Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 197 от 19.02.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1948/2025
Вид
Решение № 197
Подписан
19.02.2026
В сила
25.03.2026
Състав
Катя Ганева Савова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 ал.2 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 178е · Закон за движението по пътищата
  • чл. 94 ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • §6 т.6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Варна, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20253110201948 по описа за 2025 година

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Р. Т. Ч. против НП № 192/26.03.2025 г. на Зам. Кмет на ОбщинаВарна, с което на основание чл. 178е от ЗДвП на Р. Т. Ч. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат твърдения, че за процесното нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на възз. Ч. с фиш GT 2568146, поради което с оспорваното НП според жалбоподателката е нарушен принципът „non bis in idem“. Иска се НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

В съдебно заседание възз. Ч., редовно призована, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ст. юк Божидар Бойчевски. По същество излага становище, че издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 06.03.2025 г., около 22.05 ч. при изпълнение на служебните си задължения, полицейските служители от Сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР-Варна - св. К. Т. и св.Д. М., констатирали паркиран на тротоара на ул.

„Добротица“ до № 33 в гр. Варна т.а. Рено Мастер с рег. *********, собственост на „Веслец Трейд“ ЕООД, ЕИК: 203343935 и управляван от възз.Ч.. С оглед установените факти, в отсъствие на последната, свид. Д. М. й съставил фиш № 1000288055/06.03.2025 г. за извършено нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП, като е оставено уведомление за изготвянето му на предното 1 стъкло на автомобила. На 07.03.2025 г. в Сектор Общинска полиция при ОД на МВР-Варна е постъпило възражение с рег. № ЗК25000435ВН/2025 г. от Р. Ч., управител на „Веслец Трейд“ ЕООД, ЕИК: 203343935 и собственик на т.а.

Рено Мастер с рег. *********, с което се оспорва съставения фиш. Във възражението е изложено твърдение, че за осъщественото нарушение на Ч. вече е налагана глоба с фиш № GT 2568146 на 16.08.2024 г.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели полицейските служители К. Т. и Д. М.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства, приобщени към делото. Същата не се оспорва в хода на производството и от възз. Ч.. Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане.

Наказателното постановление № 192/26.03.2025г. е издадено от компетентен орган , видно от приложеното по АНП копие на Заповед № 0128/ 24.01.2024 г. на кмета на Община - Варна.

Административнонаказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН. В хода на административонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, сътов. АУАН кореспондира с нормата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното: Съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно е установено, че възз. Ч. виновно е нарушила разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП, доколкото на посочените в НП дата и място собственият й автомобил е бил паркиран върху тротоара, който предварително не е определен като място за паркиране от собственика на улицата. Разпоредбата на чл.94 ал.3 от ЗДвП допуска паркиране на пътно превозно средство върху тротоар в населено място, само ако той е определен от собственика на пътя като място за паркиране. Видно от събраните по делото доказателства, а именно – показанията на св. Д. М., изготвената от същия докладна записка до Началника на Сектор „Общинска полиция“ при ОД на МВР – Варна, показанията на свид. К. Т., мястото, където е бил паркиран автомобила е имало характеристиките на тротоар по смисъла на §6 т.6 от ДР на ЗДвП, а именно изградена с плочки част от пътя, ограничаваща платното за движение с бордюр и предназначена само за пешеходци.

Съдът намира за неоснователни доводите за нарушение на принципа 2

„non bis in idem“ с издаването на обжалваното НП. Видно от съдържанието на цитирания в жалбата фиш № GT 2568146 на 16.08.2024 г. същият е съставен за нарушение от същия вид, извършено на различна дата, предхождаща с няколко месеца времето на осъществяване на процесното деяние. Доколкото конкретното административно нарушение се индивидуализира и с оглед времето на извършването му, с фиш № GT 2568146 на 16.08.2024 г., е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб. Ч. за различно деяние от процесното такова, извършено на 16.08.2024 г. . Правилно е ангажирана отговорността на Ч. на основание чл. 178е от ЗДвП, доколкото посочената санкционна норма, предвижда процесното нарушение в диспозицията си.

Съдът намира, че деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото общественото му опасност не е явно незначителна или отсъстваща. Касае се за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се засягат обществените отношения, които е призвана да гарантира съответната материална разпоредба, а именно гарантиране безопасното и безпрепятствено движение на пешеходците по пътното платно. Като взе предвид, че наказанието е предвидено в твърд размер в съответната санкционна норма, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото.

С оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на сторените по делото разноски, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в две съдебни заседания, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност намира, че с оглед изхода на делото на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.2 т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 192/26.03.2025 г. на Зам. Кмет на ОбщинаВарна, с което на Р. Т. Ч. на основание чл. 178е от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 94 ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Р. Т. Ч. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Община-Варна сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

3

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съдВарна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4