Решение № 92 от 04.04.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Стара Загора, 04.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно гражданско дело № 20225500500193 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ЗАД „О.-з.“ АД против действието на ЧСИ К.А., рег.№ 766, с район на действие - ОС - Стара Загора - постановление за разноски от 07.02.2022г., по изп. д. № 71/2022г. по описа на ЧСИ, с което се отказва намаляване размер на приетия по делото адв. хонорар в размер до сумата от 200 лв. и намаляване на дължимата пропорционална такса по т.26 от Тарифата за ТРЗЧСИ.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното действие на ЧСИ е незаконосъобразно, като излага съображения. Моли съдът да отмени обжалваното действие– постановление за разноски като незаконосъобразно и да намали адв. възнаграждение на 200 лв., съгласно чл.10 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си адв. М. Д. взема становище за неоснователност на жалбата. Моли да се остави без уважение.

Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК, по делото са приложени мотиви на ЧСИ К.А., в които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436 от ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ и е редовна.

Съдът, като обсъди направените оплаквания в жалбата, становището на другата страна и като прецени приложените по служебно изготвената преписка по изпълнително дело № 71/2022г. по описа на ЧСИ К.А., рег.№ 766, 1 с район на действие ОС- Стара Загора, писмени доказателства, намира за установено следното:

Производството по изпълнително дело № 71/2022г. по описа на ЧСИ А., с рег.№ 766 на Камарата на ЧСИ, с район на действие ОС- Стара Загора е образувано по молба, подадена на 26.01.2022г. от Ж.А.И. и Р.И.М., чрез адв.

М.Д., въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2022г., издаден по гр. д.№ 2163/2021г. по описа на Районен съд - Казанлък. Към молбата за образуване на изпълнително дело е приложено адвокатско пълномощно на адвокат М.Д. и договор за правна защита и съдействие от 26.01.2022г. Вземането е за присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на по 2000 лв., заедно със законната лихва, считано от 01.09.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. С разпореждане от 27.01.2022 г. ЧСИ е приел разноски на взискателя за възнаграждение на адвокат 480 лв. и такси – 264 лв. и допълнителни разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ – 25,60 лв. Изготвил е сметка по чл. 79 от ЗЧСИ № 31325 от същата дата.

С втора молба от 27.01.2022г. взискателят, чрез пълномощника си е поискал налагане на запори върху банковите сметки на длъжника в четири банки.

На 01.02.2022 год. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изпълнителното дело, заедно със съобщение за наложените запори по банкови сметки. На 02.02.2022г. длъжникът е наредил плащане в размер на 3570,28 лв. – колкото е дължимата сума.

На 03.02.2022г. длъжникът е подал възражение до ЧСИ К.А., с което е поискал намаляване на размера на адв. възнаграждение на взискателя до 200 лв., намаляване съответно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. По пози повод ЧСИ е издал обжалваното постановление от 07.02.2022г., с което отказва намаляване размера на приетия по делото адв. хонорар.

При така установената фактическа обстановка, съдът, от правна страна, намира следното:

Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от минимално определения размер, съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36 от ЗА, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, чл.10, т.1 и т.2 за образуване на изпълнително дело предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 200 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответните възнаграждения, 2 посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

Съдът намира, че адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера на 200 лв. Това е така, защото освен молбата за образуване на изп. дело и молбата за налагане на запор на банкови сметки на длъжника от 27.01.2022г., последната от които би могла да се съдържа в молбата за образуване на производството, съгласно чл. 426 ГПК, не е налице друго действие по реално изпълнение, извършено по делото от пълномощника на взискателя преди плащане на задължението на длъжника, което видно от приложеното изп. д. е станало в срока за доброволно изпълнение на 02.02.2022г. - деня, следващ получаването на ПДИ от длъжника.

Ето защо съдът намира, че подадената жалба в тази част е основателна.

Обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е отказано намаляване на приетото адв. възнаграждение на взискателя, като вместо това се намали адв. възнаграждение на взискателя на 200 лв.

Основателна е жалбата и в частта относно дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, която следва да бъде намалена съразмерно на събраната сума, след намаляване на адв. възнаграждение на 200 лв.

В настоящото производство съдът намира, че страните нямат право на разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата.

Настоящият съдебен състав отстъпва от поддържаното в предходни актове становище, че в производството направените от страните разноски подлежат на възстановяване.

В производството по разноски, каквото е настоящото по отношение на определените разноски по изпълнителното дело, разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в „процеса относно разноските“ за страната, инициирала производство по чл. 248 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС, обективирана в Определение № 254 от 05.08.2020г. по ч.т.д.№ 810/2020г. на І ТО, Определение № 489/17.10.2017г. , по ч.гр.д.№ 3926/2017г. и Определение № 393/17.09.2018г., по ч.гр.д.№ 2845/2018г. на ІV ГО и др.

Водим от горните мотиви, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Р.И.М. чрез нейната настойничка Ж.А.И., двете от гр. К., *** постановление от 07.02.2022г., постановено по изп. д. № 71/2022г. по описа на ЧСИ К.А., с рег.№ 766, с район на действие ОС- Стара Загора, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатско възнаграждение 3 по делото, и в частта с която е отказано намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съразмерно на намаленото адв. възнаграждение, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК заплатеното от Р.И.М. чрез нейната настойничка Ж.А.И., двете от гр. К., *** - взискател по изп. дело № 71/2022 г., адвокатско възнаграждение на адвокат М.Д. от 480 лв. на 240 лв. с ДДС, както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съразмерно на събраната сума и намаленото адв. възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4