Определение № 4456 от 29.09.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1203/2025
- Вид
- Определение № 4456
- Подписан
- 29.09.2025
- В сила
- 29.09.2025
- Състав
- Атанас Василев Славов
Цитирани разпоредби
- чл. 101 · Граждански процесуален кодекс
- чл.101 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл.100, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 330, ал. 1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4456 гр. Варна, 29.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Атанас В. Славов като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20253100101203 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 140, ал. 1 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод на постъпила искова молба от „Траката порт" ЕООД ЕИК: 205086724, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, п. к. 9000, р-н Одесос, ул. „***, действащo чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. П. Т. от АК-Варна ПРОТИВ „Електроразпределение Север" АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, бул. „***, „Варна Тауърс, „Г“, за осъждане на ответника да плати сума от 257 007.84 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, причинени от унищожено имущество на ищеца в следствие на пожар, възникнал на 02.08.2023 год., възникнал поради бездействие на служители на ответника, по изпълнение на задълженията на лицензираното дружество за поддръжка на мрежата по начин, гарантиращ безопасна и надеждна експлоатация, сумата 64 203 лева (шестдесет и четири хиляди двеста и три лева), представляващи обезщетение за забава за периода от 02.08.2023 год. до 02.06.2025 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението,
Ищеца твърди, че на 01.08.2023 год. около 05.00 ч. сутринта е възникнал пожар в стопанисвано от него заведение за хранене - ресторант „Немо", находящо се в град Варна, paйон „Приморски“, местност „Старите лозя, буна „Траката", при който заведението е изгоряло изцяло.
Ищецът претърпял имуществени вреди и загуби в общ размер на 257 1
007.84 лева.
Ищеца договорно основание е ползвал ресторант двуетажна сграда с идентификатор *** със застроена площ 555 кв.м. и разгъната застроена площ 1108.4 кв. м., с предназначение - сграда за обществено хранене и двуетажна сграда с идентификатор *** със застроена площ 52 кв. м., също с предназначение - сграда за обществено хранене.
Заведението се състояло от бар, който се заключвал с метални ролетни щори; открит бар, изграден от двуетажна конструкция и основен ресторант, представляващ постройка с прилежаща кухня и складови помещения.
Над заведението фотоволтаична система. върху метална конструкция била монтирана
В ресторанта е била налице кухненско оборудване и техника, маси, столове, климатици, хладилници и пр.
Търговският обект бил електрозахранен по договор, сключен по реда на чл.100, ал. 1 от ЗЕ във връзка с чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ между „Ресторант Немо Евксиновград" ЕООД и „Енерго" ЕООД.
За ползвани мрежови услуги по доставка на електроенергия до недвижимия имот към „Електроразпределение Север" АД бил открит абонатен номер № 0109311145 с титуляр на партидата лице - различно от ищеца.
На 01.08.2023 год. заведението е работило при нормално работно време от 09:00 ч. сутринта – до 24:00 ч. През целия ден се наблюдавали смущения в електрозахранването, изразяващи се в примигване на осветлението.
Ресторантът затворил около 01.00 часа след полунощ.
Управителят Р. С. Д. напуснал обекта към 2.00 - 2.30 часа, а в него останали двама служители (сервитьори), които подготвили ресторанта за работа на следващия ден, които го напуснали около 03.30 часа и включили СОТ.
В часовия диапазон между 4.00 часа и 5.00 часа на този ден е възникнал пожар.
В 05.06 часа е подаден сигнал на телефон 112. Първи на мястото на инцидента пристига екип на СОД „Спартак Варна" ООД, които са се отзовали на алармен сигнал. Установили, че цялото заведение било обхванато в 2 пламъци. Служители на РСПБЗН - Варна потушили пожара.
Извършен е оглед на местопроизшествието и е образувано било ДП № 356/20231. по описа на Пето РУ при ОДМВР-Варна, /пр. преписка № 10683 /2014 г., на ВРП/, за извършено престъпление по чл. 330, ал. 1 от НК.
В хода на това разследване се установила, че пожарът възниква във вътрешността на бара. От пожаро - техническа експертиза се установявала, че пожара е възникнал в следствие на преходно съпротивление, довело до късо съединение в ел. инсталацията и хладилник на втория етаж на сградата.
Най-вероятна непосредствена причина били нарушения в подаваното напрежение към електрическата инсталация на ресторанта, което довело до възникване на техническа неизправност. Включените консуматори започнали работа в авариен режим и в последствие се повредили. Абнормалното напрежение по електрическата мрежа причинило техническа неизправност на ел. уреди, съпътствано от прегряване, тлеене, късо съединение и първоначално запалване на компресор в хладилник в заведението.
Ищеца, твърди, че ответното дружество е отговорно за причинените вреди вследствие на влошеното качество и параметри на пренасяната и доставяна електрическа енергия по електроразпределителната мрежа, оперирана н стопанисвана от ответника и подаването на електрическа енергия с влошено качество, несъответстващо на нормативно установените изисквания.
Съгласно чл.26, ал. 2 от Общи условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа ответното дружество е длъжно да осигурява на клиентите си електрическа енергия в съответствие с изискванията за качество и изискванията за безопасност съгласно действащото законодателство.
Твърди, че страните не са обвързани от договор за продажба на ел. енергия при действието на общи условия, поради което търси ангажиране на отговорността на ответника на деликтно основание. Вредите са причинени от действия и/или бездействия на служители на ответника, на които е възложена поддръжка на мрежата по начин, гарантиращ безопасна и надеждна експлоатация.
С исковата молба е заявен петитум, с който ищеца моли съда, да 3 постанови решение, с което:
ОСЪДИ ответника ДА ЗАПЛАТИНА ищеца, на основание чл.49 в вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД, сумата от 257 007,84 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на възникнал пожар на 02.08.2023 год., сумата от 64 203 лева, обезщетение за забава равно на законната лихва от датата на увреждането до датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска 04.06.2025 год. до окончателното й изплащане.
Представя доказателства и отправя доказателствени искания.
Претендира направените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
В отговора се твърди, оспорва изцяло предявения иск неоснователен както по основание, така и по размер. като
Според ответника, ищецът няма качеството „клиент“ по смисъла на ОУДПЕЕМ, както и „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на Закона за енергетиката. На името на ищеца не е откривана партида за снабдяване с ел. енергия. За обекта е открита такава на друго лице – „Ресторант Немо – Евксиноград“ ЕООД.
Твърди, че ответника не отговорен за настъпилите вреди, защото обектът на ищеца не се снабдява директно от електроразпределителната мрежа, а чрез инсталация – кабелна мрежа, изградена неизвестно кога и от кого, частна собственост на кооперация. Мрежата в района на ресторант Немо и рибарското селище на място не е собственост на ответника. Захранването с ел. енергия се осъществява от подстанция „Траката“, извод „Орхидея“.
Собствеността на разпределителната мрежа ниско напрежение, оперирана от ответника се простира от трафопост №589 до шкаф – кутия №2, намираща се на бул. “Княз Борис I-ви”. От шкаф – кутия №2 е изградена частна кабелна линия, към която е присъединен обекта, използван от ищеца, за която частна линия ответника не отговаря. Същата снабдявала изцяло Рибарско селище Траката и не е известно кога и от кого е изградена по ред на доброволно частно коопериране.
Оспорва твърдението, че пожарът е предизвикан от събитие в 4 електроразпределителната мрежа, което да е резултат от противоправни действия или бездействия на негови служители.
Оспорва, че са осъществени нарушения в подаваното напрежение към ел. инсталация на ресторант Немо.
Оспорва въведените твърдения за механизъм на запалване.
Отдаването на пожара на нарушения в подаваното напрежение е само хипотетично.
Възразява за липса на причинно-следствена връзка между твърдения вредоносен резултат и поведение на ответника, респ. негови служители, на които е възложена работа.
Твърди, че не е доказан размера на увреждането поради недоказаност на действителното текущо състояние на увредените вещи с оглед евентуална тяхна амортизация и стойността им като последваща скрап. Въз основа на посоченото оспорва и акцесорната претенция за обезщетение за забава.
Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.
В отговора ответника е поискал от съда да конституира трето лице помагач на негова страна "ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА" АД, ЕИК:040451865, застраховател на ответника по силата на договора
„Отговорност към трети лица – отговорност за продукта“ и „Отговорност на работодателя“.
Не представя застрахователна полица.
С отговора не са представени и описаните. С отговора са направени доказателствени искания.
Съдът като съобрази твърденията на страните, както и направените искания по доказателствата, намира за установено следното:
Предявения от главен иск е с правно основание чл. 49 от ЗЗД и чл.45 от ЗЗД.
Предявения иск е за обезщетение за причинени на ищеца вреди, от ответника като възложител на работа на преките причинители на вреди, който отговаря по смисъла на чл.49 от ЗЗД за техните виновни противоправни действия, от които са настъпили вреди.
Според постановките на Постановление № 7 от 1959 год., Пленум на 5
ВС търговските дружества отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Отговорност по чл. 49 ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са причинени виновно от лице, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата.
С оглед характера на отговорността по чл. 49 ЗЗД, отговорност за чужди виновни противоправни действия като обезпечително-гаранционна отговорност, съдът възлага в тежест на ищците да установи със всички допустими доказателствени средства, че ответниците юридически лица са възложители на работа на преките причинители на вреди.
Предявен е и иск за обезщетение за забава по реда на чл.86 от ЗЗД.
Ищеца претендира обезщетение за забава от датата на деликта до датата на исковата молба. Определил е размер на това обезщетение по реда на чл.86 от ЗЗД.
При деликт ответника е изпаднал в забава от датата на деликта чл.84 от ЗЗД.
Тази иск е акцесорен и неговото уважаване зависи изцяло от уважаване на иска по чл.49 от ЗЗД.
Ищеца е длъжен да докаже размер на иска за обезщетение за забава по реда на чл.86 от ЗЗД.
Съдът указва на ищците, че в тяхна тежест да докажат по реда на пълно и главно доказване и настъпилите вреди.
След като се запозна с депозираната искова молба и постъпилия отговор, съдът следва да се произнесе по въпросите визирани в чл. 140 и сл. от ГПК.