Решение № 322 от 20.06.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. София, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

И. П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от И. П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800500205 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С Решение № 301 от 27. 11. 2024 г., постановено по гр. д. № 1489/2021 г. по описа на Районен съд – Б, е отхвърлен предявеният от Ц. А. Ц. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2506,12 лева, представляваща стойността на потребена, но неотчетена и неплатена електрическа енергия за периода от 13.01.2021г. до 13.04.2021г. в обект, находящ се в с. Т., общ. Б, ул. „И.“ № 3, клиентски № 530001702424, абонатен № 0200908169, изчислена в резултат на едностранна корекционна процедура, за което е издадена фактура № 0003363595 от 16.04.2021г.

Решението е обжалвано от ищеца Ц. А. Ц. с доводи за неговата неправилност и постановяване в нарушение на материалния закон, като се иска неговата отмяна с присъждане на разноските за двете инстанции.

Алтернативно, жалбоподателят моли, решението да бъде частично отменено, с изчисляване на цената за електроенергия по правилото на чл. 25, ал. 4 от Общите условия. На първо място, жалбоподателят оспорва мотивите на БРС, че ответникът е материалноправно легитимиран да претендира плащане за консумирана електрическа енергия. На второ място – твърди нарушаване на процедурата по издаване на фактурата, в която е обективирано неговото задължение, и по- конкретно – нарушаване на регламентираните в чл. 49 от ПИКЕЕ правила, според които независим свидетел се подписва под констатациите само ако ползвателят на електроснабдения имот (или негов представител) отсъства или откаже да подпише. Твърди, че в случая е имало 1 негов представител, но не е бил поканен да присъства на проверката. Оспорва и начина на изчисляване на корекционната сума, която, освен че е за трите фази, е и за три месеца, а според чл. 25, ал. 4 от Общите условия, действали по време на проверката, количеството електрическа енергия се изчислява за период не по- дълъг от 30 дни. Счита изчисленията за неправилни и предвид факта, че консумираната енергия през една от фазите е отчитана от електромера и вече била заплатена по издадени му фактури, поради което плащането втори път било необосновано.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е подал отговор, в който излага становище за правилност на обжалваното решение и молба за неговото потвърждаване. Обосновава материално-правната си легитимация да претендира процесната сума със съдебна практика (Решение № 77 от 30.05.2022 г. по гр.д. № 2708/2021 г. на ВКС, Решение № 115 от 17.06.2022 г, по гр.д. № 3817/2021 г. на ВКС и Решение № 85 от 27.06,2022 г. по гр.д. № 2528/2021 г. на ВКС). Оспорва твърденията на жалбоподателя за опорочена процедура по ПИКЕЕ. Счита, че няма основание за прилагане на Общите условия, тъй като в случая не е налице корекция по тях, а по ПИКЕЕ. Позовава се на заключението по съдебно - техническата експертиза. Подчертава, че ПИКЕЕ не предвиждат във формулата да се отчете, колко фази са манипулирани, тъй като потреблението по отделните фази на електромера не може да се разграничи. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. Я., който моли съда да уважи подадена въззивна жалба и да отмените решението на РС- Б, като вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.

Подчертава, че Законът за енергетиката изрично забранява на дружеството, което се занимава с разпределение, да търгува с електроенергия, откъдето прави извод, че начисляването на сума за цената на енергия от такова дружество е в пряко противоречие със закона. Тълкува чл. 56 от ПИКЕЕ в смисъл, че разпределителното дружество има право да преизчислява и да получава плащане, но само на сума за мрежови услуги и за задължения към обществото, без да включва цената на самата консумирана енергия. Позовава се на свидетелските показания, съгласно които от къщата, която е свързана към мрежата, по време на проверката се е появила една жена, която е представител на ползвателя, и въз основа на тях оспорва съдържанието на съставения констативен протокол от 13.04.2021г., в който е отбелязано, че отсъства потребителят или негов представител. Оспорва и начина, по който е направено преизчислението. Счита за недоказано основанието и размера на вземането, и намира, че искът следва да бъде уважен. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемият не се представлява и не изразява становище.

Съдът намира, че събраните по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка са описани в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвеждат в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност:

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост:

Същото е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.

ІІІ. По същество:

Предявен е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, с който ищецът претендира признаване за установено, че не дължи заплащане на ответника на сумата 2506,12 лева, представляваща начислена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35/2019 г.) по партида с абонатен № 0200908169 електрическа енергия по констативен протокол № 2000323/13. 04. 2021 г., за която сума е издадена фактура № 0003363595/16. 04. 2021 г. от „ЧЕЗ Елекроразпределение България“ АД.

При така предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да докаже, че съществува правно основание за начисляването и дължимостта на корекционната сметка от ищеца, както и че в съответствие със законовите изисквания е извършено начисляване на електроенергия за процесния период и правилното определяне на стойността .

По релевантните за изхода на делото въпроси БРС е изложил мотиви, които настоящият съдебен състав споделя напълно и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата конкретни доводи, съдът привежда следните съображения:

Неоснователен е първият довод на жалбоподателя за липса на материалноправна легитимация на ответника да издаде процесната фактура и да получи претендираната сума. На първо място, безспорно е установено, че жалбоподателят-ищец е клиент на електроразпределителното дружество като потребител на енергийни услуги по смисъла на чл. 41б, б. „б“ от ДР на ЗЕ и същият е в облигационна връзка с оператора на електроразпределителната мрежа, който е страна по сделките с електрическа енергия по смисъла на чл.

92 от ЗЕ. На второ място, съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия (каквото е налице в настоящия случай), именно операторът на съответната електроразпределителна мрежа е оправомощен да извършва корекция и преизчисление на сметки за минал период, и - съответно - да начислява корекционна сума, което е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по- висока степен. Противно на поддържаното от жалбоподателя, точната формулировка на чл. 56, ал. 1 от 3

ПИКЕЕ разпростира това право на оператора и върху стойността на преизчислените количества електрическа енергия, а не само върху дължимата сума за мрежови услуги и "задължения към обществото". В този смисъл е трайната съдебна практика по прилагането на актуалните ПИКЕЕ, обективирана напр. в Определение № 76 от 10.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2682/2024 г., IV г. о., ГК, както и в цитираните в този съдебен акт и в отговора на въззивната жалба решения на ВКС, а също и в Решение № 50084 от 14.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1307/2022 г., IV г. о., ГК, постановено по идентичен казус. Във всички тези актове изрично се подчертава, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, именно на оператора на електроразпределителната мрежа, а подзаконовата уредба в чл. 56 от ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по- висока степен.

Не може да бъде споделен и доводът на жалбоподателя за неспазване от страна на проверяващите органи на процедурата по съставяне на констативния протокол и извършване на корекцията, в частта й по подписване на протокола от независим свидетел в хипотеза на отсъствие на ползвателя или на негов представител. От доказателствата по делото (заключението на съдебнотехническата експертиза и разпитаните свидетели) е установено, че на посочената дата на проверката (13.04.2021г.) е регистрирана промяна в схемата на свързване на електромера с констатирани два развити винта на деривационната пластина до положение крайно дясно, свързваща токова и напреженова ел. бобини на фаза втора и фаза трета – S и T, като по този начин е прекъсната връзката между токова и напреженова бобина на тези фази, което представлява промяна на схемата на свързване на СТИ, водещо до непълно отчитане на електрическата енергия, доставяна и потребявана в електроснабдения имот. Установено е, че преминаващата през тези фази електроенергия не се отчита от електромера и не се заплаща. Констативният протокол е съставен и подписан от служители на електроразпределителното дружество в присъствието на свидетел, представител на Федерацията на потребителите, като две от тези лица (Филип Вълев и Любен Стаменов) са разпитани и като свидетели в производството пред районния съд. От показанията им се установява, че на проверката не е присъствал потребителят, но от имота излязла жена, на която обяснили причината за тяхното посещение, след което последната влязла отново в имота. При тези данни съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че протоколът не е следвало да бъде подписван от независим свидетел. Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол, или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. Видно е, че до подписване на протокола от свидетел се стига в две хипотези: при отсъствие на ползвателя или на негов представител при съставянето на констативния протокол, или при отказ от тяхна страна да подпишат протокола.

Дори в случая да се приеме, че на проверката е присъствал представител на потребителя (което не е вярно, тъй като от свидетелските показания се установява, че въпросната жена нито се е легитимирала като такъв представител, нито е присъствала на проверката), неподписването на протокола от негова страна е достатъчно основание за прилагане на последиците по чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, а именно – протоколът да се подпише от независим свидетел (в случая свидетеля Стаменов, който присъствал по 4 време на цялата проверка), както е и сторено. Поради това съдът намира, че процедурата по съставяне на протокола не е опорочена, а той отговоря на законовите изисквания.