Определение № 260132 от 21.06.2021, Районен съд - Провадия

Личните данни в текста са заличени.

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ гр. Провадия, 21.06.2021 г.

ПРОВАДИЙСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 21.06.2021, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1479/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молби вх. № 6759/13.11.2019 г., молба вх. № 7719/18.12.2019 г. и № 1855/09.04.2020 г., подадена от Й.Т.И.,

ЕГН **********, с адрес: *** против „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл.

124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 ЗС, обективно съединен с иск с правна квалификация чл. 537, ал. 2 от ГПК за частична отмяна на констативен нотариален акт.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника и допълнителен такъв във връзка с подадената от ищеца уточнителна молба, поради което и на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, както и да изготви проект за доклад по делото.

Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с. Аспарухово, Община Дългопол, област Варна, а именно - дворно място с пространство от 1436.00 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Аспарухово, Община Дългопол, област Варна, находящ се на улица „Тринадесета“ № 7, номер по предходен план 380005 в квартал 0, при граници и съседи - поземлени имоти № № ***, ***,

***, ***, *** и ***, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, и начин на трайно ползване - ниско застрояване (до десет метра), за което притежавала нотариален акт № 159, том XI, дело № 2106/2018 г. на СВ при АВ - Провадия. Имотът си ищецът придобила на основание давностно владение.

Твърди, че е собственик и на съседен имот, находящ се в с. Аспарухово, Община Дългопол, област Варна, а именно - реално обособена част от 240 кв.м., находяща се в източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Аспарухово, Община Дългопол, Варненска област, находящо се на улица „Тринадесета“ № 9, за което ответното дружество се било снабдило с нотариален акт № 77, том VIII, дело № 1490/ 2009 г. на СВ при АВ - Провадия. Реално обособената част от посочения имот представлявала източната част от идентификатор *** с дължина 44.00 метра и широчина 6 метра в южната част и 5 метра в северната част, както било посочено на скицата. Имотът била придобила на основание давностно владение, продължило повече от двадесет години, като процесните 240 кв.м. били част от неин собствен недвижим имот, който придобила на основание давностно владение.

Същата част попадала в имот, за който ответникът твърдял, че е собственик. С молба вх. № 1855/09.04.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, уточнява, че процесните 240 кв.м. са част от ПИ с идентификатор ***, като преди промяна на регулационните линии, преди повече от 10 години, са били част от имот № 380005 в квартал 0 по регулационния план на селото с номер по кадастрална карта – ПИ ***. твърди, че е извършена промяна на регулационните граници между двата имота, като е пропуснала срока за обжалване заповедта на кмета на Община Дългопол за одобрение на проект за ПУП, с който процесните 240 кв.м. се придават към имота на ответното дружество - ПИ ***, стар номер 380004, квартал 0. Твърди, също, че владее процесния имот от 1996 г. и до настоящия момент спокойно, явно и необезпокоявано. Между ПИ *** и ПИ *** имало трайна ограда, като процесните 240 кв.м. се намирали между оградата и границата по кадастрална карта между двата имота. Владението върху процесния имот било чрез построяване на трайна ограда и упражняване на фактическа власт върху процесните 240 кв.м. като част от целия имот ***, тъй като били част от имота до промяна на регулацията. Твърди също, че към молба до нотариуса при съставяне на нот. акт № 77, том VIII, дело № 1490/ 2009 г. на СВ при АВ – Провадия, ответното дружество е използвало документи, създадени с цел използването им в нотариалното производство и които документи били с невярно съдържание.

Тъй като ответникът разполагал с документ за собственост, за ищеца бил налице правен интерес от водене на делото.

Твърди, че имотът никога не е бил държавна собственост, нито някога е владян от ответното дружество.

Предвид гореизложеното, за ищеца, като собственик на горепосочения имот, се пораждал правен интерес от завеждане на делото, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение, продължило повече от двадесет години, а именно от 1996 г. до настоящия момент на следния недвижим имот, а именно: реално обособена част от 240 кв.м., находяща се в източната част от дворно място с пространство от 1207.00 кв.м., съставляващо урегулиран поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Аспарухово, Община Дългопол, Варненска област, на улица „Тринадесета“ № 9, при граници: за цялото дворно място: ПИ с №№ ***, ***, ***, ***, *** и ***, и граници за процесната реално обособена част от дворното място – ПИ с № *** – 6 метра, граничещи с ПИ № ***; 44.00 метра, граничещи с ПИ № ***; 5 метра, граничещи с ПИ № *** и 44 метра, граничещи с вътрешен двор на ПИ № ***, съгласно защрихованата част от приложеното към молба вх. № 7719/18.12.2019 г. копие на скица, представена от АГКК – Варна.

Моли съда да обезсили в тази част нотариален акт № 77, том VIII, дело № 1490/ 2009 г. на СВ при АВ - Провадия.

Претендира разноски.

Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, следва да укаже на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни: границите на целия ПИ с идентификатор *** според данните от представената по делото скица от СГКК; по какъв начин е извършена твърдяната „промяна на регулационните линии преди повече от 10 г.“; кога е била извършена „промяната на регулационните граници между двата имота“ и по какъв начин тя е била осъществена, както и какъв е нейният предмет; кога и от кого е построена цитираната ограда и в кой от двата имота е изградена.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, допълнен с отговор от 30.06.2020 г., подаден във връзка с уточнителната молба на ищеца от 09.04.2020 г.

Ответникът изразява становище за недопустимост на иска, тъй като УПИ с идентификатор *** по КК на с. Аспарухово, община Дългопол представлявал публична държавна собственост.

Счита същия за неоснователен и недоказан,като го оспорва по основание.

Оспорва твърдението, че И. е владяла процесната част от УПИ с ид. № *** от 1996 г. до настоящия момент. Този имот бил държавна собственост и бил с предназначение да обслужва експлоатацията, ремонта и поддържането на деривация „Китка-Варна“ (магистрален водопровод, довеждащ питейна вода от язовир Камчия до гр. Варна и населените места от Варненска област). Навежда, че деривацията е публична държавна собственост съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 5 от Закона за водите, тъй като тя представлявала водоснабдителна система, чрез която се доставяла вода до уличните водопроводни мрежи за потребителите на територията на повече от една община. Деривация „Китка-Варна“ била изградена в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. УПИ с ид. № *** представлявал кантон № 3 (от общо шест кантона), разположен по трасето на деривацията. Въведен бил в експлоатация с Акт обр. 16 от 1976 г. От изграждането на кантон „Аспарухово“ в с. Аспарухово и до настоящия момент имотът УПИ с ид. № *** се владеел от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД. Имотът бил вписан в разписните книги, водени в Община Дългопол, като държавен парцел - „Кантон ВиК“ парцел № IV в кв. 38 по плана на с. Аспарухово, община Дългопол.

Излага, че съгласно разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗДЗС (обн. ДВ, бр. 46 от 2006 г., в сила от 01.06.2006 г.) давността за придобиване на държавни и общински имоти спирала за срок от 7 месеца, считано от 31.05.2006 г. Действието на разпоредбата било продължавано до 31.12.2007 г., до 31.12.2008 г., до 31.12.2011 г., до 31.12.2014 г. и т.н. със съответните изменения на закона. С оглед на това, И. не можела да придобие по давност имот-държавна собственост.

Оспорва твърдението в уточнителна молба на ищеца от 13.11.2019 г., че „процесните 240 кв.м. са част от неин собствен недвижим имот, който е придобила на основание давностно владение“.

Оспорва твърдението на ищеца в уточнителна молба от 18.12.2019 г., че И. „спокойно, явно и необезпокоявано владее процесния имот от 1996 г. и към настоящия момент“.

Имотът бил държавна собственост и се владеел от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД в качеството му на екплоатационно дружество и В и К оператор.

Твърди, че с Акт № 6994 от 22.11.1965 г. за държавна собственост били отстъпени за ползване всички покрити и непрокрити недвижими имоти, водени като основни средства по счетоводните регистри на предприятието.

Обектът

„Кантон ВиК“ - с. Аспарухово, община Дългопол бил заведен като дълготраен материален актив - земя и сграда в счетоводството на ответника, считано от 01.03.1976 г.

„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД разполагало с нотариален акт № 197, том III, рег. № 4858, дело № 552 от 2009 г. за собственост на недвижим имот - земя и сграда, находящ се в с. Аспарухово, община Дългопол, ***, представляващ УПИ с ид. № *** по КК на населеното място с площ от 1207 кв.м. и граници: УПИ № ***-двор, УПИ № ***-изоставена нива; УПИ № ***-двор; и УПИ № ***-улица.

„Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД било експлоатационно предприятие, което поддържало, ремонтирало и експлоатирало обекти-публична държавна и публична общинска собственост. Обектите-водоснабдителни системи и съоръжения, предназначени за предоставяне на В и К услуги на населението били обявени със Закона за водите за публична държавна или публична общинска собственост (ех lege). Те били елементи от критичната инфраструктура на Република България, тъй като били свързани с предоставянето на услуги в обществен интерес. Процесният имот представлявал дворно място и сграда, използвани за кантон, обслужващ деривация „Китка-Варна“, като владението му от страна на ответника датирало от 1976 г., когато бил заведен активът в счетоводството на предприятието.

С писмо вх. № ВП-1654 от 17.09.2010 г. от Община Дългопол, ответното дружество било уведомено, че е внесен за одобряване ПУП-ПРЗ за изменение на УПИ XV-236, 705 в кв. 20 по плана на с. Аспарухово, община Дългопол с възложител Й.Т.И.. Същият бил одобрен със заповед № 523 от 27.10.2010 г. на кмета на Община Дългопол. Въз основа на възражение изх. № ВП-1654-1 от 14.10.2010 г. от ответника, заповедта за одобряване на ПУП - ПРЗ била отменена с нова заповед № 579 от 16.11.2010 г. на кмета на Община Дългопол. Заповедта за отмяна била влязла в законна сила и била произвела своето действие, тъй като образуваното по жалба на И. административно производство по обжалването ѝ пред Варненски административен съд било приключило без разглеждане на 07.02.2011 г.

Навежда, че с подаването на възражение изх. № ВП-1654-1 от 14.10.2010 г. от ответника срещу заповедта за одобряване на ПУП-ПРЗ, която била издадена по инициатива на И., Дружеството е прекъснало евентуалното владение, осъществявано от нея. От тази дата - 14.10.2010 г., до датата на подаване на исковата молба от И. в съда - 15.10.2019 г. не бил изтекъл необходимият давностен срок за придобиване право на собственост върху процесния имот.

Процесният имот представлявал публична държавна собственост, възникнала по силата на Закона за водите. Съгласно действащата нормативна уредба на института на държавната собственост, същата не подлежала на придобиване по давност.