Решение № 613 от 12.02.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 613

Хасково, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - V състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА СЛАВЧЕВА РАДЕВА-РАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА-ИВАНОВА административно дело № 20257260701901 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искова молба на Х. С. А., действащ чрез своята майка и законен представител А. Х. Х., насочена срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Хасково за присъждане на обезщетение за имуществени вреди (загуба на издръжка) от смъртта на неговия баща, в резултат на причинено, в следствие на неправомерните действия на полицейски служител, на 27.04.2017г., пътнотранспортно произшествие (ПТП). Ищеца Х. С. А. претендира присъждане на сумата от 3697,50 лева (1890,50 евро) за периода 01.11.2024г. до 31.12.2025г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба (16.12.2025г.) до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че са налице предпоставките за реализиране отговорността на ответника поради неправомерни действия на полицейски служител – З. Т. М. – младши автоконтрольор в Районно управление – Харманли към ОД на МВР – Хасково. Сочи се, че на 27.04.2017г. било причинено ПТП между полицейски автомобил, управляван от М., който заедно с колегата му В. В., действал като автопатрул осъществяващ контрол на разклона за [населено място] камък и управлявания от С. А. (баща на ищеца) мотоциклет, в резултат на което А. изпаднал от мотоциклета и бил прегазен от полицейския автомобил. В резултат на това А. получил травма, несъвместима с живота, като пристигналият на място медицински екип констатирал смъртта му. Излагат се доводи, че незаконосъобразно е проведено полицейско преследване, както и, че били нарушени правилата на Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Посочва се, че ищеца е бил в прекрасни и безконфликтни отношения със своя баща, били задружно и сплотено семейство, живеели в една къща, като смъртта го е съкрушила. Допълва се, че с решение по адм. дело № 1183/2021г., с решение по адм. дело № 977/2023г., както и с решение по адм. дело №934/2024г. и трите по описа на Адм.съд-Хасково, ответникът бил осъден и платил обезщетение за причинените на ищеца вреди вследствие смъртта на неговия баща. След 01.10.2024г., до която дата с третото цитирано решение ответникът бил осъден да плати на ищеца обезщетение, последният продължавал да търпи имуществени вреди, изразяващи се в загуба на издръжка, която неговия баща му дължал безусловно на основание чл. 143 от СК, в размер не по-нисък от минималната издръжка по чл. 142, ал.2 от СК - една четвърт от размера на минималната работна заплата.

По изложените в исковата молба доводи за ищеца се претендира обезщетение считано от 01.11.2024г. до 31.12.2025г. заедно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Приложена е справка за изчисленията. Претендират се разноски, за които е представен списък.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца поддържа иска и моли същият да бъде уважен като основателен и доказан. В писмени бележки се развиват подробни съображения относно основателността на исковата претенция в претендирания размер. Претендират се разноски в полза на „Адвокатско дружество – Й. и Е.“ по чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Ответникът ОД на МВР – Хасково, не взема становище по иска .

Окръжна прокуратура – Хасково, чрез явилия се по делото прокурор изразява становище за основателност на предявения иск и предлагат съда да постанови решение в този смисъл.

Въз основа на твърденията на страните и приложените по делото писмени доказателства Административен съд – Хасково установи следното от фактическа страна:

От приетото към доказателствата по делото Удостоверение за раждане (л. 103 ) се установява, че ищеца Х. С. А. е дете на С. А. А.. Между страните също така липсва спор, че на посочената в исковата молба дата – 27.04.2017г., З. Т. М. е заемал длъжността „младши автоконтрольор“ в РУ – Х. и съвместно с негов колега е бил в състав на наряд с полицейски автомобил О. А. с рег. № [рег. номер], като на същата дата между управляваното от бащата на ищеца МПС и управлявания от полицейския служител З. М. служебен автомобил, в землището на [населено място] е настъпило пътно-транспортно произшествие, вследствие на което е настъпила смъртта на С. А.. От акт за смърт № 3 от 28.04.2017г. на длъжностно лице по гражданско състояние при Кметство [населено място], [община] (л.14) става ясно, че последният е починал на 27.04.2017г., вследствие на гръдна травма.

По делото липсва спор относно обстоятелството, че с присъда № 1 от 18.01.2024г. постановена по НОХД 117/2022г. по описа на ОС-Хасково З. М. е признат за виновен за това, че на 27.04.20217г. в землището на [населено място], общ.Харманли на път общинска собственост, при управление на м.п.с.“О.А.“ с рег. № [рег. номер] е нарушил правилата за движение (чл.23, ал.1 от ЗДвП) и по непредпазливост е причинил смъртта на С. А. А., поради което и на основание чл. 343, ал., б.“в“, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с чл. 55, ал.1, т.1 вр. с чл.2, ал.2 и чл.343г от НК му е наложено наказание “Лишаване от свобода“ за срок от 1 г. и 6м., чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 г. , както и на „Лишаване от право да управлява м.п.с.“за срок от 2г.

В хода на производството са изслушани свидетелските показания на Г. Х. К. (брат на А. Х. Х. и вуйчо на ищеца), които съдът, кредитира като дадени обективно и в съответствие със събрания по делото писмен доказателствен материал. Свидетелят сочи, че починалият е работил в строителството, вземал е 2000-2500лв., работил е и в земеделието, като е отглеждал тютюн, грижил се е за децата си финансово, цялата печалба е давал на семейството си, а за него е оставял само малко джобни. Свидетелят сочи, че починалият е издържал семейството си. Заявява, че когато е починал, Х. е бил около 4-5 годишен. Впоследствие уточни, че след смъртта на С. А., сестра му се е омъжила повторно и новият мъж е помагал в отглеждането на Х. А., включително и обезщетението, което е получавал, както и детските надбавки и помощите.

При така установената фактическа обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:

Исковете са допустими като подадени от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди, и е насочен срещу юридическото лице, в структурата на което е длъжностното лице, от чиито незаконосъобразни действия се твърди, че са причинени вредите (чл. 128, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 4 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 205, ал. 1 АПК във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 37, ал. 2 във връзка с чл. 42, ал. 3-4 от Закон за Министерството на вътрешните работи – ЗМВР)

На основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК „искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите“, като в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на АПК е дадена легална дефиниция на административен орган, а именно органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. В конкретния случай ответник е ОД на МВР - Хасково, доколкото извършителят на незаконосъобразното действие е полицейски служител (младши автоконтрольор в РУ-Харманли) към съответната областна дирекция на МВР. Този извод се следва и защото длъжностните лица от структурите на МВР по силата на ЗМВР и издадените по приложението му подзаконови нормативни актове имат правомощията да извършват фактически действия, които са в състояние едностранно да въздействат и засегнат правната сфера на други субекти.

Разгледани по същество, исковете са основателни.

Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК физическите лица могат да предявят искове за обезщетения за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като въз основа на препращащата норма на чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Касае се за сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице кумулативно при търсене на отговорност на съответното юридическо лице. Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при наличието на следните елементи: незаконосъобразен административен акт, респ. действие или бездействие, вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между акта, респ. действието или бездействието и вредата.

Имуществената вреда е разликата между имотното състояние на увредения след неизпълнение на задължението спрямо него и имотното състояние, което би имал ако задължението би било изпълнено. Обезщетението за вреди обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Претърпяната загуба се изразява в намаляване на имущественото състояние на увреденото лице. Пропусната полза се свързва с лишаването на увредения от възможността да реализира увеличение на имуществото си, което при обикновените условия би настъпило. Нормата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, свежда отговорността на ответника само до преките и непосредствените вреди, които са в причинна връзка с издаденият незаконосъобразен административен акт. Преките и непосредствени вреди са тези, които следват закономерно от действието на отмененият административен акт. Преки са само вредите, които са типична, неизбежна и необходима последица от увреждането. Непосредствени са тези вреди, които по време и място следват противоправният резултат от действието на акта. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК на ВКС „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган - т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на материално правни и процесуални норми.“.

Служебните правомощия, с които в случая са разполагали полицейските служители, са разписани в Глава пета, Раздел I „Правомощия на полицейските органи“ от ЗМВР, както и на разпоредбата на чл. 67 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМВР при установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за отстраняването им. Посочената норма на чл. 67 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014г. сочи, че когато водач, допуснал нарушение на правилата за движение, не спре на подадения от полицейския служител сигнал, последният незабавно уведомява ОДЦ/ОДЧ и се изпълняват дадените разпореждания. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП „всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. Съгласно чл. 20 ЗДвП „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗДвП „водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко.“.