и събраните в производството писмени доказателства разкрива признаците на престъпление против транспорта и съобщенията (глава 11, раздел ІІ от НК) с причинени телесни увреждания. Налице и тъждество между твърденията на ищеца за осъществено от трето лице противоправно деяние, което носи белезите на престъпление и деянието, за което е образувано досъдебно производство и за което трето лице е привлечено като обвиняем (писмо рег. № PRB202426128717/18.10.2024 г. на Районна прокуратура – Велико Търново и Постановление за привличане на обвиняем от 06.08.2024 г. по ДП № 81/2021 г. на ОД на МВР – Велико Търново (пр. пр. № 3337/2023 г. на Районна прокуратура – Велико Търново)).

3

Предвид идентичността на обективните и субективните признаци от състава на това престъпление с елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на дееца по чл. 45 от ЗЗД, от която произтича отговорността на застрахователя по валидно застрахователно правоотношение с деликвента, евентуалната присъда на наказателния съд ще бъде задължителна за гражданския съд, разглеждащ спора за репариране на вредоносните последици от деликта. Изходът на гражданския спор, с който е сезиран Окръжен съд – Велико Търново, ще бъде обусловен от констатациите на наказателния съд за извършено от деликвента престъпление.

В случая от значение са и разясненията, дадени в мотивите към т. 2 на Тълкувателно решение № 5 от 05.04.2006 г. по тълк. д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които до приключване на наказателното производство гражданското дело за обезщетяване на вредите от деликта следва да се спре съгласно чл. 182, б. „д“ ГПК (отм.) - разпоредба, аналогична на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ако наказателното производство бъде прекратено, без да се стигне до осъдителна присъда, гражданското дело следва да се възобнови, а ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или налагане на административно наказание, актовете на наказателния съд са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от непозволеното увреждане. Това разрешение е приложимо и в случаите, когато искът за обезщетение е насочен срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента, доколкото е функционално обусловен от наличието на такава.

По изложените съображения, настоящият състав счита, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК за спиране на производството по гр. д. № 18/2022 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново до отпадане на процесуалната пречка за разглеждане на спора по същество. (В т. см. Определение по ч. г. д. № 504/2011 г. на І г. о. на ВКС, Определение по ч. т. д. № 1307/2016 г. на І т. о. на ВКС, както и актуалната практика на ВКС, обективирана в Определение № 476/ 12.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1443/2019 г. на ІІ г. о. на ВКС, Определение № 355/02.08.2019 г. по ч. т. д. № 1611/ 2019 г. на І т. о. на ВКС, Определение № 728/11.12.2019 г. по ч. т. д. № 2522/ 2019 г. на ІІ т. о. на ВКС, Определение № 175/28.05.2020 г. по ч. т. д. № 302/2020 г. на І т. о. на ВКС, Определение № 378/06.10.2020 г. по ч. т. д. № 1577/ 2020 г. на ІІ т. о. на ВКС, Определение № 185 от 28.04.2022 г. по ч. т. д. № 745/2022 г., II т. о. на ВКС и др.).

С оглед на гореизложеното частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - да се потвърди.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 920/17.07.2024 г., постановено по гр. д. № 274/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едноседмичен срок от съобщението до страните, че същото е 4 изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5