Решение № 260672 от 28.04.2023, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 13893 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „Ю.Б.“ АД против М.В.К. кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.99 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 12.10.2007г. сключил с ответника договор за кредит за покупко-продажба на недвижим имот. Съгласно чл.1, ал.1 от договора, банката предоставила на ответника кредит в швейцарски франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 52 619 евро по курс “купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, а ответникът поел задължение да върне кредита при условията на договора. На 07.11.2007г. кредитополучателят усвоил кредита. С договор за цесия от 06.12.2007г. банката прехвърлила своите вземания по процесния договор на „Б.Р.С.“ АД. С последващ договор за цесия от 07.03.2012г.

„Б.Р.С.“ АД прехвърлило обратно на ищеца вземанията по процесния договор за банков кредит. Поради забава на плащанията на 24 вноски за договорни лихви и главница, дължими за периода 08.07.2015г. - 08.06.2017г., банката обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 14.06.2017 г., на основание чл.18, ал.1 от договора, като на ответника с нотариална покана от 30.06.2017 г. бил даден 7-дневен срок за погасяване на вземанията, но той не изпълнил задълженията си.

Поради изложените доводи ищецът моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 55 081.28 швейцарски франка/главница/, 6662.07 швейцарски франка/възнаградителна лихва за периода 08.07.2015 г. – 14.06.2017г./, 3275.72 швейцарски франка/мораторна лихва за периода 08.07.2015 г. – 19.09.2017г./, 385.13 швейцарски франка /такси по чл.4 от договора за кредит, дължими за периода 10.07.2015 г. – 19.09.2017г./, 145.63 швейцарски франка /направени разноски за застраховки за недвижим имот, служещ за обезпечение на кредита, дължими на основание чл.14 от договора, по застрахователен сертификат от 26.10.2015 г. и от 02.11.2016 г./ и 630.05лв. - нотариални такси за подновяване на ипотека и за нотариална покана, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /26.10.2017 г./ до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва исковете, като прави следните възражения: договорът между страните бил развален със заявление от 03.08.2015г., поради виновно неизпълнение на задължения на банката; на ответника не било връчено писмено волеизявление от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем; без основание банката едностранно начислила лихва по кредита над

5.45% , тъй като клаузите на чл.З, ал.1 и ал. 5, чл. 6, ал.З, чл.12, ал.1 от договора били обявени за нищожни с влязло в сила решение; кредитът не бил усвоен в швейцарски франкове, поради което нямало основание да бъде връщан в тази валута за периода от 12.10.2007г. до датата на развалянето на договора; неравноправни били чл.1, ал.1 и ал.З, чл.2, ал.1 и ал.З, чл.6, ал.2 от договора, на основание чл.143 и чл.146 от ЗЗП; оспорва претенцията за такси и застраховки - банката неправомерно подновила служебно застраховката върху недвижимото имущество, представляващо обезпечение по кредита, върху необосновано висока застрахователна стойност, определена едностранно от банката, макар ищецът изрично да я уведомил, че не желае да бъде подновявана застраховката по жилищния кредит, без негово писмено съгласие; липсвало основание за начисляване на такси. Моли съда да отхвърли исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 27864/12.10.2007г. ищецът е поел задължение да предостави на ответника кредит в швейцарски франкове. Размерът на кредита е определен по следния начин: равностойността на 52 619 евро в швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото на самата банка в деня на усвояване на кредита. Посочено е, че част от кредита в размер на 22 600 евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро в деня на усвояване на кредита се предоставят за закупуване на недвижимия имот: апартамент, завършен в груб строеж, находящ се в гр.София, а останалата част от кредита от 30 019 евро по курс „купува“ за швейцарския франк спрямо еврото в деня на усвояване на кредита е предоставен за други разплащания. Страните са договорили срок за връщане на кредита от 180 месеца, считано от датата на усвояване на кредита. Датата на усвояване на кредита се удостоверява чрез подписване на приложение №1 към договора. Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план, представляващ приложение № 2 от договора.

Погасителните вноски се заплащат ежемесечно. Ответниците са се задължили да заплащат годишна лихва, равняваща се на сбора на базовия лихвен процент/БЛП/ за жилищни кредити в швейцарски франкове +0.95 % надбавка. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е определен на 4.5%. Уговорена е еднократна такса за управление, представляваща 1.5 % върху размера на кредита и ежегодна такса за управление в размер на 0.3% върху размера на непогасената главница.

С договор от

06.12.2007г. за прехвърляне на вземания по договори за кредит банката е прехвърлила свои вземания по договори за потребителски и жилищни кредити на трето за спора лице – „Б.Р.С.“ АД, съобразно приложение към договора, което не е представено по делото.

С последващ договор за цесия от 07.03.2012г. „Б.Р.С.“

АД е прехвърлил обратно на „Ю.Б.“ АД вземания по договори за кредит за покупка на недвижим имот. Видно от приложението към този договор е прехвърлено и вземането по процесния кредит.

На

30.06.2017г. ищецът е отправил нотариална покана до ответника на адрес: гр.София, бул.„*****, с която е заявил, че поради забава на плащанията на 24 вноски за договорни лихви и главница, дължими в периода 08.07.2015г. – 08.06.2017г., обявява кредита за предсрочно изискуем и е поканил ответника в седемдневен срок да заплати в полза на банката сумата от 64 205.18 швейцарски франка, която включва главница, договорни лихви, такси и разноски. Върху поканата е отразено, че адресатът не е открит на посочения адрес, поради което на 02.08.2017г. е залепено уведомление.

С решение от

12.04.2013 г. по гр.д. № 38034/2011 г. на СРС и от 16.03.2015 г. по вгрд. № 9907/2013 г. на СГС по иск на М.В.К. срещу „Ю.Б.“ АД са приети за неравноправни клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12, ал.1 от договора за банков кредит № HL 27864/12.01.2007 г., с които е била предвидена възможност за банката едностранно да променя лихвения процент по сключения договор. С решението от 12.04.2013 г. по гр.д. № 38034/2011 г. на СРС е отхвърлен иск за установяване неравноправност на клаузата на чл.22 от договора. С цитираните решения е е осъдена „Ю.Б.“ АД да заплати на М.В.К., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, следните суми: 2406.33 швейцарски франка – сума, заплатена без правно основание по договор за банков кредит HL 27864/12.01.2007г., която съставлява разликата между първоначалния размер на договорената месечна анюитетна вноска и измененията в резултат на едностранното увеличаване от страна на банката на размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва за периода 12.10.2007г. - 07.09.2011г., ведно със законната лихва, считано от 07.09.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4.22 швейцарски франка, представляваща надплатена сума за годишна такса за управление на кредита за периода 01.01.2008 г. – 31.12.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2011г. до окончателното изплащане.

С покана от 08.06.2015 г. ответникът е поканил ищеца в 14 дневен срок да актуализира размера на кредита, без да прилага неравноправни клаузи от договора; заявил е, че в противен случай ще развали договора за кредит.

Със заявление от 03.08.2015 г. ответникът е уведомил ищеца, че счита договора за развален.

Представени са протоколи на Комисията за защита на потребителите, писмо от 29.05.2015 г. от КЗП до ищеца, от които става ясно, че Комисията за защита на потребителите е отправила препоръки до „Ю.Б.” АД за промяна на Общите условия за отпускане и обслужване на кредити на физически лица, поради наличие на неравноправни клаузи в тях, които предоставят възможност на банката едностранно да променя лихвения процент по договорите. Наред с това са дадени указания за неприлагане на неравноправни клаузи, които прехвърлят валутния риск по договорите в швейцарски франкове върху кредитополучателя.

По делото са изслушани основно и допълнително заключение на счетоводна експертиза.

От основното заключение, което съдът кредитира частично, се установява, че ищецът е предоставил на ответника по блокирана банкова сметка ***.11.2007 г. сумата от 89 216 швейцарски франка, чиято равностойност в евро е 52 619 евро, по курс „купува“ за швейцарски франк в деня на усвояване на кредита/08.11.2007г. – 1.695509 швейцарски франка за евро/. На същата дата чрез валутна сделка по сметката с 89 216 швейцарски франка е закупена сума в размер на 52 619 евро по курс 1.695509 швейцарски франка за евро и именно сумата в евро е преведена по друга банкова сметка ***, от където е усвоена. Договореният от страните годишен лихвен процент е 5.45 % към датата на сключване на договора. Банката едностранно е променяла лихвеният процент по кредита, както следва: считано от 08.07.2008 г. - 5.95 %; считано от 08.10.2008г.- 6.68 %; считано от 08.11.2008г. - 6.95 % и считано от

08.10.2012 г. - 6.70%. Едностранните промени в годишния лихвен процент са извършвани от банката след влизане в сила на решението по гр.д. № 9907/2013 г. на СГС. Вещото лице е описало методиката за изчисляване на БЛП на банката към момента на сключване на договора. Посочило е, че липсва конкретна формула за определяне на базовия лихвен процент. Неплатените застраховки по кредита за периода 08.12.2015 г. – 19.09.2017г. са в размер на 145.63 швейцарски франка по вальори от 08.12.2015 г. и от 10.11.2016 г. Не са заплатени нотариални такси в размер на 630.95 лв. по вальори от 07.07.2017г. и от 15.09.2017г. Съдът не кредитира основното заключение в останалата част, в която размерът на задълженията по кредита за главница, възнаградителна лихва и мораторна лихва са изчислени на база на едностранни промени на базовия лихвен процент от страна на банката./по въпроси, поставени от ищеца/. Съдът не обсъжда заключението в частта, в която са извършвани изчисления за размера на задълженията на ответника към 03.08.2015г., тъй като към тази дата договорът не е бил развален и е безпредметно да бъде установяван размерът на задълженията към посочената дата.

От допълнителното заключение/отговор на въпрос втори/, в която част съдът кредитира заключение, се установява, че при изчисляване размера на задълженията на база на първоначално договорения лихвен процент от 5.45 % и като се съобразят извършените от ответника доброволни плащания, са останали непогасени вноски за главница с настъпил падеж за периода 08.08.2018 г.

-09.04.2022 г./датата на изготвяне на заключението/ в размер на 16 845.83 евро, неплатени вноски за възнаградителна лихва за периода 08.09.2018 г. - 09.04.2022 г. в размер на 2 332.06 евро, неплатени годишни такси за управление в размер на 142.10 евро за периода 08.11.2018 г. - 09.04.2022 г. Съдът не кредитира допълнителното заключение в останалата част/отговор на въпрос първи/, тъй като видно от таблица №1 към отговора на този въпрос размерът на задълженията е изчислен на база годишен лихвен процент от 6.70 %, какъвто страните не са договорили.

При така събраните доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. 79, ал.1 от ЗЗД, вр чл. 99 от ЗЗД.