Решение № 1065 от 11.03.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 7444/2023
- Вид
- Решение № 1065
- Подписан
- 11.03.2024
- Състав
- Таня Аспарухова Георгиева - Точевска
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1065 гр. Пловдив, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330107444 по описа за 2023 година
Предявени са искове с правна квалификация по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, ЕИК: 131397565, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Силистра” № 8, представлявана от и. д. Ю. А. С., чрез пълномощник ю. П. П., е предявил против В. С. М., ЕГН: **********, ***, иск за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 1 592, 82 лева, представляваща главница по рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 10.06.2011 г. и анекс към него от 16.02.2016 г.; сумата от 886, 16 лева- договорна лихва, дължима за периода 01.05.2020 г.- 30.04.2023 г.; сумата от 812 лева, представляваща договорни такси за периода 01.05.2020 г.- 30.04.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 10.06.2011 г. между „Транскарт Файненшъл Сървисис” АД и ответницата бил сключен рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити, за усвояването на който ищецът предоставил платежна карта Transcard Classic. На ответницата бил отпуснат револвиращ потребителски кредит в размер до 800 лева . С анекс към рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 16.02.2016 г., кредитният лимит по договора бил увеличен в размер до 1 600 лева. Твърди, че съгласно чл. 11 ал. 1 т. 1 от сключения договор, задълженията по него следвало да бъдат заплатени в срок до 15- то число на всеки месец, следващ този, през който са усвоени сумите по кредита. В случай, че бъдат погасени в пълен размер всичките задължения, натрупани през съответния месец до 15-то число на следващия месец и съгласно чл. 33 ал. 1 от Общите условия към рамковия договор се ползвал безлихвен 1 период по кредита, който започвал да тече от датата на първата транзакция и можел да продължи до изтичане на срока по договора за кредит. Съгласно чл. 9 ал. 1 от рамковия договор, ако до 15-то число на съответния месец не бъдела погасена общата сума по всичките задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16- го число на същия месец, формираното салдо по кредита започвало да се олихвява с лихва в размер на 18, 50 % на годишна основа. За да се считал за редовно обслужван кредита, в срок до 15то число на всеки месец следвало да бъде издължена минимална погасителна вноска по него, посочена в месечно извлечение, което се изпращало на клиента, на посочен от него адрес. Твърди се, че минималната погасителна вноска представлявала сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец главница.
Съгласно чл. 9 ал. 3 от рамковия договор във вр. с чл. 42 от Общите условия между страните било уговорено правото на кредитора едностранно да променя общия разход по кредитите, включително лихвеният процент по кредите, таксите и комисионните, свързани с кредитите, при условия и по начина, уредени в общите условия. Съгласно ценова листа, която била в сила от 01.01.2023 г. лихвеният процент по кредите бил увеличен на 18, 90 % за клиенти, ползващи платежна карта Transcard classic. Промяната на ценовата листа била отразена на сайта на дружеството (***), съответно новият лихвен процент бил отразен и в последващите месечни извлечения, които получавал клиента. Твърди, че считано от 01.01.2023 г. минималната погасителна вноска представлявала сбор от: непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение; начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 1 % от дължимата за конкретния месец главница. Сочи се, че в периода след 10.06.2011 г. ответницата извършвала платежни операции чрез изпълнението, на които усвоявала суми в рамките на предоставения кредитен лимит. Твърди, че ответницата имала непогасено задължение към дружеството за главница по договора в размер на 1 592, 82 лева. Размерът на договорните лихви, които не били погасени за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г., бил в размер на 886,16 лева, а размерът на непогасените договорните такси за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г.- в размер на 812 лева. Прилага препис от уведомление за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване от 17.05.2023 г., което следвало да се счита за връчено на страната заедно с препис от подадената искова молба. С оглед изложеното се моли за осъждане на ответницата да заплати на ищцовото дружество следните суми: 1 592, 82 лева, представляваща главница; 886, 16 лева- договорна лихва, дължима за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 812 лева, представляваща договорни такси за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като взема писмено становище.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, наименуван 2 възражение. Счита, че предвиденият в закона давностен срок бил изтекъл по отношение на задълженията й, произтичащи от сключения договор за кредит. Също така се твърди да е заплатила последната си вноска към тях, за което прилага документи, с които твърди да удостоверява плащането. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:
Между страните е подписан рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 10.06.2011 г., а в последствие- и анекс към него от 16.02.2016 г.
Първоначалният кредитен лимит е отпуснат в размер на 800 лева, като същият в последствие е увеличен на 1 600 лева. Договорът е представен с приемо- предавателен протокол от 17.06.2011 г. и е подписан лично от ответницата. На лицето е връчена и платежна карта с ПИН.
Видно от приемо- предавателни протоколи от 29.06.2015 г. и от 11.07.2017 г., ответницата е получила в запечатан плик две нови платежни карти, издадени от ищеца.
Като писмени доказателства са приети общите условия към договора, ценови листи по него, уведомление до ответницата за предсрочна изискуемост, както и справка за размера на дълга, по дати на извършени операции (теглене на пари и захранване на сметка, вноски в офис на Изипей).
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице след проверка на счетоводната документация е установила, че на ответницата е предоставен кредит с първоначален лимит от 800 лева, в последствие увеличен до 1 600 лева, по който последното плащане от длъжника е направено на 08.01.2018 г. и то е в размер на 102 лева. Посочени са дължимите суми на главница, лихва и такси, които изцяло съвпадат по размери с претендираните по исковата молба. Експертът е изчислил размерите на дълга, като е приложил и института на давността (петгодишна- за главницата и тригодишна- за лихви и такси) и е посочил следните размери на търсените суми: главница1 592, 82 лева; лихва за периода 26.05.2020 г.- 26.05.2023 г. в размер на 865, 17 лева; такси за периода 26.05.2020 г.- 26.05.2023 г. в размер на 810 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Безспорно е обстоятелството, че между страните е възникнало правоотношение по сключен между тях договор за кредит посредством платежна карта, по силата на който ответникът е получил от финансовата институция съответна парична сума, която е следвало да върне в определен срок, ведно с лихви и такси по кредита. Със сключването на договора кредитополучателят се е задължил да изпълни задълженията си като такъв и затова се явява обвързан от съглашението и всички негови клаузи (както и общите условия), включително и санкционните последици от своето неизпълнение.
Ответникът в отговора не оспорва сключването на този договор, а и от представените писмени доказателства, както и от заключението на ССчЕ, се установява, че лицето е 3 подписало договора пред служител на „Български пощи“ ЕАД, получило е платежната карта със съответен ПИН и с нея е извършвало операции- тегления, захранване на сметка, внасяне на суми. С допълнителен анекс към договора кредитният лимит е бил двойно увеличен- от 800 лева на 1 600 лева, за което лицето е получило нови платежни карти, пак чрез пощенски служители в пощенската станция на населеното си място, като е продължило ползването на кредита, чрез съответни операции за периода 02.07.2011 г.- 15.01.2018 г.
Основното задължение на кредитополучателя е да върне заетата сума в съответните срокове и условията по договора. В случая задълженията по кредита следва да бъдат заплатени в срок до 15- то число на всеки месец, следващ този, през който са усвоени сумите, а ако те не бъдат погасени в пълен размер, съгласно чл. 33 ал. 1 от Общите условия към рамковия договор се ползвал безлихвен период по кредита, който започвал да тече от датата на първата транзакция и можел да продължи до изтичане на срока по договора за кредит. Съгласно чл. 9 ал. 1 от рамковия договор, ако до 15- то число на съответния месец не бъдела погасена общата сума по всичките задължения, посочена в последното месечно извлечение, считано от 16- то число на същия месец, формираното салдо по кредита започвало да се олихвява с лихва в размер на 18, 50 % на годишна основа. За редовното обслужване на кредита, в срок до 15-то число на всеки месец следва да бъде издължена минимална погасителна вноска по него, посочена в месечно извлечение, изпращано на клиента. Тази минимална погасителна вноска е сбор от непогасеното превишение над договорения максимален размер (лимит) на предоставения кредит, дължимите лихви по кредита, посочени в последното месечно извлечение, начислените съгласно ценовата листа на издателя, но неплатени такси и комисионни, посочени в последното месечно извлечение и 3 % от дължимата за конкретния месец главница.
По отношение на срока на кредита, следва да се посочи, че според чл. 20 ал. 1 от договора той е едногодишен, но в ал. 2 е посочено, че срокът се продължава за нови 12 месеца, ако никоя от страните един месец преди изтичането му писмено не заяви, че желае да го прекрати, като тази разпоредба се прилагала неограничен брой пъти. Прекратяването според чл. 22 ал. 1 от договора настъпвало само пълното погасяване на всички задължения на клиента. Оттук следва, че от една страна е уговорено автоматично подновяване на кредита за неопределен срок, освен при изрично писмено възражение в тази насока, но по делото не се представят доказателства от ответницата тя да е направила подобно волеизявление за прекратяване. От друга страна, за да е валидно прекратяването пък, е необходимо задълженията по кредита да са били изцяло погасени, което от заключението на ССчЕ се установява, че не е така. При това положение, договорът е продължил действието си е останал валиден до момента, в който финансовата институция е решила да обяви кредита за предсрочно изискуем. Същото е станало с изрична покана, която се счита за връчена на ответника с исковата молба, доколкото не се представят доказателства за това, че по- рано лицето е било уведомено за това намерение на кредитора.
Размерът на конкретните задължения по кредита се установява от заключението на вещото лице по ССчЕ, изготвено на база счетоводни извлечения и справки за дълга.
4
Експертът е установил, че ответницата е получила от ищеца кредитен лимит до 1 600 лева, като е направила последното плащане на 08.01.2018 г. в размер на 102 лева. В табличен вид в заключението са посочени размерите на съответно дължимите суми, които изцяло съвпадат с тези по исковата молба: сумата от 1 592, 82 лева- главница, сумата от 886, 16 лева- договорна лихва за периода 01.05.2020 г.- 30.04.2023 г. и сумата от 812 лева- такси за периода 01.05.2020 г.- 30.04.2023 г. Ответникът не представя доказателства, че тези сума са погасени, което е в негова тежест като длъжник, поради което следва да се приеме, че действително това са размерите на неплатените задължения по кредита.
Разпечатката съдържа 24 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/645f0fcb-6631-412b-b8f5-c3460b2c4a38