Решение № 4109 от 16.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4109 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100506378 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 21.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 25666/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 57 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. Х. Г.

/ЕГН **********/ срещу "СТОЛИЧЕН ЕЛЕКТРОТРАНСПОРТ" ЕАД- гр. София /ЕИК 121683785/ иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно на извършеното със Заповед № 03-1/ 04.01.2024 г. на представители на "Столичен електротранспорт" ЕАД за прекратяване на трудово право-отношение с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ вр. чл.190, ал.1, т.7 КТ; иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата от Г. Х. Г. до уволнението длъжност: „ватман” при "Столичен Електротранспорт" ЕАД; и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ за присъждане на сумата 12 631.50 лв., представляваща обезщетение в брутен размер за времето, през което същият е останала без работа вследствие незаконното уволнение- за периода от 16.04.2024 г. до 16.10.2024 г. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Г. Х. Г. е осъден да заплати на ответника "Столичен електротранспорт" ЕАД сумата 710 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от Г. Х. Г. /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за уважаване на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна "Столичен електротранспорт" ЕАД- гр. София /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

1

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от Г. Г. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ като неоснователни- чл.272 ГПК.

Безспорно е по делото, а се и установява от приложения трудов договор от 3.06.2011 г., че между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало на 13.06.2011 г., по което ищецът Г. Г. заемал длъжността „ватман” /сл.№ 2116/ в ответното дружество "Столичен електротранспорт" ЕАД- гр. София с място на работа: ТМ депо „Красна поляна“, отдел „Експлоатация“.

Не е спорно по делото, а се установява и въз основа на събраните писмени доказателства, че на 23.11.2023 г. в гр. София, около 06:51 ч., движейки се по маршрут на трамвайна линия № 3 с управляванa от него мотриса по ул.„Козлодуй“, с посока на движение от ул.„Будапеща“ към бул. „Христо Ботев“, на кръстовището с бул.„Княгиня Мария Луиза“ при извършване на десен завой ищецът Г. /ватман/ реализирал пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с пресичащата отдясно наляво пешеходка.

Според съставения след инцидента от служител на СДВР- Отдел „Пътна полиция“ Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 1097031/ 23.11.2023 г., на 23.11.2023 г. в гр. София, около 6:51 ч., трамвайна мотриса с рег.№ ТМ2047, управлявана от Г. Х. Г. /ЕГН **********/ се е движила по ул.„Козлодуй“ с посока на движение от ул.„Будапеща“ към бул.„Христо Ботев“, като на кръстовището с бул.„Княгиня Мария Луиза“ извършила маневра десен завой и преминала на забраняващ сигнал на светофара при нормален режим на светофарната уредба и не пропуснала и реализирала ПТП с пресичащата от дясно наляво по посока на движението на трамвая пешеходка А.С.Г., с което виновно бил нарушен чл.6, т.1, пр.2 ЗДвП.

Непосредствено след настъпване на произшествието, на 23.11.2023 г. от страна на ищеца Г. е даден „доклад“ до работодателя /л.35 от делото на СРС/, в който е посочено, че е участвал в ПТП на същата дата и му бил съставен акт „по вина“.

При тези данни със Заповед № 03-1 от 4.01.2024 г., издадена от Изпълнителния директор /Е. Г./ и Председателя на Съвета на директорите /К. Г./ на "Столичен електротранспорт" ЕАД, на ищеца Г. Г. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл.190, ал.1, т.7 КТ /“други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ / вр. чл.187, т.10, предл. последно КТ /“неизпълнение на други трудови задължения, определени при възникване на трудовото право-отношение“/, като трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от датата на получаване на заповедта на 16.04.2024 г. Извършеното от ищеца Г. нарушение на трудовата дисциплина е формулирано в процесната заповед по 2 следния начин: На 23.11.2023 г. в гр. София, около 06:51 ч., движейки се по маршрут на трамвайна линия № 3 с управляванa от него мотриса по ул.„Козлодуй“, с посока на движение от ул.„Будапеща“ към бул.„Христо Ботев“, на кръстовището с бул.„Княгиня Мария Луиза“, при извършване на десен завой Г. Г. /ватман/ преминал на забраняващ сигнал на светофара и реализирал ПТП с пресичащата от дясно на ляво пешеходка.

Прието е от работодателя- ответник, че описаното действие представлява нарушение на трудовата дисциплина- съгласно чл.190, ал.1, т.7 КТ вр. чл.187, ал.1, т.10, предл. последно КТ, а именно: неизпълнение на задължения по т.4 /“ватманът движи трамвайната мотриса съгласно ЗДвП, ППЗДвП, указанията на ЦКК и други оторизирани органи на движението“/ и т.10 /“при управление на трамвайната мотриса на линия ватманът носи отговорност за безопасността на пътниците и други участници в движението и целостта и изправността на поверената му трамвайна мотриса“/ от длъжностната характеристика за длъжността „ватман /водач/ на трамвайна мотриса“.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като компетентно и обективно дадено, основано на представения по делото видеоматериал- снет от видеокамера на дирекция „Управление и анализ на трафика“ към Столична община запис на произшествието, който според експерта е автентичен и не е манипулиран, и е с видимост към кръстовището на бул.„Княгиня Мария Луиза“ и ул.„Козлодуй“ с посока Централна гара, пешеходците са тръгнали на зелен сигнал /пешеходен светофар/ непосредствено преди осъществяването на десен завой от трамвайната мотриса и настъпване на процесното ПТП. В о.с.з. при изслушване на заключението експертът е добавил, че от записа не се вижда какъв е сигналът на светофара за трамвая, както и точното местоположение на пострадалата, тъй като трамваят го закрива.

За установяване на обстоятелствата относно настъпването на процесното ПТП в първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства. Според дадените от свидетеля Пл. Ч. /актосъставител на АУАН № 1097031 от 23.11.2023 г./ свидетелски показания, съставеният от него на 23.11.2023 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бил изготвен след разговор с водача на трамвая, със свидетели и след преглед на видеозапис. Водачът на трамвая заявил, че пешеходката преминала на забранен сигнал на светофара, което усъмнило свидетеля и неговия колега, поради което двамата посетили Центъра за видео-наблюдение на СО, където установили, че ватманът е преминал на забранителен сигнал. По данни на свидетеля ударът при ПТП бил страничен.

Свидетелката А.Г., пострадала при процесното произшествие, сочи, че получила увреждания от трамвай на 23.11.2023 г. около 07:00 ч., след като слязла от същия. В резултат от удара тя изпаднала в безсъзнание. Преди да слезе от трамвая стояла права непосредствено зад кабината на ватмана и видяла, че той разговаря по телефон, ръкомаха и вероятно управлявал трамвая с повишена скорост. Твърди, че със сигурност е предприела пресичане на зелен сигнал на светофара. Поради изпадането в безсъзнание не посочва подробности за удара. Свидетелства, че след произшествието била в болничен за период от 6 месеца. Към настоящия момент не се възстановила напълно, препоръчана й била операция на менискуса. След заздравяване на получена дълбока рана й останал белег.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Основанието, обосновало издаването на процесната уволнителна заповед, видно от мотивите на същата, е извършването от страна на ищеца Г. Г. на дисциплинарно нарушение по чл.187, ал.1, т.10, изр. последно КТ- „неизпълнение на 3 други трудови задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение“, квалифицирано като друго тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190, ал.1, т.7 КТ.

Ищецът оспорва правилността и законосъобразността на наказанието, като се позовава на неспазване разпоредбите на чл.193, ал.1 КТ- за изискване на обяснения преди налагане на наказанието, на чл.195, ал.1 КТ- за мотивиране на заповедта за дисциплинарно уволнение, както и на неизвършване на посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина от негова страна.

В случай на оспорване на дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху работодателя. В настоящия случай от страна на работодателя- ответник "Столичен електро-транспорт" ЕАД са ангажирани и представени по делото безспорни и категорични доказателства относно извършването от страна на ищеца Г. на нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.186 КТ, определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното неизпълнение на трудовите задължения.

От формална страна, по преценка на настоящия въззивен съд, атакуваната уволнителна заповед е законосъобразно издадена, тъй като при налагане на дисциплинарното наказание работодателят е спазил императивните изисквания на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ. Изискал е обяснения от ищеца преди налагане на наказанието, каквито са дадени от последния писмено в деня на инцидента- чрез цитирания по- горе „доклад“ от 23.11.2023 г. След съобразяване на обясненията е издадена мотивирана писмена заповед от работодателя- ответник, в която дисциплинарната простъпка е очертана със съответни обективни и субективни признаци, т.е. спазено е и императивното изискване на чл.195 КТ. Наказанието е наложено в рамките на преклузивния двумесечен срок по чл.194, ал.1 КТ.

Правилно е прието в обжалваното решение, че при налагане на процесното дисциплинарно наказание е спазена императивната разпоредба на чл.193 КТ за изслушване, респ. съобразяване писмените обяснения на работника относно дисциплинарната простъпка. Цитираната законова разпоредба не съдържа правила за формално иницииране на дисциплинарно производство, нито за форма на поканата на работодателя до работника. Работодателят не дължи уведомление до работника за "висящо дисциплинарно производство", нито какво дисциплинарно наказание може да му бъде наложено. Вземането на отношение по фактите, на които се основава дисциплинарната отговорност, е достатъчно, за да се приеме, че работникът е упражнил правото си по чл.193 КТ за даване на обяснения, без значение дали това е сторено по изрично искане на работодателя в нарочно производство или преди това /в този смисъл Решение № 171/ 23.02.2010 г. по гр.д.№ 68/ 2009 г. на ВКС, I ГО; Решение № 205/ 26.03.2010 г. по гр.д. № 267/ 2009 г. на ВКС, I ГО; Решение № 237/ 24.06.2010 г. по гр.д. № 826/ 2009 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 322/ 05.05.2010 г. по гр.д.№ 301/2009 г. на ВКС, I ГО; Решение № 544/ 06.01.2012 г. по гр.д.№ 1811/ 2010 г. на ВКС, IV ГО; Решение № 857/ 25.01.2011 г. по гр.д.№ 1068/ 2009 г. на ВКС, ГК, IV ГО;