Определение № 2841 от 04.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2841 гр. Пловдив, 04.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20235300502960 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК – 202527341, против Разпореждане № 16186/26.06.2023г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане № 25140/05.10.2023г., постановени по ч.гр.д.№ 9201/23г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., с което е отхвърлено изцяло заявлението на дружеството за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

От „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против длъжника М. М. Г., ЕГН - **********, е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 743,28 лв. – главница, дължима по Договор за паричен заем № 4383733 от 28.01.2022г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и заплатена от „Файненшъл България“ ЕООД по Договор за предоставяне на поръчителство № 4383733, като суброгирания кредитор "Файненшъл България" ЕООД е прехвърлил вземането на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД; 66,60 лв. – договорна лихва, дължима за периода 10.02.2022 г. – 28.06.2022 г.; 79,64 1 лв. – обезщетение за забава за периода 29.07.2022 г. – 23.05.2023 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.05.2023 г. до окончателното погасяване.

Районният съд, за да отхвърли изцяло заявлението, излага основни съображения, че претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил включен, като такъв в ГПР по договора за потребителски кредит. С чл.4 от процесния договор за паричен заем длъжникът е задължен да предостави едно от три възможни обезпечения на кредита, като липсва алтернатива за същия да не обезпечи кредита и доколкото възможна санкция за неизпълнение на договорно задължение е прекратяване на договора по арг. чл. 87, ал. 1 ЗЗД, то предоставянето на едно от посочените обезпечения реално се явява условие за сключване на договора. Затова разходите по обезпечението е трябвало да се включат в ГПР по кредита, тъй като процесният договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко свързани със заемния договор. Това не е било сторено и потребителят е бил заблуден относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Районният съд е аргументирал, че е налице обоснована вероятност целият процесен договор за потребителски кредит да е недействителен, а от това следва и че сключването на договора за поръчителство е без основание.

За пълнота е посочено, че са налице данни за извършени плащания от страна на длъжника, но не може да се присъди чистата стойност на кредита, тъй като в заповедното производство съдът не разполага с възможността да изследва какъв е дължимия остатък по договора.

С частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД се оспорват правните изводи на Районния съд. Счита, че клаузите за главница, договорна лихва и законна лихва за забава не произтичат от клаузи с неравноправен характер и не би следвало да е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение. Неправилно било и твърдението, че Районният съд не разполага с правомощия в заповедното производство да изследва дължимия остатък по договора.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че 2 частната жалба е неоснователна.

Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. От материалите по делото се установява, че са сключени Договор за паричен заем № 4383733/28.01.2022г. с ГПР 41,69% и Договор за предоставяне на гаранция № 4383733/28.01.2022г. Съгласно т.4 от Договор за паричен заем № 4383733/28.01.2022г. – Заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения, описани в т.1 или т.2. Същевременно с т.2 от Договор за предоставяне на гаранция № 4383733/28.01.2022г. е уговорено, че този договор влиза в сила, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4 т.1 или чл.4 т.2 от Договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение. Съгл. чл.3 - За поемане на задължението потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 370,63 лв., платимо на разсрочени вноски, всяко от които по 28,51 лв., по начините, уговорени в Договора за паричен заем. При тези уговорки, обоснован е изводът на Районния съд, че предоставянето на обезпечението от потребителя е условие за сключване на договора за заем, поради което и всички разходи по обезпечението подлежат на включване в ГПР, което не било сторено и потребителят е бил въведен в заблуда относно действителния размер на общата сума, която подлежи на връщане на кредитора. По делото не би могло да се издаде заповед за изпълнение само по отношение на неплатения остатък от главницата по кредита, тъй като не са налице достатъчно данни относно нейния размер.

Обжалваното потвърждаване. разпореждане е законосъобразно и

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

3 подлежи на

Потвърждава Разпореждане № 16186/26.06.2023г., поправено на осн. чл.247 от ГПК с Разпореждане № 25140/05.10.2023г., постановени по ч.гр.д.

№ 9201/23г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4